Р Е Ш Е Н И Е № 467 С., 12.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1588 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Х. срещу решение от 20.07.2010г. по гр.д.№12289/09г. на Софийски градски съд, ІІ-А ГО, с което е извършена делба на наследствен недвижим имот и съдът се е произнесъл по претенции по сметки на съделителите. Жалбоподателят счита, че съдът погрешно е квалифицирал част от претенцията му за подобрения в общия имот като такава по чл.30, ал.3 от ЗС, вместо като претенция по чл.12, ал.2 от ЗН, въпреки че по делото е установено извършването им приживе на общите наследодатели. Освен това – неправилно били преценени доказателствата по делото за момента на извършване на подобренията, във връзка с възражението за изтекла погасителна давност. Ответникът в производството С. А. Т. не взема становище по жалбата. По делото е постъпил писмен отговор и от К. А. З.. Той обаче не е страна, тъй като спрямо него производството е било прекратено от Софийски градски съд поради прехвърляне на идеалната му част от недвижимия имот на жалбоподателя С. Х.. С определение №584 от 10.06.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията на С. А. Х. за извършени подобрения в делбения имот. Обжалването е допуснато по служебно поставен от съда въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение в тази част: какви са правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба, респ. при нередовна молба по чл.286 от ГПК /отм./. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: В т.4 на ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният съд следва да я обездвижи и да даде на ищеца срок за отстраняване на недостатъците и, след което да разгледа спора по същество. Тези разяснения следва да се приложат и към настоящото дело. Във втората фаза на делбата съделителят С. А. Х. е предявил по реда на чл.286 от ГПК /отм./ претенция по сметки. Претендирал е стойността на извършените от него ремонти и подобрения в общия имот, които е изброил по пера и по стойност. Посочил е общо, че подобренията са извършвани през периода 1953 – 2003г., но не е уточнил момента на извършване на всяко едно от тях. Изхождайки от това, че ищецът е квалифицирал претенциите си като „подобрения“, въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.30, ал.3 от ЗС. Част от тези „подобрения“ обаче са правени приживе на общите наследодатели, затова те представляват увеличение на наследството по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН, но такава претенция не е предявявана. Другата част от подобренията пък е погасена по давност. Затова като цяло претенцията е отхвърлена. Въззивният съд е постановил решението си в тази част по нередовна претенция по чл.286 от ГПК /отм./, в която ищецът не е посочил за всеки един от претендираните от него ремонти към кой момент е извършен. Това уточнение е било необходимо, за да се прецени правната квалификация на претенцията, тъй като за ремонтите, извършени приживе на наследодателите, претенцията е по чл.12, ал.2 от ЗС, а не по чл.30, ал.3 от ЗС, както е приел въззивният съд. При определяне на правната квалификация на претенцията съдът следва да изхожда от твърденията на ищеца за фактите /кога е извършен всеки един от ремонтите/, а не от дадената от него квалификация на тези ремонти като „подобрения“. Като не е изискал уточняване по период на всяка една от претенциите в молбата на стр.45 от първоинстанционното производство, въззивният съд се е произнесъл по нередовна претенция по чл.286 от ГПК /отм./ и е постановил недопустимо решение в тази част. Това налага обезсилване на решението в тази част и връщане на делото на въззивния съд за ново произнасяне, след изпълнение на процедурата по чл.100, ал.1 от ГПК /отм./ за отстраняване недостатъците на претенцията. В случай, че тези недостатъци бъдат отстранени, съдът следва да квалифицира претенциите като такива по чл.12, ал.2 от ЗН или по чл.30, ал.3 от ЗС според момента на извършването им – приживе на наследодателите или след смъртта им. Следва да се направи и друго разграничение при определяне на правната квалификация – ако се касае за ремонти, извършени след смъртта на наследодателите, със съгласието на останалите съсобственици, квалификацията е по чл.30, ал.3 от ЗС; ако съсобствениците не са знаели за тези ремонти – квалификацията е по чл.60 и сл. от ЗЗД, а ако са се противопоставили – по чл.59 от ЗЗД – в този смисъл и решение №532/17.06.94г. по гр.д.№382/94г. на ВС, І ГО. При произнасянето по съществото на тези претенции следва да се съобрази и моментът, от който започва да тече погасителна давност за тях – при чл.12, ал.2 от ЗН – от момента на предявяване на иска за делба, а в останалите случаи – от момента на извършване на ремонтите. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 20.07.2010г. по гр.д.№12289/09г. на Софийски градски съд, ІІ-А ГО, в частта, с която съдът се е произнесъл по претенцията на съделителя С. А. Х., предявена по реда на чл.286 от ГПК /отм./. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в тази част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: