Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 04.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 3052/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 576 от 30.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 743, постановено на 18.06.2020 г. по в. гр. д. № 1679/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Д. Х. П. срещу Л. В. П. иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 ид. ч. от общото на страните имущество, придобито по време на брака, сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г., поради значително по-голям принос и за отхвърляне на предявения от Л. В. П. срещу Д. Х. П. насрещен иск за определяне на по-голям дял в размер на 7/10 ид. ч., по жалбата на Д. Х. П.. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. С цитираното по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на решението по жалбата на Л. В. П..
В съдебно заседание ответницата Л. В. П., чрез процесуалния си представител, не изразява становище. В писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери правилността на въззивното решение на заявените с жалбата основания и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: многократно по-високите доходи на единия съпруг, могат ли да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито.
По основанието за допускане на касационното обжалване.
Многократно по-високите доходи на единия съпруг могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито, като се отчитат особеностите на всеки конкретен случай, обуславящи значителността на приноса. В цитирания по-горе смисъл са решение № 237/27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г., решение № 136/11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на първо г. о., решение № 144/06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. и решение № 117/22.12.2020 г. по гр. д. № 780/2020 г. на второ г. о., като даденото в тях разрешение се възприема и от настоящият съдебен състав.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата, намира за установено следното:
Д. Х. П. е предявил срещу Л. В. П. иск за определяне на по-голям дял от имуществото, включващо се в прекратената съпружеска имуществена общност. Изложил е твърдение, че бракът между страните е бил сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г. Посочил е, че приносът му значително надхвърля приноса на ответницата. Придобитото имущество е закупено изключително с негови средства, получени като трудови възнаграждения от работата му в „Български морски флот“ в периода 1990 г. – 2002 г.
Ответницата е предявила насрещни искове за определяне на по-голям дял от общото имущество. Посочила е, че изключителният й принос се изразява в полагане на грижи за семейството и отглеждане на детето, тъй като съпругът й е живял извън България, както и в реализирането на собствени доходи. За своя сметка е водила съдебни дела за връщане на част от имотите, с които се е разпоредил ищеца, в общото имущество, както и дела /гр. д. № 17176/2011 г. и гр. д. № 15073/2015 г. на РС – Варна/ за отмяна на решения на Органа по настойничество и попечителство.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Според служебна бележка изх. № 213/29.03.2018 г. от ТП „Зодиак. Меритайм“ Д. П. е работил на кораби, оперирани от дружеството, на длъжност „електромеханик“ от 16.09.1990 г. до 01.05.1999 г., като е получавал минимално месечно възнаграждение в размер на 950 щ. д. Посочено е, че реалната му месечна заплата е била по-висока, но не се пазят сключените с него договори. От удостоверение за плавателен стаж на Дирекция „Морска администрация – В.“, е видно, че ищецът има плавателен стаж от 20.03.1980 г. до 05.06.2001 г. /13 години 6 месеца и 28 дни/.
Според счетоводната експертиза, изготвена въз основа на месечна ведомост за заплати за месец февруари 1998 г., в която възнаграждението на ищеца е 1 700 щ. д., полученото от него възнаграждение за периода 1982 г.-2001 г., е в размер на 73 889,97 лв., а от ответницата-18 295,03 лв. За тези изчисления е приложена справка, като част от експертизата. Съотношението в проценти е съответно 80,15 % за ищеца и 19,85 % за ответницата.
Ищецът е поставен под пълно запрещение с решение по гр. д. № 448/2006 г. на Варненския окръжен съд, образувано по искова молба на Л. П.. Видно от решение по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, трето г. о., е отменено пълното запрещение на ищеца, постановено с цитирания съдебен акт и същото е заменено с ограничено запрещение. Първоначално за негов настойник е определена съпругата му, а впоследствие за попечител - синът му И. П.. Във въззивното производство е извършена служебна справка, според която с решение по гр. д. № 2221/2018 г. на Варненския окръжен съд е отменено поставянето на ищеца под ограничено запрещение. В касационното производство са представени доказателства за влизането на решението в сила на 09.03.2021 г. /определение по гр. д. № 3606 от 2020 г. на ВКС, четвърто г. о., образувано по касационна жалба на И. П./.
Установява се, че по време на брака си страните са придобили следното имущество: имот пл. сн. № * по плана на [населено място],[жк], с цена 110 500 лв., апартамент № * – 764 454 лв.; 5/6 ид. ч. от ап. № * на стойност 43 920 лв., 5/6 ид. ч. от гараж № *, на стойност 6 000 лв., 5/6 ид. ч. от лозе и овощна градина, заедно с построената в него жилищна сграда, с данъчна оценка-12 042,40 лв., офис /данъчната му оценка е 85 455,50 лв./, апартамент – 139 986,40 лв. и паркомясто-3 531,30 лв. и лек автомобил със застрахователна стойност 2 500 лв. Общата стойност на описаното имущество възлиза на 480 540,60 лв. Същото е придобито в периода 1994 г. – 2001 г. /видно от приложените нотариални актове/.
В периода 2002 г.-2013 г. Л. П. е получила трудово възнаграждение в размер на 114 717 лв. /удостоверение от Икономически университет-В./. От 11.02.2014 г. получава пенсия от 463,99 лв. месечно/ или до 03.11.2016 г. е получила общо 16 703,64 лв. От 2017 г. Д. П. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 179,59 лв., а за 2018 г.-190,90 лв. /удостоверения от НОИ – Териториално поделение В./.
От показанията на свидетеля Р. /управител на търговското представителство „Зодиак Меритайм“ – Л.; старши помощник и капитан в периода 1991 г. до 1998 г., а от 1995 г. - капитан/ се установява, че със служителите /длъжността „ел. механик“ е офицерска/ са били сключвани договори, които са се подписвали от страните в България и са се предоставяли на капитана. Част от получаваната заплата се е превеждала по банкова сметка /в банката не се съхраняват документи поради изтичане на срока за пазенето им/. Той е водил отчетност, изготвял е документацията и е извършвал плащанията по ведомости. Ищецът е получавал възнаграждение в размер на 1 700 щ. д. на месец. През 2000 г. е имало и увеличение на заплатите. Свидетелката Д. /съпруга на починалия брат на ищеца/ сочи, че когато се е разболял той е отишъл да живее в жилище, дарено от родителите му. Първоначално за него се е грижила майка му /когато здравето му рязко се е влошило/, а след смъртта й – синът на свидетелката /племенник на Д. П./, който живее с него от десет-петнадесет години. Семейството му не е полагало никакви грижи за него /“бил е изхвърлен“/. Текущите разходи, както и разходите за лекарства, са се поемали от сина й, тъй като получаваната от П. пенсия е била в размер на 160 лв. Според свидетелските показания на Д. и А. /приятел на сина на страните/, ангажирани от ответницата, тя се е грижила за домакинството докато ищецът е пътувал. Първият свидетел сочи, че знае от нея, че е носила храна на ищеца, който е живял в друго жилище, след като се е разболял. Вторият свидетел възпроизвежда впечатленията си за това, че е виждал ответницата да носи храна на брат си. По отношение на съпруга си тя му е споделяла, че има психични проблеми, като свидетелят не посочва конкретни факти.
С обжалваното въззивно решение е прието, че по време на брака и двамата съпрузи са полагали грижи за благополучието на семейството – в периода 1980 г.-2002 г. съпругът е работил на кораби за далечно плаване, а съпругата като „инспектор студенти“. Съпругата е полагала непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето. Относно работата в домакинството и грижата за детето, както и с оглед характера на работата на съпруга, е напълно нормално и житейски логично приносът на съпругата да е по-голям, доколкото съпругът е отсъствал от страната за дълги периоди. Полаганите грижи за детето във времето, когато съпругът е бил на плаване, се характеризират с изключителност и необичайност по обем грижи за родителя, осъществяващ непосредственото отглеждане на детето. Не е кредитирано заключението на счетоводната експертиза в частта относно полученото от ищеца трудово възнаграждение, тъй като същото е основано на справка, която не е приложена като доказателство по делото. Експертното заключение съдържа изследване на доходите за периода до 2001 г. Установява се трудовия стаж на ищеца на различни плавателни средства, но липсват данни за работодателите, както и за размера на получаваното трудово възнаграждение. Не са събрани доказателства за периода след 2002 г. Реализираният от него доход по време на брака е 34 146,74 лв. /за периода 1982 г.-2001 г./, изчислен въз основа на минималното месечно възнаграждение, като не е включена сумата, посочена в приложена към заключението справка, а от ответницата – 149 715,73 лв. В заключение е направен извод, че съпрузите са полагали грижи за семейството, като и двамата са работили и не е налице съществена разлика в доходите им, което не обосновава изискването за изключителност и значителност по смисъла на чл.29, ал.3 СК.
По основателността на касационната жалба.
Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е отноим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че не е налице значителност на приноса на съпруга – ищец, независимо че в периода до 2001 г., когато е придобито имуществото, неговите доходи са били по-високи и без тях същото не би могло да бъде придобито.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че до 2006 г. според възможностите си страните са се стремили да осигурят благополучието на семейството и отглеждането на детето съобразно изискванията на чл.17 СК. Макар работата на ищеца да е осигурила материалното благополучие на семейството в този период от време, същевременно ежедневните грижи по поддръжката на домакинството и отглеждането на детето са останали в тежест на ответницата, която е работила и по трудово правоотношение. При иска по чл.29, ал.3 СК от значение е всяка форма на принос - изброените в чл.21, ал.2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т.8 на ППВС № 5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Следователно приносът не може да бъде съотнесен само към финансовите възможности и доходите, реализирани от двамата съпрузи. В настоящата хипотеза обаче след заболяването на съпруга страните са били във фактическа раздяла, поради което не следва да се разглежда като проявна форма на принос за домакинството реализираният от ответницата доход. Към този момент синът на страните вече е бил пълнолетен и материалното му благополучие е било осигурено. Ответницата не е полагала грижи за съпруга си, който се е нуждаел от такива. Отчитайки тези факти, както и обстоятелството, че без осигуряваните от ищеца средства не би било възможно придобиването на закупеното до 2001 г. имущество, следва да се приеме, че ищецът действително има по-голям принос за придобиването на имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност. Разликата в доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско имущество /в периода до 2001 г./ в случая е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на доходите на другия съпруг и то само ако доходът се е реализирал като принос, т. е. без него не би било придобито общото имущество. В настоящата хипотеза от решаващо значение е именно обстоятелството, че без по-високия доход на ищеца не би могло да бъде придобито общото имущество, което обуславя и значителността на неговия принос.
С оглед на горното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.29, ал.3 ЗС и на ищеца следва да бъде определен по-голям принос в размер на 20 % или искът е основателен за 70 %.
Предвид изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което на ищеца да се определи по-голям дял от общото имущество на основание чл.29, ал.3 СК в посочения размер.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора – ищец следва да се присъдят разноските за водене на делото, които са в размер на сумата от 1 040 лв., направени в касационното производство за адвокатско възнаграждение /в първоинстанционното и въззивното производство същият е бил освободен от заплащането на такси и разноски/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 743, постановено на 18.06.2020 г. по в. гр. д. № 1679/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения главен иск от Д. Х. П. срещу Л. В. П. с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото на страните имущество, придобито по време на брака, сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г., поради значително по-голям принос, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.29, ал.3 от СК на Д. Х. П. по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака му с Л. В. П., сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г., поради значително по-голям принос, в размер на 70 %.
Осъжда Л. В. П. от [населено място],[жк], вх.Г, ет.6, ап.74, да заплати на Д. Х. П. от [населено място], [улица], ет.2, ап.1, разноските за водене на делото в общ размер на 1 040 лв. /хиляда и четиридесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |