Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. София, 18.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 684/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от адв. Х. М., защитник на подсъдимия И. С. Я., срещу решение № 90 на Пловдивския апелативен съд (ПАС), I наказателен състав от 29.03.2018 г., постановено по ВНОХД № 395/2017 г. по описа на същия съд.
В жалбата от адв. М. са релевирани всички касационни основания, макар доводите да не са съотнесени към съответните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Въз основа на развитите аргументи към ВКС са отправени в условията на алтернативност искания за отмяна на атакуваното решение на ПАС и оправдаване на подсъдимия на основание чл. 15 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС се отправя и искане, което не е съобразено с правомощията на касационната инстанция при постановяване на решение (чл. 354, ал. 3 от НПК), а именно за отмяна на решението на ПАС и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебна фаза.
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения включват такива, извършени още при първото процесуално действие – оглед на местопроизшествие и обхващат цялото наказателно производство, включително до постановяване решението на въззивната инстанция. Твърди се, че в решението на ПАС неправилно било прието, че протоколът за оглед на местопроизшествие и скицата за настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 18.12.2015 г. били надлежно съставени, както и че били извършени от разследващ полицай А. И. с помощта на вещо лице инж. М.. В протокола за оглед не фигурирал подпис на посоченото вещо лице и никъде в него не било отразено, че е приложена скица. Твърди се, че огледът на местопроизшествието бил опорочен, а апелативният съд не проверил дали протоколът за това процесуално следствено действие бил действително изготвен от разследващия полицай И., а не от „дактилоскопа-експерт“ Д., който освен всичко друго, не извършил замерването професионално. В резултат на тези нарушения огледът се проточил от 19:40 ч. чак до 23:01 ч., а поемните лица били изолирани от участие в него, като им била отредена роля на странични наблюдатели, вместо под ръководството на разследващия полицай лично да направят необходимите измервания. Като последица от всичко това фактическата обстановка към обвинителния акт била нереална – съчинена.
В жалбата от адв.М. се сочи, че във въззивния съдебен акт нямало отговор на направените възражения във връзка с ограничаване правото на защита на подсъдимия, в т. ч.: препятстване движението на жалба до Апелативна прокуратура – П.; липса на отговор по оплакване за малтретиране чрез следене и фотографиране на защитника; липса на оценка на „престъпното“ лишаване от свобода на подсъдимия Я. по смисъла на чл. 142а, ал. 2 от НК, а вместо това – релевирането му в решението на ПАС. Защитникът твърди още, че въззивният съд игнорирал показанията на свидетелите, които били в полза на защитата, а обясненията на подсъдимия кредитирал избирателно. Като неприемливи са определени изводите на въззивния съд относно установената по делото фактическа обстановка, която оценява като „стъкмена от вещите лица и дактилоскопа Д.“. Защитникът счита, че назначаването на вещо лице П. и отказът на ПАС да постави формулираните от защитата задачи към ДКСМАТЕ са очертали предубедеността на апелативния съд. Изводът на последния за това, че пострадалият пешеходец бил предвидимо препятствие за подсъдимия, който могъл и бил длъжен да очаква неговата поява точно там, където се намирала рехавата пътечка за преминаване, се основавал на абсурдните и съчинени експертни изводи. Разпитите на свидетелите П. и М. са окачествени като недостатъчно обективни и непрофесионално проведени. Изтъкнато е още, че главното веществено доказателство (джип „Х.“) не било оставено на съхранение в защитено и запечатано от орган на ДП помещение без достъп на външни лица, не било иззето от собственика с опис на вещите в него и на евентуални липси, поради което можело да бъде разграбено.
Защитата прави оплаквания и във връзка с отхвърлянето на доказателствени искания както на досъдебното производство, така и от предходните съдебни инстанции. Акцентира се върху отказа да бъде измерена височината на десния буфер върху бронята на процесното МПС над асфалта, с оглед съпоставката му с височината над петата на травматичната ампутация на дясната подбедрица на пострадалия Л.. По този въпрос тезата на доц. д-р инж. В. П., изготвил назначената от ПОС съдебно-автотехническа експертиза, заявена в разпита му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че посочената част на автомобила не е причинила травмата по десния крак на пешеходеца, издавала предубеденост на експерта, тъй като не се основавала на обективни доказателства по делото. В жалбата се твърди, че липсвал констативен протокол за това, че джипът „Х.“ бил тестван за техническа изправност в технически център, който документ би следвало да бъде подписан от разследващия полицай, поемни лица и от служителя на електронизирания стенд, който провеждал процедурата. Вместо това резултатите от този тест били представени от вещо лице инж. М. като негови изследвания, което опорочавало извършеното процесуално-следствено действие.
Адв. М. изразява недоволство и от изводите на назначените три авто-технически експертизи по делото. Според него всяка една от тях поднасяла на съда различна скорост и механизъм на произшествието въз основа на едни и същи доказателства. Касаторът оспорва и фотоснимките, обсъждани от вещите лица в трите експертизи, тъй като не ставало ясно кога, къде и от кого били направени, и от протокола за кое следствено действие били неразделна част. Нещо повече, твърди се, че вещото лице П. в своята експертиза представило снимки на друг модел джип „Х.“, който се различавал в предната удряща повърхност, причинила травмите на пострадалия Л..
Защитникът излага обстойни възражения и по отношение на назначената от ПАС допълнителна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (ДКСМАТЕ), както и досежно установената фактическа обстановка от контролирания съд, който според касатора бил предубеден и лансирал неверни и необосновани експертни изводи. В тази връзка се изразява несъгласие с приетия начин на придвижване на пешеходеца – „съвсем бавно“, както и относно движението на процесния автомобил в лявата пътна лента, в каквато насока били показанията на свидетелите П. и М., и „произволните и злонамерени внушения“ на автоекспертите. Твърди се, че вещите лица инж. П. и доц. д-р инж. П., изготвили ДКСМАТЕ, променили в заключението на експертизата изводът от медицинска гледна точка на съдебния медик д-р П. (също член на експертния екип), а оттам и фактическия извод относно механизма на удара. Така, без отговор от ПАС останал въпросът как пострадалият, полуобърнат с гръб към МПС, получил увреди изцяло отдясно и леко отпред, и как се е ударил в предното стъкло на джипа с лице, а не с тил. Защитникът изразява несъгласие с възприетите от инстанциите по същество изводи относно: движението на пострадалия бавно, а не бързо, тичайки; начина на придвижване на пострадалия – диагонално, полуобърнат с гръб към автомобила; момента на навлизане на пострадалия на пътя, когато автомобилът бил на 50 м. или на 70 – 100 м. от него. Сочи се, че ПАС изобщо не анализирал твърдяния и доказан от защитата механизъм на настъпване на произшествието и така лишил подсъдимия от правото на реална защита. В подкрепа на последното е заявено, че ПАС недопустимо предоставил на инженерите от ДКСМАТЕ да решат по тяхна субективна преценка кога за водача Я. обективно е възникнала опасността за движението, с което нарушил краткото, но пределно ясно указание в т. 6 на тълкувателно решение № 28/84 на ОСНК на ВС, че моментът на възникване на опасността за движението се определял от фактически, а не от формални критерии. Заради начина на формулиране задачите на експертизата, адв. М. смята, че съдът „откровено“ попитал вещите лица какви били правните причини за настъпване на ПТП, като използвал „традиционна хитринка“, назовавайки действията технически.
Наред с оплакванията за нарушение на закона и процесуалните правила, в жалбата от адв. М. са изтъкнати и доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Я. наказание. Те касаят изводите на ПАС за личността на дееца и степента на неговата опасност за обществото, които се характеризирали с „безмилостна целенасоченост, фетишизиране на незначителни за обществения ред факти, без съпричастност към обекта на репресията, без анализ на обществената полза и вреда от ефективната присъда срещу младия момък, без отчитане на последиците от жестокостта…“.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият И. Я. и защитникът му адв. М. поддържат подадената жалба. Адв. И. Л., редовно призован, не се явява и подсъдимият не държи на неговото участие. В пледоарията на адв. М. се настоява касационният съд да обсъди механизма на деянието съобразно единствения, според защитата, годен доказателствен източник – обясненията на подсъдимия. Сочи се, че предходните съдебни състави изцяло са се доверили на „инсценираните“ от вещите лица механизми, които не се подкрепяли от нито едно доказателство, че присъдата била постановена при липса на каквото и да е годно доказателствено средство, а протоколът за оглед бил негоден. Защитникът представя и писмена защита.
Частният обвинител Е. Н. Л. и неговите повереници адв. Х. и адв. М. излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Адв. М. изтъква, че доводите в нея са идентични с тези от въззивната жалба, които били подробно обсъдени от въззивния съд въз основа на прецизен анализ на целия доказателствен материал. Адв. Х. обосновава несъответствие на жалбата с изискванията, визирани в чл. 351 от НПК. Твърди, че внимателният анализ на доказателствените източници изключвал приложението на чл. 15 от НК, поради което настоява това искане на защитата да бъде оставено без уважение като неоснователно. Представя писмена защита с изложени съображения в подкрепа на заявеното становище. Частният обвинител Е. Л. изразява подкрепа за атакувания въззивен съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила. Частният обвинител Д. Н. Л. и неговият повереник адв. Н. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение. Адв. Н. счита, че решението на ПАС следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Приема извършеното от подсъдимия деяние за такова с висока степен на обществена опасност, а самия подсъдим – като лице с висока лична степен на обществена опасност, предвид което намира ефективното наказание „лишаване от свобода“ като единствено съответно на целите на наказателната репресия съгласно чл. 36 от НК.
Представителят на ВКП дава заключение, че въззивното решение е правилно и законосъобразно. Счита че предходните съдебни инстанции са установили по надлежния ред фактическата обстановка и са стигнали до верни правни изводи. При разглеждане на делото не били допуснати твърдяните съществени процесуални нарушения, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият И. С. Я. поддържа становището на своя защитник и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като счита, че е изцяло невинен.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 21 от 25.04.2017 г., постановена по НОХД № 415/2016 г., Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия И. С. Я. за виновен в това, че на 18.12.2015 г., около 18:50 ч., в [населено място], на [улица], при управление на МПС, автомобил марка „Х.“, модел X-3 с ДК [рег.номер на МПС] , движейки се с превишена скорост от 84 км/ч, при максимално разрешена от 50 км/ч в рамките на населено място, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца Н. А. Л. от [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, като го оправдал по първоначалното обвинение деянието да е осъществено в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият Я. бил задържан под стража, считано от 23.12.2015 г. до 15.03.2016 г.
На основание чл. 343г от НК окръжният съд наложил на подсъдимия Я. и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Съдът се произнесъл също по веществените доказателства и разноските по делото, които на основание чл. 189, ал. 3 от НПК възложил в тежест на подсъдимия.
По протест на Окръжна прокуратура – П., жалба на частния обвинител Е. Н. Л. чрез повереника му адв. Х. и жалба от защитника на подсъдимия И. С. Я., адв. М., било образувано ВНОХД № 395/2017 г. по описа на ПАС, І наказателен състав, като с атакуваното пред настоящата инстанция решение № 90 от 29.03.2018 г., на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от НПК въззивният съд изменил присъдата на първата инстанция в наказателно-осъдителната част, като признал подсъдимия И. С. Я. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за разликата във възприетата превишена скорост на движение от 84 км/ч до 76 км/ч. и увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС от три на четири години. В останалата й част присъдата била потвърдена. С въззивното решение в тежест на подсъдимия били възложени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2091 лв.
Касационната жалба на адв. М. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
На първо място настоящият съдебен състав на ВКС намира за необходимо да посочи, че съдържащите се в жалбата многобройни твърдения за упражнявана извънпроцесуална репресия и предубеденост от страна на прокуратурата и съда спрямо подсъдимия Я. и защитника му не са предмет на настоящото касационно производство, поради което няма да бъдат коментирани. Изложени със силно емоционален заряд, изявленията на касатора в такъв смисъл, са мотивирани очевидно от субективното му житейско отношение към протичащото производство, но не и от обективни факти по делото. Резултатите от оценката на доказателствения материал и изводите на съда по съществото на делото, направени по свободно вътрешно убеждение, не могат да доведат до незаконност на състава в контекста на изискванията за независимост, обективност и безпристрастност на съда. Касаторът няма основания да се оплаква от „пристрастност” на съдебния състав, който според него тенденциозно е целял да игнорира защитната теза. Подобни твърдения следва да се основават на обективни факти, които да указват на предварително формирано становище по съществото на делото или на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или на негов член от изхода на делото. Без наличието на конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви заинтересоваността или предубедеността на съдебния състав, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция. В разглеждания случай по отношение на съдебния състав на ПАС такива факти реално не съществуват. Недоволството на защитника е мотивирано единствено от обстоятелството, че крайният резултат от процеса е отрицателен за него, но това не представлява израз на заинтересованост или предубеденост по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК.
Основните възражения по същество, отправени срещу въззивното решение, по съдържанието си целят да опровергаят фактическите констатации на ПАС, въз основа на които са формирани изводите за наличие на обективните и субективни елементи на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, довели до осъждането на подсъдимия Я.. В този смисъл са изложените доводи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза за неправилно установен от техническа гледна точка механизъм на инкриминираното ПТП, мотивирана със съществени процесуални нарушения в процеса на събирането, анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. Структурираните по този начин възражения на адв. М. практически изискват осъществяване на собствен доказателствен анализ от касационната инстанция, въз основа на който да се направи извод за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Такъв подход налага отново да се подчертае, че регламентираният в българския процесуален закон касационен контрол изключва от компетентността на ВКС самостоятелната оценка на доказателствените материали по конкретното наказателно дело, въз основа на която да градят изводи за допуснати процесуални нарушения. Контролът, който се осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на тяхното вътрешно убеждение. По изключение разпоредбите на процесуалния закон допускат събиране, проверка и оценка на доказателства, респективно установяване на различна фактическа обстановка, от касационната инстанция единствено в хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК при упражняване правомощията на въззивен съд, какъвто не е настоящият случай.
Осъществявайки касационната проверка в съответствие с правомощията си по НПК, настоящият съдебен състав обсъди доводите на защитника на подсъдимия Я. единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и в тази връзка констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му престъпление. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения са резултат на обстоен анализ на надлежно приобщените по делото доказателствени източници и напълно се подкрепят от тях.
Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу въззивното решение касаят подхода на контролирания съд при оценка на доказателствата с оглед установяване на механизма на инкриминираното ПТП от техническа страна. Твърди се, че изводите си съдът е направил изцяло и единствено въз основа на автотехническите експертизи, които са оценени като неверни и необосновани, изготвени от поръчкови и некомпетентни вещи лица, на които освен това било възложено да изясняват фактически обстоятелства, които е следвало да са установени чрез обективни доказателствени източници, както и да решат по субективна преценка въпроси, имащи правен характер. Несъгласието е насочено основно срещу заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, назначена в хода на въззивното съдебно следствие. По отношение на него защитата твърди, че било изградено единствено въз основа на подкрепящите обвинителната теза показания на свидетелите Д. П. и Г. М., и при пълно игнориране на описания от подсъдимия Я. механизъм на произшествието. Възраженията срещу това, а и срещу останалите приети по делото експертни заключения се основават на оспорване на използваните от вещите лица научни методи, математически изчисления и специализирана литература, като се предлагат формулирани от адв. М. въпроси и се дават собствени отговори, включително и на поставените пред експертизите задачи, които защитата очаква да получи.
Тези оплаквания не могат да бъдат възприети. Същите са правени и пред въззивния съд, който им е отделил необходимото внимание, давайки им отговор, поради което постановеният от него съдебен акт напълно покрива изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Изводите на Пловдивския АС изцяло се възприемат и от касационната инстанция.
На първо място, убеждението на съдебните инстанции за обосноваността и изчерпателността на изслушаните експертни заключения не може да се разколебае от личните технически познания на защитника. Нито страните, нито съдът могат да влизат в ролята на експерти и да се обявяват за компетентни по въпроси, за които са необходими специални знания и е наложително назначаването на експертиза. Затова въззивният съдебен състав поначало не може да бъде упрекнат, че е кредитирал с доверие изводите на вещите лица. Следва да се припомни, че експертното заключение може бъде отхвърлено, само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Ако такива слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането им.
Второ, съдът е изпълнил задължението си да кредитира експертното заключение на КСМАТЕ след внимателно аналитично обсъждане. В решението си на л. 14 – л. 17 ПАС е обсъдил всеки конкретен довод, с който защитата е атакувала допълнителната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и е настоявала да не бъде кредитирана, искайки да бъде назначена друга – повторна КСМАТЕ с предложените от адв. М. въпроси. Не е вярно, че инстанциите по фактите са игнорирали изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на св. М. – очевидец на произшествието, чрез които се изяснявал основният, значим за правилния изход на делото факт – моментът, в който пешеходецът е станал видим за подсъдимия като водач на МПС, предопределящ възможностите му за реакция. Това възражение се опровергава от съдържанието както на обсъжданото експертно заключение, така и на решението на въззивната инстанция. В анализа на девета задача експертите от ДКСМАТЕ са обсъдили детайлно и двете хипотези за настъпване на инкриминираното произшествие – както очертаната от подсъдимия и св. М. съобразно показанията му в съдебната фаза, така и тази, основана на всички останали доказателствени източници (включително показанията на св.М. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1, от НПК). Формулираният въз основа на този анализ отговор, оценяващ версията на водача като компрометирана от съобщените от самия него технически обстоятелства, се основава именно на обясненията на подсъдимия. В атакуваното решение на л. 15 и л. 17 въззивната инстанция е анализирала изводите на експертите по тази задача и е дала аргументиран отговор защо не възприема версията на подсъдимия Я., която оценява като защитна теза. Съображенията, залегнали в обсъжданата комплексна експертиза, както и конкретните фактически данни, съдържащи се в приобщените по надлежния процесуален ред доказателствени материали, основателно са поставени в основата на констатациите на решаващия съдебен орган за настъпване на инкриминираното ПТП в резултат на виновното поведение на подсъдимия И. Я., формулирано от правна гледна точка като нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От това, че изведените от съда фактически констатации не кореспондират на твърденията на подсъдимия, не произтича никакво процесуално нарушение. Напротив, задължение на решаващия съдебен орган е да формира собствени фактически констатации и правни изводи. Съдът трябва да обсъди всестранно и пълно доказателствените материали и да мотивира изводите си, но няма задължение да възприеме становището на която и да е от страните.
Като неоснователно следва да бъде оценено и изразеното от защитника несъгласие с отговорите на въпросите относно: скоростите на придвижване на автомобила и пешеходеца; траекторията на движението им; момента на реакция на подсъдимия със спиране; съответствието на констатираните от съдебно-медицинската експертиза на труп увреждания на пострадалия с възприетия от автотехническите експертизи механизъм на удара. Всички възражения на подсъдимия и защитника му по тези въпроси са обсъждани от експертите, като крайните им изводи дават изчерпателни научно обосновани отговори, онагледени чрез приложените към тях технически скици и графики, допълнително подкрепени в съдебно заседание и от устните разяснения на вещите лица. Тези експертни заключения съвсем не са кредитирани безкритично от въззивния съд, както счита касаторът, а са възприети след подробно и прецизно обсъждане в контекста на останалите доказателства и доказателствени средства. Въз основа на това обсъждане апелативната инстанция е преценила да основе решението си на заключението на назначената във въззивното производство ДКСМАТЕ. Възприетият механизъм на настъпилото произшествие е съобразен с данните от огледния протокол, показанията на свидетелите П., М. и М. (за последния приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, от НПК показания от ДП), техническите характеристики на процесния автомобил, деформациите по него, уврежданията на пострадалия, установени от съдебно-медицинската експертиза на труп, данните за възрастта и физическото му състояние преди произшествието. В тази връзка отправените към касационната инстанция възражения за порок в процесуалната деятелност на инстанциите по фактите са само израз на несъгласието му с крайните изводи на експертизите, доколкото не съответстват на очакваните от него. Ето защо ВКС оценява обсъдените оплаквания на защитника на подсъдимия Я. като неоснователни.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира за лишено от основания и твърдението в жалбата на касатора за това, че въззивната инстанция на свой ред е допуснала нови процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон, както и до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Като такова нарушение е посочено безкритичното кредитиране от страна на въззивния съд на протокола за оглед на местопроизшествие, който не отразявал достоверно начина, по който е проведено това процесуално-следствено действие. Твърди се от касатора, че ПАС изцяло е игнорирал обясненията на подсъдимия Я. и показанията на свидетелите М., Ш. и М. (последният взел участие като поемно лице при огледа), които били категорични, че основната част от огледа била извършена от некомпетентни лица – експертът към НТО при ОД на МВР – П. К. Д. и вещото лице инж. М. в отсъствието на разследващия полицай И., който пристигнал към неговия край. Така според адв. М., освен че процесуално-следственото действие било опорочено поради осъществяването му от некомпетентен орган, по съществен начин били подменени фактическите данни, свързани с инкриминираното ПТП, поради разместването на находките от него (части от автомобила, лични вещи на пострадалия) от лицата, присъствали на мястото преди пристигането на разследващия полицай. Последното логично довело и до несъответни на действителните факти изводи на автотехническите експертизи относно обстоятелствата и условията, при които е настъпило произшествието. Тази теза на защитата е детайлно изследвана от въззивния съд, който наред със споделените доводи на първата инстанция е изложил и допълнителни аргументи, които изцяло се споделят от ВКС и поради това не следва да отново да се възпроизвеждат (стр. 18 – стр. 19 от решението на ПАС).
На следващо място като порок в доказателствената дейност на контролирания съд е посочено избирателното кредитиране на гласните доказателствени източници, като на тези, които подкрепят обвинителната теза е даден приоритет (показанията на свидетелите П. и М.), а онези, които са в полза на защитната теза са напълно игнорирани (показанията на свидетелите М., Ш. и М., както и обясненията на подсъдимия Я.). Отговорът на предходното възражение, даден в проверявания съдебен акт в пълна степен се отнася и до това оплакване. Наред с него аргументи, изключващи основателността му, се съдържат и в изложеното дотук в настоящото решение, поради което допълнително обсъждане не е необходимо.
В заключение следва да се обобщи, че в разглеждания случай фактологията на деянието е установена в резултат на правилна логическа дейност на решаващия съдебен състав. При разкриването на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Задълженията на втората инстанция по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като картината на деянието е изяснена в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. Оплакванията на касатора на практика са аргументирани не с обективно допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, а със субективното му несъгласие с крайните изводи на съда, което обаче не представлява касационен повод.
Като резултат от недопустимо изопачаване на гласните доказателствени източници поради некоректно провеждане на разпити (разпит на подсъдимия Я. пред ПОС) е оценен изводът на инстанциите по същество, че пострадалият Л. е бил предвидимо препятствие, независимо от факта, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието и при липса на работещо улично осветление. Това оплакване също не може да бъде споделено. Основанията за приетия от решаващите съдебни органи извод, че неправилно пресичащият пешеходец е бил предвидимо препятствие на пътя за причинилия ПТП водач, са извлечени не само от обясненията на подсъдимия Я., но и от обективно установените по делото обстоятелства, сочещи че произшествието е било реализирано в населено място, в близост до голям хипермаркет, за достигане до който пешеходците са оформили маршрут в район без пешеходна пътека чрез отстраняване на елемент от предпазната ограда край тротоара на платното за движение на подсъдимия и отъпкване на пътека в затревената площ на разделителния остров между двете платна за движение по [улица]. Всички тези обстоятелства били известни на подсъдимия, който макар и на дневна светлина е виждал ежедневно допусканото от пешеходците нарушение на правилата за движение в този район. Тези обстоятелства, свързани със сравнително ранния час на настъпване на ПТП (18,50 ч.) макар и в тъмната част на денонощието, недвусмислено обосновават опасността по всяко време платното за движение да бъде пресечено от пешеходец. Необходимостта водачите на МПС да се движат със скорост, позволяваща им да спрат в зоната, осветявана от светлините на автомобила, не е самоцелна. Тя гарантира своевременното възприемане от тяхна страна на всяка опасност за движението и предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Управлението на превозното средство с превишена скорост очевидно не е било съобразено с конкретните условия на видимост, обусловени от занижената видимост в тъмната част на денонощието и характеристиките на пътния участък по който се е движел подсъдимият (оживена част на града, в района на голям хипермаркет, в сравнително ранен вечерен час и при липса на улично осветление). Избирайки скорост от 76 км/ч., подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати пътния инцидент, поради което не може да претендира, че същият е резултат на „случайно деяние”. Ето защо тезата на защитата за липса на признака „предвидима опасност“ при конкретната пътна обстановка, субективна несъставомерност на деянието, не може да бъде възприета.
В същото време правилно и двете съдебни инстанции са преценили, че вредоносният резултат не е в причинна връзка нито с нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нито с това по чл. 116 от ЗДвП, след като скоростта, с която е управлявал автомобила е била значително превишена над допустимата за движение в населено място и именно това нарушение е в причинна връзка с настъпилото ПТП, поради което законосъобразно са оправдали подсъдимия Я. по повдигнатото му обвинение за тези нарушения. Мотивите в тази част на решението на ПАС напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят.
Въз основа на изложеното до тук, настоящата инстанция не констатира въззивният съд да е допуснал нарушения в доказателствената си дейност. Не са налице основания да бъде оспорен осъщественият от ПАС анализ на всички източници на доказателства, поради което изводът, че в своето единство те установяват по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на инкриминираното ПТП, следва да бъде изцяло споделен. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.
Като неоснователно този касационен състав отчете и оплакването в жалбата на адв. М. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. Я. наказание, с искане допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да бъде отчетено като изключително по тежест смекчаващо отговорността му обстоятелство. По този въпрос следва да се посочи, че сред обстоятелствата, които ПАС е възприел като смекчаващи отговорността на подсъдимия Я., освен чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, като значимо такова е посочен изключително същественият принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. В същото време коректно са отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия: системните нарушения на правилата за движение, за които са му налагани многократно административни наказания; извършване на настоящото деяние едва два месеца след връщането на свидетелството му за правоуправление, отнето поради осъждане за управление на МПС след употреба на наркотично вещество, независимо от освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК; сериозното превишаване на допустимата скорост в населено място – все обстоятелства, сочещи на трайната му нагласа да не зачита правилата за движение по пътищата, гарантиращи неговата безопасност. Съпоставката по относителна тежест и значение между тези отегчаващи отговорността обстоятелства и смекчаващите такива обосновано е довело инстанциите по същество до извод, че смекчаващите обстоятелства са недостатъчни за определяне на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода, респ. за прилагане на института на условното осъждане.
При съвкупната оценка на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Я., настоящият касационен състав също прецени, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание спрямо него изпълнява целите по чл. 36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90 от 29.03.2018 г., постановено по ВНОХД № 395/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |