Ключови фрази
писмени доказателства * обезщетение за неизпълнение * продажба на лек автомобил * Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/

РЕШЕНИЕ

                    РЕШЕНИЕ

 

 

                                                              N 861

 

София, 20.11.2009 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

 

при секретар Даниела Н. изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3007/2008 год. по описа на ІV г. о.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение от 11.11.2008 г. съдът е допуснал извършване на касационна проверка на решение от 19.05.2008 по гр. д. № 97/2008 г. на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 29.02.2008 г. по гр. д. № 59/2008 г. на Силистренски РС, с което е отхвърлен предявения от касатора Е. И. П. срещу К. И. осъдителен иск за сумата 2500 лв. Въведените основания за касиране на решението са за нарушение на съществени съдопроизводствени правила по преценка на доказателствата и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание и не е взел становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд извърши проверка за правилността на въззивното решение въз основа данните по делото и посочените основания и намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на решението съдът е извършил преценка на данните по делото по реда на чл. 188 ГПК и е обсъдил правното значение на писменото доказателство – разписка за сумата 2500 лв., издадена от К. И. , в която е поел задължение да плати тази сума на касатора до 31.01.2007 г. В обстоятелствената част на исковата молба касаторът заявява, че е собственик на лек автомобил марка “Р”, който е бил значително увреден след претърпяна катастрофа, поради което той го е предложил за продажба на части. Ответникът е изразил съгласие да го закупи като са се уговорили продажбата да се извърши на цена 4500 лв. Ответникът е изплатил сумата от 2000 лв., но до датата на предявяване на иска не е платил остатъка от 2500 лв. За това задължение е подписал разписка, за която е заявил, че не оспорва автентичността й, а само посочената сума, тъй като уговорката е била за 3500 лв., а не за 4500 лв. Ответникът е признал, че е получил автомобила, както и че до предявяване на иска, ищецът не е предприел действия за бракуването му, за да може да бъде разкомплектуван и продаван на части.

След анализ на доказателствата и признанията на страните е направен обоснован извод, че представения частен писмен документ не установява изискуемо притезание в полза на ищеца за плащане на сумата 2500 лв. Частният документ е издаден по повод възникнало задължение за плащане остатък от уговорена цена за продажба на бракуван лек автомобил. Тъй като продавачът не е изпълнил задължението си да проведе процедурата по бракуване на моторното превозно средство, ответникът не е изплатил напълно уговорената цена и е поел задължението да направи плащане на остатъка, след като продавачът изпълни поетото с договора задължение – да продаде бракувано моторно превозно средство.

По делото не е установено страните да са сключили договор за продажба на моторното превозно средство по предвидения в закона ред – чл. 144 ЗДП, поради което не е възникнало и задължение за заплащане на цената на вещта. Не се установява и това автомобилът да е снет от отчет по реда на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, да е разкомплектуван или бракуван по реда на Наредба № 4 за разкомплектуване, бракуване и ликвидиране на за да е възможно продажбата на частите от него. От представеното свидетелство за регистрация на МПС се установява, че автомобилът е собствен на трето лице М. Д. Ч. и няма данни ищецът да е бил упълномощен за сключване на разпоредителна сделка с тази движима вещ. От това следва, че той не е легитимиран да извърши разпореждане с вещта.

Въз основа на така установените факти е направен обоснован извод, че в полза на ищеца не е възникнало парично вземане за цената на вещта.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.05.2008 по гр. д. № 97/2008 г. на Силистренски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: