Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
Гр. София, 11.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1982/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. Ш. от гр. Благоевград, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 336 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 4604/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в частта, с която е потвърдено решението от 25.11.2015 г. по гр.д.№ 8264/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от касатора иск против ЗК Л. И. АД за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2013 г., за разликата над присъдените 104 000 лв. до претендираните 220 000 лв., на основание чл.226 КЗ /отм./.
Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК само в частта за разликата над 104 000 лв. до 160 000 лв. по въпроса, свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, а именно - относно предпоставките за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практика на ВКС по чл.290 ГПК /решение № 169/02.10.2013 г. по т.д.№ 1643/2013 г. на ІІ ТО и др./.
В жалбата се поддържат касационни доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в неговата обжалвана част. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за уважаване на исковата претенция, с присъждане на сторените по делото разноски. С оглед спорния предмет в настоящото производство, релевираните с жалбата оплаквания са за неправилно приложение на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД и за необоснованост на изводите на въззивния съд, че пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредите, тъй като се е движел с несъобразена с конкретните обстоятелства по пътя скорост, реагирал е късно, предприел е заобикаляне отляво, вместо да продължи по посоката си на движение и пр. Твърди се, че тези фактически изводи са произволни и не произтичат от доказателствата по делото, а ако все пак собствен за увреждането принос бъде установен, то неговият обем е незначителен и не следва да се отчита при определяне на размера на дължимото обезщетение. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване.
Ответникът по касация - ЗК Л. И. АД гр. София, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмения си отговор срещу жалбата извън срока по чл.287 ал.1 ГПК. Не изпраща свой представител в съдебното заседание на 19.09.2018 г.
Третото лице – помагач на застрахователното дружество - И. Й. И. от с.Яхиново, община Дупница, не изразява становище по касационната жалба и не се явява пред съда.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и данните по делото, на основание чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:
Съставът на въззивния съд е съобразил, че решението на първата инстанция в необжалваната му част формира СПН по фактите, пораждащи вземането, а именно, че на 14.08.2013 г. около 13 ч. на главен път Е-79 е настъпило ПТП между л.а. „Сеат Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования при ответното дружество по ЗГО виновен водач - И. Й. И., и ищеца, управлявал мотоциклет „Я.” с рег. [рег.номер на МПС] . От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че на участък от пътя, след десен завой и ограничена видимост от 85 м., водачът на лекия автомобил /с концентрация на алкохол в кръвта от 1.98 промила/ навлиза от черен път в пътното платно, по което се движи ищецът със скорост 85 км/ч. Последният реагира аварийно със задействане на спирачната система 20 м. преди удара и се отклонява леко наляво, но не успява да предотврати сблъсъка между превозните средства. Според вещото лице за водача на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим, а за водача на мотоциклета е бил предотвратим, ако той се е движел със скорост от 76 км/ч и ако бе запазил посоката си на движение, вместо да се опитва да заобиколи автомобила отляво, отклонявайки се с 1.2 м.
При определяне размера на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени вреди, съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е взел предвид на първо място вида и естеството на получените множество травми /контузия на главата, субапахноидален кръвоизлив, счупване на второ ребро в ляво, травматична дискова херния на ниво 3-ти и 4-ти шиен прешлен, контузия на ляв брахиален плексус с невъзвратимо прекъсване на нервите, довело до парализа на левия горен крайник, счупване на дясна лъчева кост в китковата става, ретроперитонеален хематом в малкия таз, дъговидна рана на долната устна и брадата/. На следващо място е преценил вида и продължителността на лечението; интензитета, обема и продължителността на болките, дискомфорта и ограниченията, които ищецът е търпял, вкл. емоционалните и психически сътресения; неговата възраст, както и икономическата конюнктура към момента на увреждането. Съобразил е също настоящото му състояние - неотшумялата травматична дискова херния и особено парализата на ръката, обуславяща пожизнена инвалидност. Взел е предвид, че оздравителният период не е приключил, както и че прогнозите по отношение на парализирания ляв горен крайник са неблагоприятни и песимистични. Посочил е, че на обезвреда, според принципа на чл.51 ал.1 ЗЗД, подлежат не само вече претърпените болки и страдания, а и онези от тях, предизвикани от деликта, които със сигурност ще продължат. По тези съображения обезщетението е определено в размер на 160 000 лв. От него е спаднат приносът на пострадалия водач по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, възлизащ на 35 %. Според въззивния съд, конкретният принос на пострадалото лице в причиняването на вредите се изразява в несъобразяване на скоростта му на движение с ограничената видимост и със завоя, намаляването на скоростта е предприето от него твърде късно и е съчетано с промяна на траекторията на движение. Липсата на превишаване на скоростта и на виновно поведение от страна на пострадалия е счетена за ирелевантна при преценката относно наличието и обема на приноса.
По правния въпрос относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, обусловил допускането на касационно обжалване, е налице богата и непротиворечива практика на ВКС, служебно известна на съда, основана на даденото разрешение в ППВС № 17/1963 г., включително задължителна - ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, т.7, както и тази, посочена от касатора, която се споделя от настоящия съдебен състав. Според нея, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане.
С оглед изложеното във връзка с правния въпрос, въззивното решение в съответната обжалвана част се преценява като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
В случая от доказателствата по делото не се установява наличие на противоправно поведение от страна на пострадалото лице – касатор, нито поемане от негова страна на предвидим и реално очакван риск, нито неоправданото му игнориране, което да е в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане. Основателни и съответни на данните по делото са доводите в касационната жалба, че навлизането на лекия автомобил „Сеат Т.” на пътното платно от неразрешено място - необозначен черен път, при наличие на непрекъсната линия, иззад крайпътна растителност, и заставането му перпендикулярно в лентата на касатора, с цел включване в насрещното движение, не представлява предвидимо препятствие или опасност, с която пострадалият е бил длъжен или е можел да се съобрази при избиране на скоростта на движение. Установява се, че касаторът се е движил със скорост от 85 км/ч при разрешена – 90 км/ч, излязъл е от завой при добра видимост в рамките на 85 м., в пътния участък са липсвали ограничителни и/или предупредителни знаци и нищо не е предполагало необходимост от допълнително намаляване на скоростта, с оглед нормата на чл.20 ал.2 ЗДП. Освен това, автомобилът е излязъл внезапно на пътното платно, а касаторът е реагирал на появата му аварийно. Според вещото лице, водачът на л.а. е можел да предотврати удара, само ако не навлиза на пътното платно, а водачът на мотоциклета – ако се движи със скорост от 76 км/ч. Няма спор, че делинквентът, управлявал лекия автомобил с 1.98 промила алкохол в кръвта, грубо е нарушил чл.5 ал.2 т.1, чл.5 ал.3 т.1 и чл.49 от ЗДП, при което е осъществил състава на чл.343 ал.3 б.А, пр.2, вр. ал.1 б.Б, вр. чл.342 ал.1 НК, видно от влязлата в сила наказателна присъда. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че касаторът не е допринесъл за собственото си увреждане по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, а адекватността на предприетите от него аварийни действия съответства на предизвиканата от виновния водач внезапна опасност на пътя. Т.нар. „ограничена видимост около 85 м.”, спомената в заключението на вещото лице, е относима към забраната за изпреварване, а видимостта, ограничена поради наличието на храсти встрани от банкета, има значение за излизащия на пътя от неразрешено място лек автомобил, поради което е неправилно отчетена от съда като несъобразено от страна на пострадалия обстоятелство от пътната обстановка. Не съответства на данните по делото и изводът в обжалваното решение, че пострадалият не е съобразил скоростта си със завоя, т.к. произшествието е настъпило след него. Също така не са налице обективни данни, че касаторът твърде късно е намалил скоростта на движение, като приетото в този смисъл от съда не се подкрепя от събраните доказателства. Промяната на траекторията на мотоциклетиста /отклонение с 1.2 м наляво в лентата за движение/ е с оглед заобикалянето на автомобила, предвид нормално очакваното поведение от страна на виновния водач да спре и да го пропусне, т.е. инстинктивно, както обяснява и вещото лице. Според експерта, заобикалянето на лекия автомобил отдясно при първоначално запазване на посоката на движение на мотоциклетиста налага навлизане върху банкета и изисква специфични умения, поради което не може да се изисква от пострадалия да го извърши. С оглед горното, посочените от въззивния съд основания за отчитане на принос в увреждането не удовлетворяват изискванията на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение от 160 000 лв. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано в съответната отхвърлителна част за разликата над 104 000 лв. до 160 000 лв. и да бъде постановено решение по същество за осъждане на ответника да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ допълнително сумата от 56 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2013 г. до окончателното й изплащане.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 336 от 13.02.2017 г. по в.гр.д. № 4604/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав, в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено решението от 25.11.2015 г. по гр.д.№ 8264/2014 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав за отхвърляне на предявения от Д. К. Ш. иск против ЗК Л. И. АД за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2013 г., за разликата над 104 000 лв. до 160 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. К. Ш. с ЕГН [ЕГН] от гр. Благоевград сумата от 56 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по ЗГО за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.08.2013 г. до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л. И. АД гр. София с ЕИК[ЕИК] да заплати държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 150 лв., дължима по сметка на Върховния касационен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |