Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 11 юли 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №865 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№14/2013 г. е подаден касационен протест от Военно апелативна прокуратура гр. София. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура,с доводи за нарушения по чл.348 ал.1 т 2 и 2 НПК. Частния обвинител и граждански ищец В. С., не е взел становище по протеста. Подсъдимите Е. М. и С. Д. и защитата им намира протеста изцяло неоснователен и искат решението, като законосъобразно да се потвърди. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 26.03.2013 г. постановено по внохд.№14/2013 г. на Военно апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд.№194/2011 г. на Софийски военен съд. С посочената присъда подсъдимите Е. М. и С. Д. са признати за невинни в това, че на 1.08.2005 г. в Б.,като съизвършители,в качеството си на длъжностни лица - полицейски органи, причинили на В. С. средна телесна повреда, поради което и на основание чл.304 НПК са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл.131 ал.1т.2 НК вр. с чл.129 ал.2 НК вр. с чл.20 ал.2 НК. Признати са за невинни и в това ,че по същото време и на същото място в същото си качество,като съизвършители, извършили противозаконни принудителни действия спрямо В. С.,в качеството му на свидетел по досъдебно производство №548/2005 г. на РПУ [населено място] за да изтръгнат признание и показание,че е извършил кражба на МПС,поради което и на основание чл.304 НПК са били оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл.287 НК вр. с чл.20 ал.2 НК. С присъда е отхвърлен граждански иск за неимуществени вреди в полза на пострадалия ,като неоснователен и недоказан. ПО ПРОТЕСТА на Военно апелативна прокуратура гр. София: Ангажирани са основанията по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК. Обвинението оспорва извода на Военно апелативния съд,че подсъдимите са невиновни и по двете обвинения,тъй като показанията на свидетеля С. са „непоследователни и противоречиви” и твърди ,че аргументите в подкрепа на този извод не са основават на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Твърди се, че е безспорно установено по делото –„спрямо пострадалия С. е било упражнено психическо и физическо насилие, изразяващо се в травматично увреждане...това е станало в сградата на Р. [населено място]”. По отношение на допуснатите пороци при оценка на доказателствата се възразява с доводи, както следва : „неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля С. относно авторството и на двете деяния; надценено е значението на подадената от пострадалия жалба от 9.08.2005 г.,която съдържала според инстанционните съдилища извън процесуални изявления и която била противопоставена на показанията на пострадалия по време на съдебното следствие”. Незаконосъобразни били и изводите за несъставомерност на престъплението по чл.287 НК по съображения,че „липсва обективна страна от състава на престъплението,тъй като когато С. е бил разпитван още не е било образувано досъдебно производство и той не е имал качеството на свидетел”.Точно обратното е установено по делото.Досъдебното производство за кражбата е било образувано на 28.07.2005 г. и е №548/2005 г. на РПУ [населено място],а С. е разпитан на 1.08.2005 г. във връзка с тази кражба. Претендира се и неизпълнени указания на Върховният касационен съд на РБ в отменително решение по к.д.№1729/12 г. Въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първата инстанция, като по този начин е допуснал нарушение на чл. 14, чл. 107 и чл. 305 от НПК във вр. с чл. 339, ал.2 от НПК. Протеста е основателен и това е така защото : Проверката и анализът на събраните доказателства и доказателствени средства са извършени в отклонение на процесуалните норми, като по този начин вътрешното убеждение на съда по фактите е компрометирано. В отменителното решение на касационната инстанция, освен друго, е акцентирано върху извършения от въззивния съд порочен доказателствен анализ, като акцентът е поставен върху превратността при обсъждането на свидетелските показания на С.. При новото разглеждане на делото това нарушение не е отстранено. Напротив, отново въззивният съд е съобразявал данни, макар и не пряко, изводими от жалбата и сведението, подадени от С. до компетентните органи. Последните са противопоставени на показанията му, депозирани в хода на процеса, за да се аргументира извод за непоследователност и противоречивост на самите показания. Такъв подход е недопустим, още повече, че предходният касационен състав ясно е очертал невъзможността жалбата и сведението да са доказателствено средство или доказателство за твърдяното в тях престъпление. Фаворизирайки посочените „противоречия” в показанията на свидетеля С., съдът не е счел за нужно да обсъди същите в тяхната цялост и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото. Прието е, че С. е посочил подсъдимия Д., като автор на престъпното посегателство, само защото в автомобила, с който е транспортиран до съответното полицейско управление, са е намирал плик, върху който е посочено неговото име. Пропуснал е обаче да коментира, останалата част от данните, съдържащи се в показанията на С. – че лицето, за което твърди да е едно от тези, нанесли му удари, е същото, на което като получател е предаден пликът, след пристигането в полицейското управление и така е разбрал името на подсъдимия. (виж, протокол за разпит, с.з. от 29.09.2011 г., л. 80 от съдебното дело) Този подход на проверка на достоверността на доказателствените източници не е съответен на изискването за обективност и всестранност на изследването на относимите обстоятелства. Същото нарушение е допуснато и поради напълно игнориране на показанията на свидетелите П. и А.. В мотивите на проверявания съдебен акт отсъства изобщо обсъждане на данните, съобщени от тези свидетели – за пребиваването на пострадалия и двамата подсъдими в едно помещение; за присъствието на А. в същото помещение, но и за отпращането му в определен момент за „кафе”;, за последващото съпровождане на С. от свидетеля А. до кабинета, в който е бил и свидетеля П. и възприятията на тези двама свидетели за определен дискомфорт, почувстван от С., и свързан от него с болки в ушната мида (виж, показания с.з. от 29.09.2011 г., л. 85 – гръб, съответно л. 90 от съдебното дело). Така посочените доказателствени източници са пренебрегнати от съда без да са изложени мотиви за това. Във въззивният съдебен акт не се съдържат убедителни съображения и по отношение на сега оспорения с протеста извод, че престъплението по чл. 287 от НК е несъставомерно от обективна страна. Прието е в мотивите на решението, че след като не е било образувано наказателно производство, в рамките на което С. да има качество на обвиняем, свидетел или вещо лице, по отношение на което да се осъществят противозаконните принудителните действия, то това е достатъчно, за да се приеме обективна несъставомерност. Без какъвто и да е коментар са оставени в тази връзка, намиращите се в досието на досъдебното производство писмени документи, удостоверяващи моментът на образуването и последващите го процесуални действия по дознание № 548/2005 г. (виж, л. 27 и сл. от т. І от досието на досъдебното производство). Обобщено казано, цялата дейност на въззивната инстанция по проверката и анализа на доказателствения материал не съответства на изискванията, заложени в разпоредбите на НПК. Няма съмнение, че съдът по фактите има право да формира вътрешното си убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Всяко отклонение от посочения принцип по чл. 14 от НПК компрометира изводите както по фактите, така и по правото и очертава допуснато съществено процесуално нарушение. По тези съображения протестът на прокурора е основателен и следва да бъде уважен, тъй като допуснатите нарушения по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК могат да бъдат отстранени единствено по реда на чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК – чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Новият съдебен състав следва да съобрази изложеното в настоящето решение и след като извърши нов анализ на доказателствената съвкупност, при необходимост и събиране на нови доказателства, да отстрани допуснатите нарушения, след което към процесуално законосъобразно установените факти да приложи правилно материалния закон. С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 26.03.2013 г., постановено по внохд №14/2013 г. на Военно апелативен съд гр. София. ВРЪЩА делото за ново от друг състав разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.