О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 191 гр. София, 18.05.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ 2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1258/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Д. чрез пълномощник адв. И. срещу определение № 2583 от 24.09.2021 г. по ч. гр. д. № 11180/2021 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, а делото разгледано от сезирания съд. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационен контрол Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Предмет на жалба е горното въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящия касатор, № 25125650 от 02.08.2021 г. по регистъра на Софийски районен съд, срещу определение № 20150371 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 7807/2021 г. на Софийски районен съд, I ГО, 159-ти състав за прекратяване на производството по делото и изпращане на същото по подсъдност на Районен съд – Костинброд за разглеждане на предявения от П. А. Д. против „Централна кооперативна банка“ АД със седалище [населено място] иск за заплащане на сумата от 25 000 лв. (преди поисканото с молба от 19.07.2021 г. изменение чрез увеличението му със сумата от 100 лв., която е постъпила след постановяване на определението на районния съд) – частичен иск от иск в общ размер на 356 007 лв., съставляваща обезщетение за неизпълнение на договор за банков влог, открит и поддържан на името на наследодателя му Е. П. М.. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че предявеният иск е за защита правата на ищеца, придобити по наследство от страна по договора с банката (за влог на парична сума), че претендираното вземане произтича от договорно правоотношение между страните, по което ищецът има качеството на потребител. Изразено е разбиране, че твърденията на ищеца (с молбата му от 10.08.2020 г. и поправената искова молба от 12.05.2021 г.) сочат на неизпълнение на задължения на ответната банка по договора с неговия наследодател, при което не е запазила интересът му на вложител и е допуснала източване на сметката му. Така трети лица вместо наследника (ищеца) са усвоили средствата от банковата сметка на наследодателя му, което ангажира договорната отговорност на банката за заплащане на исковата сума. Предвид на заявените фактически твърдения определящи правното естество на субективните материални права, предмет на искова защита, за ирелевантни са счетени доводите на ищеца, че основава претенцията си на плоскостта на деликтната отговорност на банката. В случая за приложими са приети разпоредбите на чл. 113 вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК (съобразено е обстоятелството, че исковата молба е подадена на 30.11.2019г.), поради което компетентен да разгледа предявения иск срещу търговската банка е Районен съд – Костинброд (в чийто район е постоянният и настоящ адрес на ищеца). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които счита за значими за изхода по делото, а именно: 1. „Договорът за банков влог представлява ли договор подписан с оглед личността на титуляра?“; 2. „Деликтна или договорна е отговорността на банката - доставчик на финансови услуги, която е сключила договор за финансова услуга с титуляр, а след неговата смърт уврежда наследника, с когото няма договорни отношения?“; 3. „Представляват ли договорни отношения между потребител и търговец облигационни отношения възникващи едва от момента на акта на непозволено увреждане при липса на договор между страните?“; 4. „Може ли увреденият да избира основанието на исковата си претенция?“ По първото питане се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 459/20.07.2011 г. по ч. гр. д. № 275/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК; по второто – с решение № 462/11.04.2016 г. по гр. д. № 1474/2015 г. на ВКС, IV г.о.; по третото – с ТР № 4/2012 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС и по четвъртото – с решение № 547/31.07.2010 г. по гр. д. № 1025/2009 г. на ВКС, IV г.о. Селектирането на частните касационни жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи по – нататъшното развитие на делото съдебни актове се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. въпрос с обуславящо изхода на спора значение, който е включен в предмета на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Поставените от страната въпроси не притежават характеристика на правен въпрос по смисъла на тълкуването, дадено с цитираните по-горе задължителни постановки на посочения тълкувателен акт и не осъществяват общо основание за достъп до касация. Те не произтичат от правните разрешения в обжалваното определение и не обуславят изхода по делото, а са свързани с хипотези, каквито не са се осъществили в случая. Решаващите съображения на въззивния съд да приеме за приложима в случая специалната подсъдност на чл. 113 ГПК са основани на преценка на характера на предявената искова претенция с оглед изложените обстоятелства, на които се основава тя - при твърдението, че ищецът има вземане от ответната банка именно в качеството му на наследник на влогодателя, поверил й паричните си средства за съхранение по силата на договорно правоотношение. Предявените за защита материални права на ищеца (вземане в размер на исковата сума) са основани на факта, че правата и задълженията на наследодателя – страна по договор с банката, са преминали в правната му сфера по силата на съставеното в негова полза универсално завещание, породило действие след смъртта на завещателя. Така ищецът придобива качеството на вложител и има права върху средствата по сметката на неговия наследодател, поддържана при ответника по силата на договор за банкова услуга. Тези права включват разпореждане (изтегляне) на средствата по нареждане на титуляра, задължена за което е търговската банка, където е отрита сметката и неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на договорната й отговорност. С оглед непоставянето на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото - както вече се посочи от настоящия състав - липсва основание за допускане на касационен контрол и то без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това. В обобщение, не е обосновано приложно поле на заявеното селективно основание, поради което достъп на въззивното определение до касация не може да се осъществи. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о., О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2583 от 24.09.2021 г. по ч. гр. д. № 11180/2021 г. на Софийски градски съд, IV – Б състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.