Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * нередовност на исковата молба


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 683
София, 11.10.2010 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова
Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 579/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „М.” ЕООД със седалище в с. Я. и М. И. Д. от гр. С. Загора – чрез процесуалния им представител адв. Р. С., срещу определение № 426 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. С обжалваното определение е потвърдено определение от 03.12.2009 г. по т. д. № 1124/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по предявени от частните жалбоподатели против „Ню В.” ЕООД отрицателни установителни искове за недължимост на сумата 50 050 лв. по запис на заповед от 03.04.2008 г., поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение и се прави искане за отмяната му. Частните жалбоподатели изразяват несъгласие със становището на въззивната инстанция, че при двама ищци по делото надлежното уведомяване на един от тях за дадените по реда на чл.129, ал.2 от ГПК указания относно размера на дължимата държавна такса и срока за внасянето й освобождава съда от задължение да уведомява и другия ищец за същите обстоятелства. Според жалбоподателите, след като всеки от ищците притежава самостоятелно процесуално качество на страна в процеса, съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да прекрати делото поради неотстраняване на нередовности на молбата, за които е уведомен само единият ищец.
Въпросите за съществуването или отсъствието на задължение за съда да уведоми всеки ищец за указанията по чл.129, ал.2 от ГПК и за възможността да бъде върната исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК когато ищците по делото са с различни адреси, нямат посочен общ съдебен адрес и указанията са съобщени само на някои от тях, са поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК като процесуалноправни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение. Частните жалбоподатели твърдят, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което молят определението да бъде допуснато до касационно обжалване на визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е върната исковата молба на „М.” ЕООД и М. И. Д. и е прекратено производството по т. д. № 1124/2009 г. поради невнасяне на държавна такса в размер на 2 032 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ищците не са внесли таксата в указания им от първоинстанционния съд едноседмичен срок. Изложени са съображения, че надлежното уведомяване на ищеца М. Д. за размера на таксата и срока за внасянето й, извършено на 25.07.2009 г., освобождава съда от задължение да уведомява и другия ищец „М.” ЕООД за същите обстоятелства, а невнасянето на таксата съставлява основание за връщане на исковата молба на двамата ищци.
По допускането на касационно обжалване :
Разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК обвързва касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид аргументите, с които е мотивиран въззивният съдебен акт, поставените от частните жалбоподатели процесуалноправни въпроси отговарят на предвидения в чл.280, ал.1 от ГПК общ критерий за достъп до касационен контрол, доколкото произнасянето по тях е обусловило изхода на конкретното дело. Осъществено е релевираното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на обжалването, тъй като поради отсъствие на формирана при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. задължителна съдебна практика касационното разглеждане на въпросите ще допринесе за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото.
По основателността на частната касационна жалба :
Връщането на исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК е предвидено в закона като санкция за неоправданото процесуално бездействие на ищеца, когато същият, въпреки дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, не е предприел необходимото, за да приведе молбата в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК в рамките на предоставения му едноседмичен срок по чл.129, ал.2 от ГПК. Прилагането на санкцията е обусловено от надлежното уведомяване на ищеца за конкретните нередовности на исковата молба, които той трябва да отстрани, и за срока, в който това следва да бъде извършено.
Когато исковата молба е подадена съвместно от няколко лица /другарство по делото/, всяко от тези лица има процесуалното качество на ищец в процеса. Предвид самостоятелното процесуално качество на ищците, за съда съществува задължение при констатиране на нередовности на общата искова молба да уведоми поотделно всеки ищец за онези процесуални действия, които следва да бъдат предприети за тяхното отстраняване. Без надлежното уведомяване на всички ищци съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да прекрати производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, тъй като съгласно чл.216, ал.1 от ГПК процесуалните действия и бездействия на другарите в процеса нито ползват, нито вредят на останалите. Изключение от правилото за уведомяване е възможно единствено в хипотезите на чл.39, ал.2 и ал.3 от ГПК – когато по своя воля ищците са посочили общ съдебен адресат или общ пълномощник, съответно когато по разпореждане на съда са посочили един от тях или друго лице за получаване на съобщения, в които случаи съдът изпраща едно общо съобщение до всички ищци. Извън посочените хипотези съобщаването на указанията по чл.129, ал.2 от ГПК на всеки ищец е абсолютна предпоставка за прилагане на санкцията по чл.129, ал.3 от ГПК и връщането на исковата молба по отношение на ищец, който не е уведомен за дадените указания, противоречи на процесуалния закон.
В конкретния случай въззивният съд правилно е констатирал от приложените към т. д. № 1124/2009 г. на Софийски градски съд съобщения, че указанията за внасяне на държавна такса в размер на 2 032 лв. са съобщени по реда на чл.46, ал.1 от ГПК на 25.07.2009 г. само на ищеца М. Д., а ищецът „М.” ЕООД, който е с посочен различен адрес за призоваване, не е уведомен за разпореждането относно таксата поради неправилно оформяне на адресираното до него съобщение. Законосъобразен е изводът, че невнасянето на таксата от ищеца М. Д. в рамките на определения едноседмичен срок съставлява основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото по предявения от същия отрицателен установителен иск. Неправилен обаче е изводът на въззивната инстанция за наличие на основанието по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба на ищеца „М.” ЕООД. Липсата на надлежно уведомяване за нередовностите на исковата молба, свързани с дължимата държавна такса, изключва възможността за връщане на подадената от този ищец искова молба и за прекратяване на делото по предявения от него иск. Ирелевантно е обстоятелството, че първият ищец – физическото лице М. Д., е едноличен собственик на капитала на „М.” ЕООД. Дружеството е самостоятелен правен субект, различен от физическото лице – собственик на капитала, и процесуалното бездействие на неговия другар в процеса не може да рефлектира върху признатото му от закона право на защита. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.
При така изложените съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд определение за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по т. д. № 1124/2009 г. по предявения от „М.” ЕООД срещу „Ню В.” ЕООД установителен иск. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от „М.” ЕООД искова молба и надлежно съобщаване на дадените с разпореждане от 14.07.2009 г. указания за внасяне на държавна такса. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от М. Д. против „Ню В.” ЕООД иск, въззивното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 426 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, и потвърденото с него определение от 03.12.2009 г. по т. д. № 1124/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по т. д. № 1124/2009 г. по предявения от „М.” ЕООД против „Ню В.” ЕООД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 50 050 лв. по запис на заповед от 03.04.2008 г.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съодпороизводствените действия в посочената част.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 426 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-6 състав, определение от 03.12.2009 г. по т. д. № 1124/2009 г. за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото по предявения от М. И. Д. против „Ню В.” ЕООД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 50 050 лв. по запис на заповед от 03.04.2008 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :