Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 11.05. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4498/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 26 от 06.01.2016г., постановено по настоящото дело № 4498/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ с-в, № 717 от 21.04.2015г. по в.гр.д. № 406/2015г., с което е потвърдено решението на Карловския районен съд, ІІІ гр. с-в, № 492 от 04.12.2014г. по гр.д. № 771/2014г., с което е отхвърлен предявеният от А. Г. П. против Х. Г. Ч. иск за заплащане на сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване. Ответникът Х. Г. Ч. от [населено място], в подадения от пълномощника му адв. Б. Б. писмен отговор моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятност същото да е недопустимо, съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. За да се произнесе ВКС съобрази следното: В. съд е отхвърлил предявения от А. Г. П. против Х. Г. Ч. иск за заплащане на сумата 6 000 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване по съображния, че искът не е доказан по основание и размер. Приел е за установено от фактическа страна, че ответникът е препятствал ищцата да ползва закупения от нея през 2009г. втори етаж на жилищна сграда до момента на извършване на въвода във владение на 28.09.2011г., а относно твърденията на ищцата, че е претърпяла вреди от неизвършени в имота ремонти съдът е приел, че липсват доказателства за намерение на ищцата да извърши подмяна на паркета и ремонт на банята, липсват доказателства за стойността на жилището понастоящем и стойността при извършени такива подобрения, т.е. за увеличената стойност на имота. Но дори и ищцата да е била лишена от възможност да извърши тези ремонти, то увеличената стойност на ремонта не е съизмерима с дължимо обезщетение поради лишаване от правото й да ползва имота си. Това е обезщетение за обедняването на една от страните за сметка на обогатяването на другата страна. Сами по себе си стойността на неизвършен ремонт и неувеличаването с тази стойност на пазарната цена на имота, не съставлява нито обедняване на ищцата, нито обогатяване на ответника за нейна сметка. Срещу така постановеното решение касаторът А. Г. прави оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и за необоснованост. Конкретните доводи са, че съдът не е обсъдил доказателства, относими към предмета на делото – лишаване на ищцата от ползване на имота. Жалбата е основателна. В. съд не е разгледал предявения иск по заявените в исковата молба и в уточняващите молби фактически обстоятелства. С исковата молба А. Г. претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди поради лишаването й от възможността да ползва собствения си имот, което искане се съдържа и в уточняващите молби от 21.07.14г. /иск за обезщетение от неползване на имота/ и от 04.08.14г. /претендира загуби от това, че не ползва имота си и е лишена от възможността на собственика както да живее в него, така и да го отдава под наем, да го ремонтира, продава и пр./. По така предявения иск първоинстанционният съд не е извършил доклад на делото, не е посочил подлежащите на установяване обстоятелства, нито е дал указания на страните относно доказателствената тежест. Вместо това, след събирането на доказателства е указал на ищцата да отстрани нередовност на исковата молба като посочи конкретните ползи от които е лишена по вид и размер. Под страх от прекратяване на делото с молба от 07.10.14г. ищцата уточнява какви ремонти е имала намерение да направи в жилището и как те биха повишили цената на имота, като отново сочи, че през процесния период е лишена от възможността да живее в жилището, да го ползва и отдава под наем, и това са загубите, които търпи от поведението на ответника до настоящия момент. При така заявената претенция въззивният съд е обсъдил претърпяла ли е ищцата вреди от неизвършени в имота ремонти и е приел, че липсват доказателства за намерение на ищцата да извърши подмяна на паркета и ремонт на банята, липсват доказателства за стойността на жилището понастоящем и стойността при извършени такива подобрения, т.е. за увеличената стойност на имота. Въпреки приетото за установено от фактическа страна, че ответникът е препятствал ищцата да ползва закупения от нея през 2009г. втори етаж на жилищна сграда до момента на извършване на въвода във владение на 28.09.2011г., не е разгледал заявената с исковата молба претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от лишаване на ищцата от ползване на процесния имот. Предвид изложеното ВКС намира, че въззивното решение следва да се обезсили като процесуално недопустимо и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав като се дадат указания на страните относно подлежащите на установяване обстоятелства и разпределянето на доказателствената тежест, и се съобрази разпоредбата на чл. 162 ГПК относно стойността на пропуснатите ползи. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ с-в, № 717 от 21.04.2015г. по в.гр.д. № 406/2015г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. П.: Членове: