Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 11.04.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 07.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело №1011/2017 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№746/17.01.2017г.,подадена от [фирма],С.,чрез пълномощника й адвокат Н. А. Ш.,против решение №2246/29.11.2016г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия четвърти състав,постановено по в.гр.д.№3142/2016г. по описа на съда,с което се отменя решението на Софийски градски съд,Гражданска колегия,І-18 състав,постановено на 07.04.2016г. по гр.д.№10779/2011г. по описа на същия съд и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на ответника „К. Б.”,Е.,че ищците М. Х. Д. и П. С. Д.,са собственици на Офис №1,находящ се на партерния етаж на сградата,построена в УПИ ІІІ-5 от кв.317 а по плана на [населено място],м.Б.,на [улица],със самостоятелен вход,с обща застроена площ от 67,45 кв.м,в която площ са включени общите части на сградата,съгласно одобрения през 2006г. архитектурен проект,състоящ се от :приемна,кабинет и баня с тоалетна,при описани съседи,заедно с 6,55% идеални части от общите части на сградата без идеални части от подземните паркоместа,и осъжда ответника „К. Б.”,Е. да предаде на ищците М. Х. Д. и П. С. Д. владението на гореописания недвижим имот,като решението е постановено при участието на третите лица помагачи [фирма], [фирма] И ЧСИ И. Ч.. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна. Постъпила е и касационна жалба вх.№394/11.01.2017г.,подадена от [фирма],С.,срещу горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационните жалба П. С. Д. и М. Х. Д.,чрез пълномощника им адвокат Р. Т.,молят жалбите като неоснователна да бъдат оставени без уважение. С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено,че на 08.09.2005г. неучастващите в спора лица Т. Т. и съпругата му Г. Т. са закупили с нот.акт №192/2005г. от други физически лица описания в същия недвижим имот:поземлен имот №5,за който е одобрен УПИ ІІІ-5 от кв.317а по плана на [населено място],местн.Б.,с площ 480 кв.м,находящ се на [улица],заедно с всички сгради в същия-двуетажна сграда с два апартамента,на партерния и на първия надпартерен етаж и самостоятелна сграда-фурна,разположена на уличната линия,като за закупуването на имота на Т. е бил отпуснат кредит в размер на 350 000 евро от „Банка ДСК”,и на основание член 43 от Закона за банките,във вр.с член 166 ЗЗД, е вписана на 08.09.2009г. законна ипотека върху този имот в полза на „Банка ДСК”,ЕАД-върху дворното място,апартаментите на партерния и първия надпартерен етаж,заедно с едно избено помещение,находящо се под североизточната страя и 1/2 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място,както и върху самостоятелната сграда- фурна,като освен това с нот.акт №146/2005г. в полза на [фирма] е учредена и договорна ипотека за обезпечение на кредита,отпуснат за покупката на имота,върху друг имот на купувачите,находящ се в [населено място].Съдът е отбелязъл,че на 17.04.2006г. Т. Т. и съпругата му Г. Т. са продали на [фирма] собствения си гореописан имот,по силата на нотариален акт №76/2006г.,в който изрично е записано,че върху имота е учредена законова ипотека в полза на [фирма],като на [фирма],след придобиване правото на собственост върху имота,на 02.05.2006г. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда на четири етажа,с подземни гаражи,офиси и ателие,във връзка с което върху имота на 14.06.2006г. е била вписана и договорна ипотека в полза на заемодателя на [фирма]- [фирма],която не е предмет на настоящото дело,а на 26.06.2006г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с възложител [фирма].Съдът е посочил,че междувременно с нот.акт №192 от 02.07.2007г. [фирма] продала на М. Д. правото на строеж за изграждане на офис №1 от новострояща се жилищна сграда,описан по-горе,вписан на същата дата,в който акт е цитирано че продаваното право на строеж е без всякакви тежести, и на 05.10.2007г. е съставен Акт обр.№14 за приемане конструкцията на сградата,а на 30.10.2007г. е съставен констативен протокол на основание чл.181,ал.2 ЗУТ.Съдът е отбелязъл,че на 20.01.2009г., по заявление на [фирма] срещу длъжниците Т. Т. и Г. Т., Софийският районен съд,ГО,47 състав по гр.д.№45622/2008г. по описа на съда,е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за сумата от 334 915 евро главница и лихви по договор за кредит от 07.09.2005г.,като на 09.11.2009г. по молба на [фирма] за образуване на изпълнително дело до ЧСИ И. Ч.,с която е поискано принудителното изпълнение да бъде насочено върху имота на [улица],подробно индивидуализиран в документите за вписване на законна ипотека,и на 10.11.2009г., ЧСИ Ч. е изпратил искане за вписване на възбрана върху имота,собственост на Т. и Г. Т.-УПИ ІІІ-5 с площ от 480 кв.м,ведно с построените в него фурна и два апартамента,и на 24.11.2009г. ЧСИ Ч. е съставил протокол за опис на недвижим имот,на който е отразено,че в УПИ ІІІ-5 е осъществено строителство в груб вид на сграда,състояща се от сутерен,четири жилищни етажа и мансарден етаж,а на 07.09.2009г. ЧСИ Ч. съставил протокол за обявяване на публична продан на имота,приключила с постановление за възлагане от 19.04.2010г.,влязло в сила на 13.03.2011г.,по силата на което на купувача по публичната продан [фирма],настоящия ответник по делото, е възложен целия УПИ ІІІ-5,ведно с построената жилищна сграда в груб строеж,вкл. и процесния имот-офис №1,описан в исковата молба.Съдът,като е взел предвид доказателствата по делото и при съобразяване със становищата на страните,във връзка със спорния между страните въпрос относно: разпростира ли се действието на ипотеката,учредена в полза на [фирма] върху новопостроената сграда,и че след като в настоящия случай е вписана законна ипотека върху имот такъв, какъвто е закупен и пазарната стойност на който напълно е обезпечавала интереса на кредитора, към момента на одобряване на кредита,като самото строителство в имота впоследствие не е извършено от длъжника по кредита,а от негов правоприемник,е приел,че така вписаната законна ипотека в полза на [фирма] не е разпростряла действието си върху сградата,построена от [фирма],а по отношение на съборените ипотекирани сгради в имота, кредиторът е разполагал с иск по член 177,ал.2 ЗЗД. С определение №458/13.11.2017г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос:”При учредена законова ипотека върху имот,състоящ се от земя и сгради разпростира ли действието си ипотеката към нова сграда в имота,която е построена на мястото на унищожените ипотекирани постройки и обхваща почти изцяло площта на земята?”,който въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата,поради което са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.2 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017 г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/. По правния въпрос,по който е допуснато касационното обжалване: Върховният касационен съд,състав на ІІ гражданско отделение,намира за правилно разрешението на правния въпрос,дадено с постановеното Решение №8/03.02.2010г. по ч.гр.д.№2010г. по описа на Бургаски апелативен съд,според което в обхвата на понятието”ипотекиран имот” по смисъла на член 173,ал.1 ЗЗД,когато имотът,предмет на ипотеката е претърпял някакви промени,в случая с извършване на строеж на сграда в ипотекираното дворно място,ипотеката обхваща подобренията и приращенията на недвижимия имот по член 92 ЗС,като се изхожда от вещноправния елемент на ипотеката и принципа,че ипотечното право следва имота.В тази връзка,когато се касае да един имот,състоящ се от дворно място и построените в него сгради,предмет на ипотеката,както е в настоящия случай,то ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори от цената на целия ипотекиран имот,включително и от новопостроената сграда в същия имот,изградена на мястото на ипотекираната и разрушена такава ,тъй като ипотеката се разпростира и върху нея. По основателността на касационните жалби: С оглед даденото разрешение на правния въпрос,обжалваното въззивно решение е допустимо,но неправилно. Неоснователно са твърденията на касаторите,поддържани в съдебно заседание пред настоящата касационна инстанция , за недопустимост на въззивното решение,поради недопустимост на предявения иск.Представените от тях писмени доказателства за разпределяне по реда на член 722,ал.1 ТЗ на суми на [фирма]-в несъстоятелност на ищците по делото М. Д. и П. Д., по предявени вземания за обезщетение,не могат да обосноват липса на правен интерес от предявяване на иска по член 108 ЗС. С депозирана искова молба,ищците М. Д. и П. Д.,са предявили против [фирма],С.,установителен иск за собственост върху недвижим имот,представляващ офис със самостоятелен вход на партерния етаж на жилищната сграда в [населено място], [улица],с обща застроена площ от 67,45 кв.м,заедно с 6,55 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,представляващо УПИ ІІІ-5 кв.317-а по плана на [населено място],район „К. с.,м.”Б.”,целия с площ от 480 кв.метра,който придобили на основание договор за покупко-продажба по силата на нотариален акт №192/2007г., като право на строеж за построяване на гореописания самостоятелен обект в новостроящата се жилищна сграда,и това право се трансформирало в право на собственост върху този обект с изпълнението на сграда до ниво „груб строеж”.С оглед събраните по делото доказателства по делото,се установява,че към момента на закупуване на правото на строеж на процесния офис от ищците,върху терена е била учредена и вписана-законна ипотека в полза на Банка ДСК-още при закупуването на имота от Т. и Г. Т.,по силата на нотариален акт №192/2005г.,във връзка с което е вписана на основание член 45 от Закона за банките от 08.09.2005.,ипотека върху имота:дворното място и съществуващите към този момент сгради в същото,включително правото на строеж,което е било известно на следващия приобретател на имота [фирма],който веднага след закупуване на имота по силата на нот.акт №76 от 17.04.2006г., се снабдил с необходимите строителни книжа,съборени са съществуващите сгради и е започнал строежа на сградата,която е реализирана в „груб вид”,към момента на придобиването на имота от ответното дружество [фирма],по силата на постановление за възлагане на ЧСИ Ч.,в сила от 11.03.2011г. При това положение,налице е застрояване на ипотекиран имот-дворно място с описани сгради,които са премахнати,за да се изгради новостроящата се сграда,по силата на приращението,както вече бе посочено по-горе във връзка с дадения отговор на правния въпрос,върху сградата, построена в този ипотекиран имот ,се разпростира ипотечното право,включително върху процесния имот,представляващ самостоятелен обект в тази сграда.С доказателствата по делото се установява,че към момента на закупуване на правото на строеж за изграждане на описания недвижим имот в новострояща се сграда, от купувача М. Х. Д.,по силата на сключения на 02.07.2007г. с продавача [фирма] договор за покупко-продажба ,обективиран с нотариален акт №192/2007г. на нотариус И. Н.,с рег. №040,с район на действие СРС,върху терена-представляващ УПИ ІІІ-5 от кв.317а по плана на [населено място],местн.”Б.”,с площ от 480 кв.м, са били вписани както законна ипотека в полза на „Банка ДСК”,така и договорна ипотека в полза на [фирма].Още повече,че при закупуването на имота от праводателя на ищцата- [фирма],с нотариален акт от 17.04.2006г. от продавачите Т. И. Т. и Г. К. Т.,изрично в точка втора от същия е отразено,че върху имота-УПИ ІІІ-5 от кв.317а по плана на [населено място],заедно с всички сгради и обекти в него,е учредена законова ипотека в полза на БАНКА ДСК-акт №193,т.І,ре№1346 при Службата по вписвания-С..,поради което като надлежно вписана е налице възможността за всяко трето лице за информация за наличните тежести върху имота,каквато е била налице и по отношение на ищцата,към момента на закупуване на имота,върху терена на който се изгражда новостроящата се сграда,в която се включва и предмета на сделката-офис №1.С оглед на това,когато един недвижим имот е обременен с ипотека,всичко което се присъедини към имота след учредяването на ипотеката,понеже става част от него,се обхваща от ипотеката,с която той е обременен.Ето защо,ипотечното право се разпростира и по отношение на този спорен обект,като част от приращенията в ипотекирания имот.След като извършените разпореждания с процесния имот,върху който е учредена законовата ипотека,са направени след учредяването и след вписването й,тези действия са непротивопоставими на банката-ипотекарен кредитор,и след като последната е насочила изпълнението върху този ипотекиран имот,който е бил предмет на осъществена публична продан,правото на собственост върху последния е придобито в съответствие със законовите изисквания,по силата на постановлението за възлагане от 19.04.2010г.,в сила от 11.03.2011г., от ответника [фирма],включително и сградата,в която се намира процесния офис,описан в постановлението за възлагане. При така установеното по делото,ищците не се легитимират като собственици на процесния имот,а ответникът осъществява владението на същия на годно правно основание,поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен. С оглед изложеното,въззивното решение следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по съществото на спора. На ответника „К. Б.”,Е.,С. следва да се присъдят на основание член 78,ал.2 ГПК,разноски по делото в размер на 5 730 лева,за всички съдебни инстанции. На третото лице помагач,касатор в настоящото произвдство”Банка ДСК,ЕАД,С.,не следва да се присъждат поисканите разноски,тъй като съгласно член 78,ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2246/29.11.2016г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия ,четвърти състав,постановено по в.гр.д.№3142/2016г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Д. и П. С. Д. против [фирма],гр.С.,иск с правно основание член 108 ЗС,за признаване за установено,че М. Х. Д. и П. С. Д. са собственици на Офис №1,със самостоятелен вход,находящ се в [населено място], [улица],партерен етаж,с площ от 67,45 кв.м,заедно с 6,55 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ІІІ-5,кв.317-а по плана на [населено място],местн.”Б.”,район „К. с.”,целият с площ от 480 кв.м,при граници:улица,УПИ ІV- 6,УПИ V-7,УПИ ІХ-2 и УПИ ІІ-4,и предаване владение върху гореописания имот,като неоснователен. ОСЪЖДА М. Х. Д. и П. С. Д. да заплатят на [фирма],гр.С.,на основание член 78,ал.2 ГПК сумата от 5 730 лева/пет хиляди седемстотин и тридесет лева/ разноски по делото за всички съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в производството на трети лица помагачи на ответника- [фирма],гр.С., [фирма] и ЧСИ И. Ч.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: