3 Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 15 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 666/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.С., пълномощник на частния тъжител В. К., срещу въззивна присъда № 100 от 21.09.2010г. на Окръжен съд-Пловдив, постановена по внохд № 1552/10г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Частният тъжител и неговият повереник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Адвокат И., защитник на двамата подсъдими, пледира за уважаване без уважение на касационната жалба.Представя писмено становище. Подсъдимите молят да бъде потвърдена оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 105 от 24.02.2010г., постановена по нохд №1263/09г., РС-Пловдив е признал подсъдимите Н. К. и С. Н. за виновни в това, че на 24.10.2008г. в[населено място], в съучастие като съизвършители, причинили на В. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. 20, ал.2 от НК и чл. 78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност, като им е наложил административно наказание глоба в размер на по 500лева, за всеки един от тях. Двамата подсъдими са били осъдени да заплатят солидарно на К. сумата от 8 000лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Съдът се е произнесъл по дължимите разноски и държавната такса. С въззивна присъда № 100 от 21.09.2010г., постановена по внохд №1552/10г., Пловдивския окръжен съд е отменил изцяло, атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Изцяло е отхвърлен и предявеният гражданки иск, а частният тъжител е осъден да заплати на подсъдимите направените по делото разноски. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Релевираното касационно основание е за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон, като същото се обосновава с липсата на нови доказателства, събрани от въззивния съд, които да установяват нови факти, даващи основание за оневиняване на подсъдимите. Във връзка с възраженията, които се правят от касатора следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въззивната инстанция е провела съдебно следствие, като въз основа на събраните от нея доказателства и тези в първоинстанционното съдебно следствие е установила фактическа обстановка, почиваща на направения доказателствен анализ. Последният сочи на задълбоченост от страна на окръжния съд, който е обективирал по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.339 вр. чл.305, ал.3 от НПК, въззивният съд е обсъдил всички доказателствени източници, като е изложил мотиви, за да кредитира едни от тях и не даде вяра на други. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, втората инстанция е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като не е допуснала нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното й убеждение. Не е допуснато нарушение и при оценката на обясненията на подсъдимите, като съдът е сторил това, отчитайки особения характер на този доказателствен източник.Именно вярната оценка на доказателствената маса е в основата на направените правилни правни изводи, поради което не е налице нарушение на материалния закон. Въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 от НПК.Съдът е обсъдил всички доводи на страните, като аргументацията му изцяло се споделя от настоящата инстанция. Невярно е твърдението в касационната жалба, че въззивният съд не е събрал нови доказателство, поради което не може да промени изводите на първия съд.О. повече, че дори в рамките на установена от първия съд фактология, въззивната инстанция има правомощията да направи различни правни изводи, поради което възраженията в насока на горното са неоснователни. Предвид всичко гореизложено, ВКС намира, че атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 100 от 21.09.2010г., постановена по внохд № 1552/10г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: