Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
гр. София, 27 ноември 2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и при участието на прокурора от ВКП ЮЛИЯНА ПЕТКОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА н. д. №1630/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о.
Производството е образувано по искане на основание чл. 423, ал. 1 НПК от задочно осъдения С. С. С., чрез адвокат С. В. /упълномощен защитник/, за възобновяване на нохд№845/2011 год. на Районен съд гр.Свиленград, отмяна на постановената в негово отсъствие присъда на 23.01.2012 год., и връщане делото за ново разглеждане, на основание чл. 423, ал. 1 НПК.
Според искането осъденият е узнал за присъдата на 30.07.2012 год. Твърди, че с неучастието и в двете фази на наказателното производство, проведени в отсъствието му - по реда на чл. 206 НПК и по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, е нарушено правото му на лично участие, съществен елемент от правото на защита. Алтернативно се релевират и основания за възобновяване на делото, съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати съществени процесуални нарушения – непроведено щателно издирване на подсъдимия от решаващият в съответния процесуален стадий орган, довело до непредявяване на обвинението и невръчване на препис от обвинителния акт.
В съдебно заседание на 20.11.2012 год. осъденото лице и неговият процесуален представител поддържат заявените претенции.
Прокурорът при ВКП дава заключение за неоснователност на подаденото искане.
В последната си дума осъденият иска да упражни правото си на лично участие в наказателното производство по делото – предмет на искането за възобновяване.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Подаденото искане на задочно осъдения за възобновяване на нохд№845/2011 год. на РС гр.Свиленград е допустимо, тъй като е подадено от легитимирана страна, в рамките на срока на узнаване за влязлата в сила присъда по същото дело /чл. 423, ал. 1 НПК/.
Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С постановление на прокурор при Районна прокуратурагр.Свиленград от 26.02.2010 год. е било образувано досъдебно производство №171/2010 год. на РУП [населено място] срещу С. С. С. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 16.12.09г. От проведеното разследване и приложените към производството докладни записки и постановления на прокурора, наблюдаващ делото се изяснява, че С. не е открит за призоваване в досъдебното производство на адреса, на който е регистриран – в [населено място], [улица]. Освен издирването му адресна регистрация, той е бил търсен и по местопребиваване в цялата страна. От данните в масивите на МВР е установено, че на 14.01.2010 год. в 23.00 часа той е напуснал пределите на Република България през ГКПП “К. А.” и няма регистрирано последващо връщане в страната. Предвид тези данни, с постановление на прокурор от 19.04.2010 год. по същото производство е разпоредено общодържавното му издирване и задържане с принудително довеждане на С. в досъдебното производство. От проведеното издирване е изяснено, че С. е с неизвестен адрес и в чужбина. Междувременно, производството е било спряно, а след това - възобновено с постановление от 15.08.2010 год. на прокурор при РП гр.Свиленград.
Видно от материалите от досъдебното производство, в негово отсъствие, С. е бил привлечен като обвиняем на 15.08.2010 год. и обвинението е било предявено на назначеният му по реда на чл. 94, т. 8 НПК служебен защитник за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 16.12.09 г. в района на ГКПП "К. П. В.", общ. Свиленград е управлявал лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НПна началника на РУП-А. № 2190/08.09.2009г., влязло в сила на 25.09.2009 г. Производството в досъдебната фаза е продължило и е приключило в отсъствие на обвиняемия, по правилата на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3,т. 2 НПК. Материалите по делото са били предявени на служебния защитник.
С обвинителен акт по същото обвинение е образувано НОХД№845/11 год. на РСгр.Свиленград, по което призовката и препис от обвинителния акт са останали невръчени на С.. Продължавал е да бъде в неизвесност за властите при висяща процедура за ОДИ. Съдебното следствие ,пренията и обявяването на присъдата са проведени в отсъствието на подсъдимия, съгласно реда по чл. 269, ал. 3 НПК, при участието на назначен служебен защитник. С присъдата, обявена на 23.01.2012 год., С. е признат за виновен по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, което на основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от „закрит" тип. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК на подсъдимия С. С. С. е наложено общо най-тежкото наказание между определеното с присъдата наказание и наказанието лишаване от свобода за срок от З/три/ месеца съгласно присъда №252/12.05.2011г. по НОХД №1836/2011г. на Районен съд Варна, влязла в сила на 12.07.2011г., а именно - лишаване от свобода за срок от 5/пет/ месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от „закрит" тип. На основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 НК на подсъдимия С. С. С. е наложено общо най-тежкото наказание - лишаване от свобода за срок от 1/една/ година от определените му с присъда от 17.05.2000 г. по НОХД№1052/2000г. на PC - Варна, влязла в сила на 19.06.2000г. и с присъда №395/21.07.2008г. по НОХД №1892/2008г. на PC - Варна, влязла в сила на 06.08.2008г.
На основание чл. 68 ал. 1 НК съдът е постановил определеното по тези две дела общо наказание - лишаване от свобода за срок от 1/една/ година да бъде изтърпяно отделно, при първоначален „строг" режим, в затворническо общежитие от „закрит" тип, съгл. чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, което подс.С. да изтърпи ефективно, тъй като деянието за което той е осъден по процесната присъда е извършено в срока на отлагане изпълнението на наказанията по НОХД№1052/2000г. на PC – Варна и по НОХД №1892/2008г. на PC - Варна.
Присъдата е влязла в сила на 07.02.2012 год. .
Данните по делото сочат , че осъденият е узнал за постаноновената присъда на 30.07.2012 год.
Съвкупният анализ на материалите по делото води до единственият извод, че осъденият С. не е участвал в нито една от фазите и стадиите в тях на образуваното срещу него наказателно производство по процесното обвинение. Неговото незнание за влязлата в сила присъда е обективно, защото преди започването на делото в досъдебната фаза С. не е бил в страната, а в чужбина с неизвестен на българските власти адрес. Въпреки ОДИ, той не е могъл да бъде издирен и призован при започването на процеса, както и хода му до приключването с присъда. Не е било възможно присъственото привличане и предявяване на обвинението в досъдебното производство, нито връчване на препис от обвинителния акт в съдебната фаза на процеса.
Искането е основателно, защото законът – чл. 423, ал. 1 НПК, предвижда основателността на претенцията само при липсата на данни за укриване на осъдения от наказателното преследване, което да е причина за незнанието му за процеса. По делото, обаче, няма данни за укриване от страна на осъдения и не е налице никаква връзка между поведението му и протеклият в негово отсъствие наказателен процес. В случая, процедурите по предявяване на повдигнатото срещу него обвинение и по връчването на обвинителния акт не са изпълнени присъствено не по вина на осъдения. Укриване от органите на съдебната власт по конкретното дело не е имало, защото преди датата 14.01.2011 год., когато той е напуснал страната, не са били започнали процесуални действия по наказателното обвинение срещу С. .
Едно от основните права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, посочени в чл. 55 НПК, е правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките негови фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения, обжалване актовете на съда, когато накърняват неговите права и законни интереси и пр. То е част от правото му на справедлив процес, свързан с предоставената му от НПК и чл. 6 от ЕКЗПЧОС възможност да бъде подробно информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползува квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетелите и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен защитник.
При тези изводи, съгласно ВКС намира искането по чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване за основателно.
ВКС следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1 ,т. 1 НПК, да възобнови производството по нохд№845/2011 год. на Районен съд гр.Свиленград, отмени постановената по него присъда и върне делото на прокурора от РП гр.Свиленград, в стадия на досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 423, ал. 2 НПК следва да бъде уважено и направеното искане от осъдения за спиране изпълнението на влязлата в сила присъда, чиято отмяна се търси.
Алтернативно наведеното основание за възобновяване на делото съгласно чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК не намира приложение в случая, тъй като производството се възобновява на основание по чл. 423, ал.1 НПК, което е специална норма спрямо тази по чл. 422 НПК и има приоритетно значение за приложение при установената фактология.
Воден от тези мотиви, ВКС, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд№845/2011 год. на Районен съд гр.Свиленград и ОТМЕНЯВА постановената присъда №55 от 23.01.2012 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора в СТАДИЯ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на отменената присъда № 55 от 23.01.2012 год. по нохд№845/2011 год. на Районен съд гр.Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :