Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
София, 06 февруари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
наказателно отделение в съдебно заседание на ....тридесети януари..... две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГРОЗДАН
ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ
:ЕЛЕНА АВДЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора …..АНТОНИЙ ЛАКОВ.......….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 625 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Б. срещу решение № 236/ 27.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд с оплаквания, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 НПК. По същество се иска да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, да се отмени по-лекото наказание глоба, както и да се отмени приложението на чл.242 ал.8 НК.
В съдебно заседание, подсъдимият и неговият защитник, адв. Б поддържат жалбата и молят да бъде уважена.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С присъда № 115/ 26.06.2008 г. по нохд № 114/2008 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимия Б за виновен в това, че на 10.12.2007 г. пренесъл през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците стоки за търговска цел- златни и сребърни накити на обща стойност 50 994.16 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък и на основание чл.242 ал.4 пр.1 вр. чл.242 ал.1 б. Д и чл.55 ал.1 и ал.2 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 25 хиляди лева. На осн. чл.25 ал.1 и ал.2, вр. чл.23 НК групирал наказанията, наложени с присъдите по настоящото дело и по нохд № 5/2008 г. на РС Асеновград, като определил общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 25 хиляди лева и една година лишаване от право да управлява МПС, от което приспаднал изтърпяната част от наказанията по нохд № 5/08 г. На осн. чл.68 ал.1 НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено със споразумение по нохд № 222/2006 г. на Хасковския окръжен съд. На осн. чл.242 ал.7 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а на осн. чл.242 ал.8 НК отнел превозното средство, послужило за превозване на инкриминираната стока- автобус “Мерцедес” с рег. № 34YZT09, собственост на турската фирма “Експрес тур”.
С решението си Пловдивският апелативен съд отменил присъдата в частта по приложението на чл.68 ал.1 НК, изменил я в частта по разноските и я потвърдил в останалата й част.
По оплакването за явна несправедливост на наказанието.
То е мотивирано с довода, че предходните съдебни инстанции не са отчели в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание, нито останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства, очертаващи го като личност с невисока степен на обществена опасност. На същото основание се претендира и незаконосъобразност на решението по отношение наложеното кумулативно наказание глоба. Оплакването е неоснователно.
Заключението, че наложеното на подс. Б. наказание е справедливо по размер Пловдивският апелативен съд е направил след оценка на всички относими обстоятелства, свързани с конкретната обществена опасност на деянието и на самия деец. Вярно е, че то е определено при условията на чл.55 НК поради императивното изискване на чл.373 ал.2 НПК, но съдът е изпълнил задължението да го индивидуализира в рамките на параметрите, очертани от материалната норма. Обсъдил е като смекчаващи вината на Б. обстоятелства процесуалното му поведение, насочено към съдействие на органите на досъдебното производство и на съда, тежкото имуществено състояние и семейно положение, поради което доводите на адв. Д в обратния смисъл са лишени от фактическо основание. В същото време съдът с основание е ценил в неговата тежест користните мотиви за деянието, както и негативните данни за личността му, изводими от миналите осъждания, включително и за същото по вид престъпление. Изводът, че наказанието лишаване от свобода в размер, определен при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на личността на подсъдимия е правилен и се споделя и от касационната инстанция. Законосъобразно е и решението за налагане и на по-лекото по вид наказание, глоба в размер на 25 хиляди лева, поради конкретните обстоятелства за начина на осъществяване на престъплението и факта, че деянието не е изолиран изолиран случай в живота му. Върховният касационен съд не намери явно несъответствие на наказанието с критерии по чл.348 ал.5 НПК, поради което счита оплакването за неоснователно.
По оплакването за нарушение на материалния закон при прилагането на нормата на чл.242 ал.8 НК.
Специалната норма на чл.242 ал.8 НК предвижда конфискация на превозното средство и когато то не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението. Въззивният съд законосъобразно е изтъкнал, че преценката за тежестта на престъплението е фактически въпрос и се прави не само с оглед стойността на контрабандната стока, но и с оглед всички други обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца. Фактите по делото сочат на именно такава висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, изводима от количеството и стойността на контрабандната стока, мястото на укриването й в специално изработен тайник в двигателния отсег на автобуса, обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за контрабанда на златни накити, осъществена при сходна фактическа обстановка с друг автобус на същата фирма. Заключението на съда, че горните обстоятелства, очертаващи тежестта на престъплението и отнесени към стойността на превозното средство не сочат на явно несъответствие по смисъла на чл.242 ал.8 НК изцяло се възприема като правилно и законосъобразно от касационната инстанция.
Неоснователен е наведения в подкрепа на искането довод на защитата, че по споразумението по нохд № 222/06 г. на Хасковския окръжен съд, автобусът не е бил отнет в полза на държавата, въпреки, че стойността му е била почти равна на стойността на контрабандната стока. Първо, казусът по това дело е решен при друг процесуален ред, който балансира процесуалните интереси на страните по начин, че всяка от тях да получи адекватно удовлетворение. Второ, към момента на решаване на това дело подсъдимият не е бил осъждан за контрабанда, както е в настоящия казус. Именно заради предходното осъждане за контрабанда, извършена само година и половина преди настоящото деяние, от същия подсъдим, с автобус на същата фирма и при идентични обстоятелства съдът е взел решение за приложение на чл.242 ал.8 НК. Неотносимо е и изтъкнатото от защитата решение № 731/04 г. на ВКС, І н.о, защото то касае различна фактология- пренасяне на наркотични вещества от пътник в автобуса.
Останалите доводи в писмените бележки на адв. Д имат отношение към приетите от предходните инстанции фактически обстоятелства, които не подлежат на касационна проверка, тъй като са признати изцяло от подсъдимия в процедурата по чл.371 и сл. НПК. В касационната жалба, която определя обхвата на касационната проверка, се релевира оплакване за нарушение на материалния закон в частта по приложението на чл.242 ал.8 НК, но не и такова по правната квалификация. Затова настоящият касационен състав прие, че не дължи произнасяне по доводите на защитата относно приложението на правото, извън вече обсъдените по отношение конфискацията на превозното средство.
При тези съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №236/ 27.10.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 443/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: