ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 732   София, 10.12.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 832/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на С. Ц. П. - Е. с фирма “Цветан П. - П. - 73 - С. П. ” - гр. В. срещу Определение № 952 от 22.VІ.2008 г. по ч.гр.д. № 1427/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с оплакване за незаконосъобразност- жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че липсва правен интерес от предявения иск, без да обсъди възраженията му и събраните доказателства. Жалбоподателят сочи, че представените изпълнителни листове, въз основа на които е образувано изп.д. № 576/ 2006 г. на ДСИ при ВрРС, не са издадени на основание чл. 27 ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което АДВ не е оправомощена да събира вземането, тя не е и заинтересована страна по чл. 323 ал. 1 ГПК (отм.), тъй като кредитор е ДФ ”З”. Иска определението да се отмени и делото да се върне за произнасяне по предявения иск. В Изложение на основания за допустимост на касационно обжалване жалбоподателят излага, че въпросите за правния интерес, обуславящ допустимостта на иска и за качеството на АДВ, когато събира частни д. вземания на ДФ ”З”, се решават противоречиво от съдилищата, за което представя копие от Р. № 837/ 6.VІ.2008 г. по гр.д. № 127/ 2008 г. на ВрОС. Жалбоподателят възразява по неправилно приетото от съда, че изп.лист по гр.д. № 04954/ 2003 г., е издаден на основание чл. 27 ал. 2 ЗПЗП, обосновава правния си интерес от произнасянето по същество на иска, като счита, че АДВ не може да събира вземането, тъй като липсват доказателства да е оправомощена. Жалбоподателят поддържа евентуално и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - ВКС следва да се произнесе по въпроса за правния интерес от предявения иск и за качеството на АДВ, когато събира д. вземания на ДФ ”З”, както и по въпроса в кои случаи се приема, че изпълните листове в полза на ДФ ”З”, са издадени по реда и на основание чл. 27 ЗПЗС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционно - то определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск на Е. ”Цветан П. - П. 73 - С. П. ” - гр. В. срещу А. за д. вземания - гр. С. за признаване за установено, че ищецът не дължи главница 8600 лв. и изтекли лихви 1701 лв., които е осъден да плати на ДФ ”З” - гр. С. по гр.д. № 05036/ 2003 г. на СРС, и главница 4581 лв. и изтекли лихви 2885 лв., които е осъден да плати на ДФ ”З” по гр.д. № 04954/ 2003 г. на СРС. Изложени са съображения, че изпълнителните листове са издадени на основание чл. 237 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.) в полза на ДФ ”З”, на основание чл. 27 ал. 2 ЗПЗП, затова представляват частни д. вземания по смисъла на чл. 162 ал. 4 ДОПК и тяхното събиране е вменено в задължение на АДВ с разпоредбата на чл. 87 ал. 1 т. 5 ЗСДВ. Съдът е посочил, че АДВ не претендира в изпълнителното производство собствени права, а действа като оправомощено от закона лице да събира частни д. вземания по изпълнителни листове, издадени по реда на ЗПЗП, затова за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, който е недопустим. От изложените от жалбоподателя материалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд, може да се изведе релевантнят за делото процесуалноправен въпрос: допустим ли е предявен срещу АДВ отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи посочените суми, за които са издадени изпълнителни листове в полза на ДФ ”З”, на основание чл. 237 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.), вр. чл. 27 ал. 2 ЗПЗП. Останалите посочени от жалбоподателя въпроси може да са важни, но не са релеванти за делото, тъй като от тях не зависи изходът му. Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят не доказва, че по изложения въпрос е налице противоречива съдебна практика, като представеното копие от Решение № 837/ 6.VІ.2008 г. по гр.д. № 127/ 2008 г. на Врачански окръжен съд, не е влязло в законна сила. Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма съдебна практика по въпроса кой е надлежният ответник по отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи сумите, за които в полза на взискателя ДФ ”З”, са издадени изпълнителни листове, респ. заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК, на основание чл. 27 ал. 2 ЗПЗП, когато се касае за частно държавно вземане, което се събира от АДВ: АДВ или ДФ ”З”. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тъй като изпълнителните листове срещу ищеца в полза на ДФ ”З”, съгласно чл. 27 ал. 2 ЗПЗП (Д.в. бр. 58/ 1998 г.), са издадени на основание чл. 237 ал. 1 б. ”в” ГПК (отм.), а след влизане в сила на ГПК (Д.в. бр. 59/2007 г.), за тези суми ДФ ”З” може да поиска заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, касае се за частно държавно вземане по смисъла на чл. 162 ал. 4 ДОПК. Събирането на частното държавно вземане е възложено на АДВ, съгласно чл. 87 ал. 1 т. 5 ЗСДВ, макар изпълнителният лист да е издаден в полза на ДФ ”З” - гр. С. и той да е носител на материалното право. В този случай АДВ действа като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, на нея са й делегирани от закона правомощията да събере вземането, АДВ не претендира в изпълнителното производство собствени права, а действа като оправомощено от закона лице да събира частни д. вземания по изпълнителни листове, издадени по реда на чл. 27 ал. 2 ЗПЗП. Отрицателният установителен иск на ищеца, че не дължи сумите, за които на основание чл. 27 ал. 2 ЗПЗП е издаден изпълнителен лист, следва да се предяви(отмV, сега срещу надлежната страна - ответник - взискателя Д. фонд ”З”, тъй като съгласно чл. 87 ал. 1 т. 5 ЗСДВ, АДВ представлява Фонд “З” само в изпълнителния процес. Затова липсва правен интерес от отрицателен установителен иск срещу АДВ, че няма вземане срещу ищеца, тъй като дори ищецът да проведе успешно този иск, няма да е установена недължимост срещу надлежната страна - взискателя Д. фонд ”З”, носител на материалното право, който няма да е обвързан от решението. Страна в производството по иска не е АДВ, а ДФ ”З”, в полза на когото са издадени изпълнителните листове за вземания на основание чл. 27 ал. 2 ЗПЗП. Затова предявеният срещу ненадлежна страна иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Като е разрешил изложения въпрос в този смисъл, въззивният съд е постановил законосъобразно определение. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Ц. П. - Е. с фирма “Цветан П. - П. - 73 -С. Панков” - гр. В. срещу Определение № 952 от 22.VІ. 2008 г. по ч.гр.д. № 1427/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.   Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: