5 Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 04 юли 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №409 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№359/2013 г. на Апелативният специализиран съд , е подадена касационна жалба от подсъдимия К. В. Т.. В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания , се поддържа лично от подсъдимия и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира постановените присъда и решение законосъобразни , при спазване на процесуалните правила , а наложеното на подсъдимия наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 30.01.2014 г. постановено по внохд.№359/2013 г. на Апелативен специализиран съд ,е потвърдена присъда по нохд.№1077/2013 г. на Специализиран наказателен съд. С посочената присъда подсъдимия К. В. Т. е признат за виновен , в това че в периода 29.07.2012 г. до 4.10.2012 г. в [населено място] , се сговорил с К. М. да вършат в страната престъпления(такива по чл.354 а НК) , за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода , и чрез които се цели да се набави имотна облага (да разпространяват високорискови наркотични вещества ) ,поради което и на основание чл.321 ал.6 НК и чл.54 НК , е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца , като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение за извършено в същия период от време , престъпление по чл.321 ал.3 вр. с ал.2 НК. Признат е за виновен и в това , че на 4.10.2012 г. в [населено място] , без надлежно разрешително , придобил от К. М. и до 18 ,30 ч. същия ден държал високорисково наркотично вещество (амфетамин - 9,696 гр. ) , с цел разпространение , поради което и на основание чл.354 а ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 5000 лв.,оправдан е по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.354 а ал.2 т.1 НК. На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия Т. , е определено едно общо най тежко наказание - лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца , което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000 лв. ПО ЖАЛБАТА на под.Т. : Доводите за допуснати от инстанционните съдилища , съществени процесуални нарушения ,според защитата са : -първо – въззивния съд не е обсъдил , в детайли два протокола за претърсване и изземване и за личен обиск на подсъдимия,като при втория било категорично установено , че няма наркотични вещества , а за първия поемното лице (св. К. ),разпитан в съдебно заседание установило, -„ не съм го виждал да държи или продава дрога” -второ – показанията на разпитаните по делото свидетели , в съдебно заседание , били изцяло нелогични , непоследователни и неточни - трето - присъдата и решението , почиват на предположения -четвърто – обвинението и съдебните актове , са изградени само на СРС , което е процесуално недопустимо Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото.От друга страна,почти дословно са правени и пред двете инстанционните съдилища и след подробно обсъждане са намерили убедителен отговор ,за основанията поради които не се възприемат. Невярно е твърдението,че протоколите за личен обиск и протокола за претърсване и изземване не са обсъдени.Напротив на л.62 и л.63 от мотивите на решението , въззивния съд подробно е обсъдил извършените на 4.10.2012 г. в [населено място] процесуално следствени действия на органите по разследването, обективирани в протоколи. Констатирал е ,че това следствено действия е извършено по правилата визирани в НПК и съответно одобрено от Окръжен съд гр.Плевен с разпореждане приложено на л.49 от ДП. Няма основание и оплакването за това ,че показанията на разпитаните по делото свидетели са непоследователни,нелогични и неточни и не следва да се кредитират.Гласните доказателствени средства са подложени на задълбочен анализ , при който инстанционните съдилища са изложили убедителни съображения , кои от показанията на свидетелите следва да се кредитират и защо.Така въззивния съд е приел , че изцяло следва да се кредитират показанията на св.В.А. , св.М.Н. и св.М.Г. - последния от които установява възприетите от него действия на св.Л. А. и К. М. (за които наказателното производство е приключило със споразумение) по разпространение на наркотични вещества , както и за разпределение на функциите между двамата , във връзка с тази дейност.Св.Д. Д. –за продажбата на амфетамини от св. К. М. и начина на уговаряне на срещите по предаване на наркотика.Кредитирани са и показанията на свидетелите полицаи -съпоставени с останалите доказателства по делото.Показателни са установените от св.Б. обстоятелства от значение,за главния факт по делото.В разпита му от 31.10.2013 г. пред първоинстанционния съд ,този свидетел казва-„купувал съм амфетамини от К....чувал съм ,че ги взима от К. от С.”.Посоченото по горе дава основание на извода за липса на неясноти , непоследователност и нелогичност в показанията на разпитаните по делото свидетели , или за пропуски от съда при оценка на тези доказателствени средства. Невярно е и твърдението ,че присъдата и решението почиват на предположения(в жалбата не се и сочи,за кои обстоятелства от значение съда е „предполагал”) .Изводите на инстанционните съдилища по фактите са на база достатъчни по обем доказателства и доказателствени средства , събрани по предвидения в НПК процесуален ред , последващия анализ на които е задълбочен , без игнорирания ,подценяване или надценяване на някое от тях и подчинен на правилата на формалната логика . Без основание е и довода , за това че присъдата е решението са изградени само на СРС и ВДС.Както бе посочено по горе по делото са събрани гласни доказателствени средства ,писмени доказателства изслушана е и експертиза.Вярно е ,че по делото са ползвани СРС и ВДС ,но те не само че не са единствените доказателства , а и подробно са обсъдени и съпоставени с останалите доказателства по делото. Обобщено , по фактите е прието , че за периода от 29.07.2012 г. до 4.10.2012 г. в [населено място] , подсъдимия се е сговорил с К. М. да вършат престъпления , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години , и чрез които се цели да се набави имотна облага (такива по чл.354 а ал.1 НК ) , и на 4.10.2012 г. в [населено място] ,без надлежно разрешително придобил от К. М. и държал високо рисково наркотично вещество-амфетамин - 9,696 гр. на стойност 290,88 лв. , с цел разпространение и по този закон е осъден , т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен . По оплакванията за неправилно приложение на закона : Още първоинстанционния съд е приел , че подсъдимия Т. не е участвал в организирана престъпна група , поради което го е оправдал по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 вр. с ал.2 НК , срещу това не е постъпил съответен протест от прокурора , или присъдата в тази част е в сила.Доводите на защитата в касационната жалба , и в казаното по същество , за неучастие на подсъдимия Т. в организирана престъпна група ,т.е. за нарушения при приложението на материалния закон , няма как да бъдат обсъждани. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието,което подсъдимия следва да изтърпи за извършените две престъпления инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение –високата степен на обществена опасност ,както на деянията така и на подсъдимия .Наказанията и за двете престъпления са при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства - с мотиви , че липсват предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 НК ,за деянието по чл.354 а ал.1 НК наказанието е малко над минимума на предвиденото в закона.Определеното общо наказание съобразно чл.23 ал.1 НК е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона,наказанието на подсъдимия Т. справедливо , а подадената касационна жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№359/2013 на Апелативен специализиран съд , с което е потвърдена присъда по нохд.№1077/2013 г. на Специализиран наказателен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :