Р Е Ш Е Н И Е № 132 Гр. София, 26.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ЛАКОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 260/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Постъпило е искане /озаглавено жалба/ от осъдения Ф. Н. Б. за възобновяване на Н.Ч.Д.1198/13 г.по описа на РС-Враца /ВрРС/, В.Н.Ч.Д.4/14 г. по описа на ОС-Враца /ВрОС/, с което се иска възобновяване на посоченото производство с релевирано нарушение на материалния закон чрез приложение нормата на чл.24 НК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият поддържа искането с отразените в него доводи. Назначеният му пред тази инстанция служебен защитник развива незаконосъобразие на постановените определения с оглед приложение на разпоредбата на чл.24 НК, в светлината на което извежда и друго основание- явна несправедливост на наложеното наказание. Иска възобновяване на производството, изменение на въззивното решение и редуциране на наложеното общо наказание лишаване от свобода или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в тази процедура, намира за установено следното: С определение № 612/20.11.13 г.,постановено от ВрРС по Н.Ч.Д.1198/13 г., в процедура по чл.306,ал.1,т.1 НПК на Ф. Н. Б. са групирани наказанията по две постановени присъди за извършени от него престъпления по чл.152,ал.3 и чл.150,ал.1 НК- Н.О.Х.Д.229/13 г.по описа на ВрРС и по Н.О.Х.Д. 238/13 г.по описа на РС-Луковит- с наложени общи наказания от девет и шест години лишаване от свобода, като на основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК му е определено едно общо наказание от девет години лишаване от свобода. На основание чл.24 НК същото е увеличено с четири години и шест месеца и общото наказание е станало лишаване от свобода за срок от тринадесет години и шест месеца, търпимо при строг режим в затвор. Зачетено е времето, през което лицето е било задържано с мярка за неотклонение Задържане под стража по двете производства, както и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по Н.О.Х.Д.238/13 г.по описа на РС-Луковит. С решение № 5/17.01.14 г.,постановено от ВрОС по В.Н.Ч.Д.4/14 г. /образувано по жалба на осъдения/, цитираното определение е потвърдено. Тъй като същия ден то е влязло в сила, а искането за възобновяване е подадено до съответния първоинстанционен съд на 31.01.14 г.,т.е.,в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок, последното се явява допустимо. Погледнато по същество, то е и частично основателно. Същността на отправената пред ВКС претенция касае приложението на чл.24 НК от решаващите съдилища, което представлява оплакване за нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал.1,т.1 НПК. За неговото прилагане в конкретния случай ВрРС и ВрОС са изписали подробни съображения, оценими като състоятелни от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Само в най-общ план трябва да се спомене, че е обмислена богатата престъпна дейност на Б., наред със склонността му в пияно състояние да извършва престъпления, които в конкретния случай са не само тежки и свързани с половата неприкосновеност, не само са повлияли негативно върху жертвите, чието сломяване на съпротивата е съпровождано с насилие и заплаха и е посегнато върху техните морални ценности, а и са извършени в кратък промеждутък от време. Макар и кумулацията да е направена само по две присъди, включващи в себе си общо четири деяния, характерът на последните и механизмът на тяхното осъществяване се явяват решаващи за общата преценка на личността на осъдения /обратно на становището на защитата/. Имайки предвид всичко това и ярко демонстрирания от осъдения динамичен престъпен стереотип, тази инстанция се съгласява с принципното приложение на нормата на чл.24 НК, независимо че само по себе си общото наказание, наложено на основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК лишаване от свобода за срок от девет години, е със сериозна дълготрайност. Не може да се сподели виждането,че се касае за необоснована репресия. Въпреки коментираните обстоятелства, безспорно ценими на плоскостта на необходимост от приложение на нормата на чл.24 НК при осмисляне дали и най-високото наложено наказание ще постигне заложените в разпоредбата на чл.36 НК цели на наказанието и преди всичко, че няма да въздейства поправително върху дееца, конкретно определеният размер от четири години и шест месеца, явяващ се максималнодопустим по силата на третираната норма, се явява твърде завишен. Не е съобразен факт, доказателство за който се нахожда в кориците на това производство, а именно- недоброто здравословно състояние на осъдения- тромбофлебит на долен крайник /л.42 от първоинстанционното производство/. Съотношението му към описаните вече обстоятелства, говорещи за висока степен на обществена опасност и на деянията, и на дееца, в контекста на обмислянето на цялостната му престъпна дейност, дава повод на ВКС да прецени, че наложеното общо наказание трябва да бъде увеличено с две години, по какъвто начин цялото търпимо наказание ще стане единадесет години лишаване от свобода. Затова следва да се възобнови въззивното наказателно производство и решението на ВрОС да бъде коригирано в цитирания смисъл директно от ВКС, доколкото основанията за това са в полза на Б.. Що се касае до лансираната от защитата теза за необходимост от осмисляне на поведението на осъдения, предвид направените от него самопризнания и решаване на производството по делата, наказанията по които са кумулирани, в процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК, става дума за процесуални норми, чието прилагане вече е намерило отражение в материалноправен смисъл по конкретните присъди, с налагане на съответните наказания в съобразие с разпоредбата на чл.58 А НК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.425,ал.1,т.3 вр. чл.422, ал.1,т.5 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.4/14 г.по описа на ОС-Враца. ИЗМЕНЯВА решение № 5/17.01.14 г., постановено от ОС-Враца по В.Н.Ч.Д. 4/ 14 г. в частта, с която е потвърдено определение № 612/20.11.13 г., постановено от РС-Враца по увеличаване на основание чл.24 НК на определеното общо наказание от девет години лишаване от свобода с четири години и шест месеца лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА последното на две години лишаване от свобода и ОПРЕДЕЛЯ общо търпимо наказание от единадесет години лишаване от свобода. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/