РЕШЕНИЕ № 67 гр. София, 06.03.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Йорданов като разгледа докладваното от Васил Христакиев касационно търговско дело № 505 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ищцата В. З. и на ответника „Уайнинвест“ ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд. Ищцата изразява становище за основателност на жалбата на ответника, последният не е подал отговор на жалбата на ищцата. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане. За да постанови решението си, съдът, след като е намерил за отстранени констатираните по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК нередовности на исковата молба по отношение на обстоятелствата, на които се основава искът и на петитума, е приел, че предявеният по делото иск се основава на договор за заем, поради което недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск на основание неоснователно обогатяване. Изложил е съображения, че с исковата молба ищцата е въвела фактически твърдения за наличие на валидна договорна връзка между страните, която изключва посочената от нея и приета от първата инстанция правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото е посочено, че на 12.09.2017 г. ищцата превела по банков път на ответника процесната сума въз основа на устен договор за временна финансова помощ, а на 15.09.2017 г. отношенията били оформени в писмен договор за заем, впоследствие оспорен от ответника по отношение на подписа на неговия управител. Впоследствие в заседанието на въззивната инстанция ищцата, чрез пълномощника си, уточнила, че уговорката била постигната между нея и съпруга на управителката на дружеството. Допълнително съдът е изложил и съображенията, че предвид липсата на изискване за особена форма на договора за заем договарянето със съпруга на управителката не изключва възникването на заемното правоотношение при липсата на незабавно противопоставяне от страна на ответника съгласно чл. 301 ТЗ и с оглед наличието на изрично решение на едноличния собственик на капитала за получаване на временна финансова помощ от ищцата, като в тази насока при наличието на устен договор оспорването на подписа върху писмения договор е без значение за валидността на договорната връзка. И в двете жалби са изложени аргументирани оплаквания за неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че предявеният иск се основава на сключен между страните договор. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно правомощието на въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд в хипотезата на произнасяне по непредявен иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК. По този въпрос е формирана последователна практика на ВКС (напр. решение № 201/16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г. на I т. о. и цитираното там), според която основанието за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е налице само при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск. Въззивното решение е постановено в отклонение от така установената практика и при произтичащото от това съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. В исковата молба ищцата е изложила твърдения за сключен между нея и ответното дружество на 12.09.2017 г. договор за „временна финансова помощ“, по силата на който на същата дата превела по банковата сметка на дружеството сумата 35 000 лв. На 15.09.2017 г. страните съставили и документ за сключения договор. Впоследствие ответникът оспорил положения в документа подпис на управителя. Поддържа се, че с оглед направеното оспорване преведената сума се явява получена от ответника без основание, с което същият се обогатил за сметка на ищцата. След направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, че между извършения превод и писмения договор не съществува връзка, а става въпрос за две самостоятелни облигационни отношения, на 19.09.2022 г. ищцата е депозирала молба, с която е заявила, че не съществува основание за извършения паричен превод, а впоследствие страните не са сключвали какъвто и да е договор за уреждане на този превод. В първото съдебно заседание пълномощникът на ищцата е заявил, че поддържа исковата молба и уточняващата молба, след което и след становището на ответника първоинстанционният съд е докладвал предявения иск като основаващ се на плащане при начална липса на основание с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съобразно което е постановил и решението си. Сезиран с жалба от ответника, въззивният съд е намерил, че е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, доколкото се твърди наличието на заемно правоотношение от договор за временна финансова помощ, обективиран в договор за заем от 15.09.2017 г., но в петитума вземането се претендира като произтичащо от неоснователно обогатяване. По повод дадените указания с молба от 20.09.2023 г. ищцата е заявила, че поддържа като основание на иска плащането на исковата сума при начална липса на основание, като изрично се е позовала и на депозираната на 19.09.2022 г. молба. В заседанието пред въззивната инстанция пълномощникът на ищцата допълнително е уточнил, че сумата е преведена без уговорка с ответното дружество, а е бил налице единствено разговор между ищцата и трето за дружеството лице. С оглед така изложените от ищцата твърдения изводът на въззивния съд, че предявеният иск се основава на договор, е неправилен. Действително е била налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в посоченото от въззивния съд противоречие между обстоятелствена част и петитум. Това противоречие обаче е отстранено с молбата от 19.09.2022 г., несъобразена от въззивния съд. По отношение на тази молба следва да се отбележи, че доколкото с нея ищцата, посочвайки, че между страните не е налице договор, въз основа на който е бил извършен преводът, е изоставила първоначалните си твърдения за сключен на 12.09.2017 г. договор за временна финансова помощ и за връзка между плащането и сключения в писмена форма договор от 15.09.2017 г., т. е. вместо да поясни и уточни исковата молба в рамките на изложените в нея фактически твърдения, е заменила заявеното договорно основание с извъндоговорно - плащане при начална липса на основание. Според това съдържание на молбата извършеното действие представлява не отстраняване на нередовност на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, а изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК, макар и с това изменение като последица да е отстранено и противоречието между обстоятелствена част и петитум. Изменението е извършено в срока по чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК, а с оглед направения от първата инстанция доклад същото следва да се счита и допуснато във връзка с преценката за уместност, независимо от липсата на нарочно определение в този смисъл. Поради това с решението си първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, съответно въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора. За пълнота следва да се отбележи, че изложените от въззивния съд съображения относно липсата на изискване за особена форма на договора за заем, за приложението на чл. 301 ТЗ и за значението на истинността на представения с исковата молба писмен договор са изцяло по същество, без да имат каквото и да било значение за определянето на предмета на делото и за допустимостта на първоинстанционното решение. По исканията за присъждане на направените за касационното производство разноски следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 190/13.11.2023 г. по гр. д. № 297/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: ............................................. Членове: 1 ............................................ 2. ...........................................