7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
[населено място], 17.01.2019г..
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на десети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Ангел Йорданов , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2470 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЗД„ Евроинс„АД против решение № 1715/09.08.2016 год. по гр.д.№ 2630/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 2189/17.03.2016 год. по гр.д.№ 12329/2014 год. на Софийски градски съд, в частта му с която касаторът е осъден да заплати на Ф. Д. П., чрез законния й представител Д. В. П.,, обезщетение за неимуществени вреди , в размер на 80 000 лева, както и в частта му, в която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторът е осъден да заплати на същата още 120 000 лева , обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка със смъртта на М. С. С., настъпила по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, автомобил, реализирал ПТП на 13.07.2013 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ГПК / предвид отречено съпричиняване на пострадалия / и чл.52 ЗЗД – по отношение прилагане критерия за справедливост, при определяне на размера на обезщетението.Счита,че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4/1961 г. , ППВС № 5/1969 год. и ППВС № 2/1984 год., досежно легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица, приемайки като такова лице Ф. В. – рождено на Д. П. / живяла на съпружески начала с починалия / , но не и на починалия М. С. дете, макар твърдяно да е отглеждано и възпитавано от последния. Касаторът твърди допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК, поради несъобразяване на негови доводи при формиране на решаващия извод за липса на съпричиняване от пострадалия. Позовава се на несъобразена от съда законова разпоредба – на чл.55 от Закона за движение по пътищата във връзка с пар.52а от ДР на същия закон,досежно определението за „скоростен път„, както и неправилно приложение на чл.70 и чл.80 от Закона за движение по пътищата. По приложението на чл.52 ЗЗД касаторът твърди несъобразен от съда стандарта на живот в държавата ни, към датата на настъпване на застрахователното събитие, спрямо който определените обезщетения са чувствително завишени. Акцентира се на неангажирани доказателства за извънредни и необичайни обстоятелства по настъпилите болки и страдания от трагичната загуба, което изключва присъждане на изключително високи, спрямо средния присъдим от съдилищата размер, обезщетения.
Ответната страна – Ф. В., действаща чрез законния си представител Д. В. – оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й, предвид съобразяване въззивното решение със закона и формирана по приложението на чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД съдебна практика.
С определение № 128/06.03.2017 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Отглежданите, без намерение за осиновяване , деца,включват ли се в обхвата на правоимащите лица, очертан с ППВС № 4/1961 г., № 5/ 1969 г. и № 2/ 1984 г.? - в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с посочените във въпроса Постановления. След насрочване на делото в открито заседание, с определение № 144/30.06.2017 г. производството е спряно, до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС , а с определение № 168 / 26.06.2018 г. – възобновено, с оглед постановяване на тълкувателно решение.
Съобразно доводите и възраженията на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК и чл.293 ГПК, съставът на първо търговско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение и частично отмени същото, с присъждане на допълнително обезщетение, в общия размер от 200 000 лева за ищцата Ф. Д. В., действаща чрез законния й представител - Д. В. П., въззивният съд е приел, че първата, като рождено дете на втората / живяла на съпружески начала с починалия/ , но отглеждано и възпитавано от него като свое дете, е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди, съобразено „ през призмата на ППВС № 4/1961 год., ППВС № 5/1969 год. и ППВС № 2/1984 год.”. Ответникът – ЗД „Евроинс” АД – е оспорвал легитимацията на ответницата Ф. В. , досежно правото й да претендира обезщетение за неимуществени вреди, като нерождено и неосиновено дете на починалия. В евентуалност оспорва обхвата и съдържанието на търпимите неимуществени вреди ,считайки претенцията за прекомерна. Съдът е приел за доказано фактическото съжителство като между съпрузи на ищцата Д. П. и починалия. Приел е , че логиката на преждепосочените Постановления на ВС предпоставя положителен отговор и за материалноправната легитимация на детето Ф. В., при доказаност на съществувала с починалия емоционална връзка, кореспондираща по съдържание на такава между рожден родител и дете. За определяне справедлив размер на обезщетенията, съдът е изложил мотиви за съобразяване последиците от смъртта на М. С., в личен, емоционален, икономически и морален план. Акцентирал е на ранната възраст на пострадалата, в аспект на твърде ранното й лишаване от морална подкрепа, спокойствие и чувство за сигурност, каквито е създавало присъствието на М. С. в нейния и на майка й живот, вкл. с оглед финансовата обезпеченост на семейството, доколкото е доказано , че е работел. Свидетелските показания съдът е определил като доказващи изключителна близост между пострадалия и детето. Отхвърлил е възражението за съпричиняване, въведено от ответника в преклузивния за това срок единствено с оглед управление на велосипеда от пострадалия, в нарушение на чл.79 и чл. 80 от Закона за движение по пътищата – без светлоотразители, фар, калници , спирачки и динамо, тъй като не се установява ПТП да е възникнало в причинна връзка с последици от конкретното нарушение , доколкото е настъпило в светлата част на денонощието , при отлична за водача на застрахования автомобил видимост и изричното заключение на автотехническата съдебна експертиза, че единствено същият е следвало да реагира на знака „Стоп„ , пропускайки движещия се велосипедист , при наличие на пряка видимост към същия. Съдът не е имал повод да се произнася по съпричиняване, като последица от нарушение на чл.55 вр. с пар.52а от ДР на Закона за движение по пътищата / забрана за движение на велосипедиста по път, с характеристика на скоростен път – автомагистрала /, тъй като такова съображение се въвежда едва с касационната жалба.
По правния въпрос :
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК е прието, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г.и ППВС № 5/1969 г. и по изключение всяко друго лице , създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия , което търпи от смъртта му продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието е , че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително търпими от смъртта му вреди. ППВС № 2/1984 г. е обявено за изгубило сила. Видно от мотивите на Тълкувателното решение, обаче, настоящата хипотеза е счетена да се покрива от разрешението, дадено в ППВС № 5/1969 г..За значими се приемат фактически сложили се отношения между две лица, изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, каквато би следвано да съществува между биологични родител и дете, а не причината за възникване на такъв тип фактически отношения / вземането на детето за осиновяване или намерението за осиновяване , като конкретно уредена в закона правна възможност /. В този смисъл, Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС не е пряко приложимо към настоящата хипотеза , но от мотивите му е безспорно изводимо приложението на ППВС № 5/1969 г. към същата , доколкото предходно е била формирана и противоположна практика / така решения по т.д.№ 1157/2014 г . на І т.о., по гр.д.№ 5583/2013 г. на ІV г.о. и др./.
Следователно, отговорът на правния въпрос е : Съгласно ППВС № 5 / 1969 г. , потвърдено и в мотивите на ТР № 1/2016 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирано да претендира обезщетение за търпими от смъртта на едно лице неимуществени вреди е друго лице, което починалият е отглеждал и възпитавал като свое дете, независимо от обстоятелството имал ли е и манифестирал ли е намерение за осиновяването му, респ. независимо от това дали е предприел действия по осиновяване.
По съществото на касационната жалба :
За установяване на съдържанието на връзката на Ф. В. и починалия М. С. съдът е изхождал от свидетелските показания на Р. С. и С. Д., разпитани по делегация. Мотивите на съда, обаче, не коментират конкретни факти , от които да би бил обоснован направеният извод за съществуващи близост и привързаност, освен факта на споделяне на общо домакинство и формално използвани обръщения „ татко „ – „ дъще „ в общуването помежду им , както и факта, че заедно с майка си „плачели и тъгували” за смъртта му. Завишаването на първоначално определения размер от 80 000 лева – на 200 000 лева, съдът е обосновал с емоционалния дискомфорт от лишаването на семейството от материалната и моралната подкрепа на починалия.
Така коментираните от въззивният съд факти, по мнение на настоящия състав , не са от естество да обусловят основателност на иска на Ф. В., в пълния му размер от 200 000 лева, а други – необсъдени от съда, но изводими от събраните свидетелски показания релевантни факти, няма. Свидетелите споделят основно квалификации по отношение взаимоотношенията между починалия и детето Ф. – като „добри„ или „много добри„, както и квалификации по отношение полаганите от починалия грижи за детето - като „добри„. Не са заявени факти, относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитета и адекватността им, като недостатъчни в тази връзка са показанията на свидетелите, че не са им известни скандали и недоразумения между починалия и близките му. Недостатъчен да обоснове, по отношение малолетната Ф., съизмерими с тези на рождената й майка и преживелите родители на починалия болки и страдания, е и факта, че починалият е работел и осигурявал някакви средства за издръжката на семейството. Малолетното - в случая 4 – годишно - дете не е социално зряло да претърпи емоционален дискомфорт от лишаването от материална подкрепа и осигуреност на семейството / като се съобрази, че самото лишаване от сигурен доход е предмет и на различна от настоящата, допустима претенция за обезщетяване на имуществени вреди /, тъй като същите не са в обхвата на съзнателните му интереси, нито е способно да ги осъзнае в причинност със смъртта на лицето, което счита за свой баща. Неговите болки и страдания обичайно са търпими от лишаване на обкръжението му от човека, с когото е установило взаимоотношения на обич и привързаност, по присъщите на общуването с дете начини – игра, обгрижване, съпричастност на различни негови преживявания, страхове или желания. Такава емоционална обвързаност, резултат от пълноценно общуване, от чиято именно липса детето да страда, свидетелските показания не разкриват,още по-малко установяват съдържание на връзката,надхвърлящо обичайното на нормалната биологична връзка родител – дете съдържание / полагани специални грижи във връзка с отглеждането и възпитаването му, надхвърлящи строго битовите /. Поради така съобразените факти, обезщетението по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, ще следва да се ограничи до размера от 80 000 лева. Въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, тъй като размерът на присъденото обезщетение не съответства на принципа за справедливо обезщетяване на действително търпими и съобразени с икономическата конюнктура и стандарта на живот вреди, следва да бъде отменено в тази му част , с отхвърляне на иска на Ф. В., за разликата над 80 000 лева и до претендираните 200 000 лева.
Неоснователен е доводът за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения - № 45 по т.д.№ 525/2008 год. на ІІ т.о., реш. № 154 по т.д.№ 977/2010 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 206 по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 159 по т.д.№ 1117 / 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 58 по т.д.№ 623 / 2010 г. на ІІ т.о.,реш.№ 54 по т.д.№316/2011 год.на ІІ т.о., реш.№ 169 по т.д.№ 762 / 2010 год. на ІІ т.о., реш.№ 59 по т.д.№ 286 / 2010 год. на І т.о., реш.№ 16 по т.д.№ 1858 / 2013 год. на І т .о. и др./ , е прието, че при преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Настоящият състав напълно споделя даденото в цитираните съдебни актове разрешение, което възпроизвежда въведеното с ППВС № 17/1963 год. правило, за приемане съпричиняване само с оглед безспорно установен обективен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, независимо дали поведението му съставлява или не нарушение на Закона за движение по пътищата.Такава причинност, в съответствие с въведените в преклузивния за това срок възражения на ответника, досежно конкретния вид на нарушението, въззивният съд правилно е отрекъл между придвижването на пострадалия с велосипед, без светлоотразители, фар, калници, спирачки и динамо, и настъпилия вредоносен резултат, доколкото същият е предпоставен от неспазено предимство, по вина на водача на застрахования при ответното дружество автомобил, а ПТП е осъществено в светлата част от денонощието, като не е доказано неизправностите по велосипеда или липсата на светлоотразителни знаци и жилетка да са способствали вредоносния резултат, ограничавайки възможна за пострадалия реакция по стопиране на велосипеда , тъй като такава е била задължителна за делинквента - водач на МПС , или ограничавайки видимостта на последния.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, на касатора следва да се присъдят разноски, в размер на 2 668 лева, съобразно уважената част от касационната жалба / при обхват на понесените разноски – 4030 лв. платени държавни такси и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение , определено по реда на чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. с чл.78 ал.8 ГПК /. На ответната страна - Ф. В. - следва да се възмездят разноски в размер от 2 654,40 лева / при доказано заплатено възнаграждение за процесуално представителство от 6 636 лева /, с оглед отхвърлената част от касационната жалба. Останалите ответници, с оглед предмета на допуснатото касационно обжалване, не са страни в същото и неправилното им призоваване по делото не е от естество да обуслови правно основание за участието им и за възмездяване на разноски. За същите въззивното решение е влязло в сила, с произнасянето на съда в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1715/09.08.2016 год. по гр.д.№ 2630/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която, след частична отмяна на решение № 2189/17.03.2016 год. по гр.д.№ 12329/2014 год. на Софийски градски съд, ЗД „Евроинс”АД е осъдено да заплати на Ф. Д. В., чрез законния й представител Д. В. П., допълнителни 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на М. С. С., настъпила при ПТП от 13.07.2013г., по вина на водача на застрахован при ЗД „Евроинс”АД , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност„ на автомобилистите, автомобил, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 13.07.2013 г. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Д. В.,чрез законния й представител Д. В. П., иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за обезщетяване на неимуществени вреди, в причинна връзка със смъртта на М. С., настъпила по вина на водача на застрахован при ЗД„Евроинс”АД, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, автомобил , за разликата между присъдените 80 000 лева и претендираните 200 000 лева.
ОСЪЖДА Ф. В., действаща чрез законния си представител Д. В., да заплати на ЗД „Евроинс„АД, на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.1 ГПК, разноски за настоящото производство, в размер на 2 668 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс „ АД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Ф. Д. В. разноски за настоящото производство , в размер на 2 654,40 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|