Р Е Ш Е Н И Е № 225 гр. София, 19.10.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 380 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Д., чрез М. н р. р. и б. и И. а. „М. а.” против решение № 97/04.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 185/2011 г. от Апелативен съд – Б.. Ответникът по касация, П. [фирма] оспорва касационните жалби. Касационното обжалване е допуснато с определение № 314/28.05.2012 г., състава на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, към кой момент следва да е налице предоставяне за стопанисване и управление на имуществото, за да е налице фактическия състав на придобиване на правото на собственост по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ - към момента на създаване на търговското дружество с държавно имущество или в един по-късен момент и дали единствено включването в дълготрайните материални активи на това имущество е достатъчно, за да се направи извод на предоставянето на това имущество от страна на държавата, за стопанисване и управление. По отговора на правния въпрос, съдът приема следното: С чл. 62 ТЗ / ред. 1991 г./ и ЗОЕТДДИ (отм.) е регламентирана възможността за образуване и преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, но в тях не са очертани вещноправните последици от преобразуването. Тези последици са регламентирани с ПМС № 201/25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. С това постановление е установена вещната транслация на правото на собственост, принадлежало до този момент на държавата върху имуществата - движими и недвижими, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества. С разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) по същество е възпроизведена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/93 г. / една от очертаните в постановлението хипотези/, като окончателно е определено преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за придобиване на право на собственост. Този извод следва от това, че преобразуваното търговско дружество придобива собствеността само ако имота е бил собственост на държавата, респ. общините при условията на частно правоприемство. Обсъжданата норма на чл. 17а ЗППДОП (отм.) установява, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго. Изисква се наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и съответствието на това право с акта на преобразуването му / т. е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Установяването на наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество следователно, изисква установяване на всички осъществени факти относими към посочения фактически състав в съотносимост на кумулативност. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, отразена в Р №96/06.07.2010 г. по т.д.№ 886/2009 г. на І т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се отбележи също така, във връзка с поставения правен въпрос, че за горните обстоятелства от фактическия състав на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на новообразуваното дружество, дали е включено в капитала на последното, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства, като в тази насока също е налице задължителна съдебна практика - Р №263 от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 1157/2009 г., І г.о.., постановено също по реда на чл.290 от ГПК. По касационната жалба на Д., чрез М. н. р. р. и б.. Неоснователно се твърди от касатора, че липсват данни по делото имотът да е включен в баланса на дружеството – ищец към датата на преобразуването му в фирма с държавно имущество. От заключението на вещото лице по икономическата експертиза се установява, че към датата на образуването на Държавна фирма „Б. м. ф.”, спорната сграда част от описа на дълготрайните материални активи по баланса на държавната фирма. Към момента на преобразуването на държавната фирма и дъщерните и фирми в [фирма] с разпореждане на МС №25/15.10.1991 г., имотът е бил част от дълготрайните активи на преобразуваното дружество, което води до извод, че към този момент спорния имот е бил предоставен за стопанисване и управление на дружеството, по смисъла на чл.17а от ЗППДОбП /отм./., като съгласно тази разпоредба, дружеството е придобило и правото на собственост върху същия имот. Последващата заповед за предоставяне на същото това управление и стопанисване относно същия този недвижим имот, не променя създаденото вече правно положение, водещо до извод за принадлежност на правото на собственост и не може да има правните последици, сочени от касаторите. Доказателство, че недвижимия имот е включен в капитала на [фирма] е и последващата заповед на М. н. т. от 01.03.1999 г., с която е разпредено изваждането на имота от капитала на дружеството, но без да има данни да е довършена процедурата по намаляването на капитала на търговското дружество съгласно изискването на ТЗ. Липсата на законосъобразно /до настоящия момент/ намаляване на капитала на търговското дружество в изпълнение на заповедта на М. н. т., води до извод, че и към настоящия момент правото на собственост принадлежи на [фирма]. Предвид изложеното, не е налице липсата на един от правно-релевантните факти по приложение на нормата на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ за придобиването на право на собственост от преобразуваното дружество – предоставяне на имуществото за стопанисване и управление, напротив, държавната фирма е получила това право и след преобразуването й в търговско дружество, последното е придобило и правото на собственост върху спорния имот, доколкото в акта за преобразуване не е посочено друго. По касационната жалба на ИА”М. а.”. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като към датата на подаване на въззивната жалба дружеството се е представлявало еднолично от Й. Й. еднолично, а пълномощното е подписано освен от него и от Х. И. Д.. Доколкото пълномощното е подписано от представляващия дружеството към този момент, то наличието на втори подпис в него от името на упълномощител не води до липсата на представителна власт. Отмяната на определение, с което съдът е дал ход по същество на спора и насрочването на делото отново в открито съдебно заседание, за приемане на писмено доказателства, за което касаторът основателно твърди, че обстоятелството, което се установява с това писмено доказателство – актуалното вписване по партидата на търговско дружество, е служебно известно на съда, не е процесуално нарушение, довело до неправилност на постановеното съдебно решение на това основание, тъй като не са нарушени процесуални права на страните, нито е опорочено събиране на доказателства или др.п. Това процесуално действие на съда е довело единствено до необосновано забавяне хода на делото, предвид сроковете за неговото приключване със съдебно решение, но не се е отразило на правилността на съдебното решение. По неправилността на съдебното решение, изразяващо се според този касатор в неправилно приложение на материалния закон, по съображенията, изложени по повод касационната жалба на касатора Д., чрез М. н. р. р. и б., съдът счита, че не е налице. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/04.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 185/2011 г. от Апелативен съд – Б.. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.