Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр.София, 25.02.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2330/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от защитника на осъдения Г. Д. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 1010/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна или изменение на решението от 10.10.2012 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с упражняване правото на доказателствени искания и неправилно е приложен закона с осъждането му по повдигнатото обвинение с квалификацията за хулиганство. Обосновава се възможността на посочените основания да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Определя се наказанието като явно несправедливо по вид и несъответстващо на установените по делото смекчаващи обстоятелства. Прокурорът от Върховната касационната прокуратура оспорва основателността на възражението за нарушение на закона. Поддържа, че има основание за намаляване на размера на наказанието. Частните обвинители и граждански ищци П. Б. Г. и Б. Б. Г. не изразяват становище и не правят възражение срещу искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с решението по въззивно нохд № 1010/2012 год. потвърдил изцяло присъда № 36/08.05.2012 год. по нохд № 696/2011 год. на Карловския районен съд, втори наказателен състав, с която признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 13.07.2011 год. в с.С. причинил лека телесна повреда на повече от едно лице – на Б. Г. по чл.130, ал.2 НК-страдание без разстройство на здравето и на П. Г., довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди. На основание чл.131, ал.1, т.4 пр.3 и т.12 вр.чл.130, ал.1 и ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 900 лева за П.Г. и на 700 лева за Б.Г. със законните последици. Отхвърлил за разликата до пълния им предявен размер. Произнесъл се за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски и държавна такса. Неоснователно в искането се поддържа, че въззивният съд е потвърдил присъдата, независимо че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От съдържанието на протоколите от съдебните заседания следва,че действително в съдебното заседание на 08.05.2012 год. защитникът на подсъдимия е направил искане за провеждане на очна ставка между свидетелите Т.В. и Н.Н. поради противоречие в показанията им за конкретен факт. Правилно съдът е приел, че следва да остави без уважение това доказателствено искане, за което е изложил подробни съображения. Законодателят е предвидил провеждането на очна ставка в случаите, когато между показанията на свидетелите, какъвто е конкретния случай, има противоречие. Съгласно чл.143, ал.4 вр.ал.1 НПК това процесуално действие е само възможност и то когато противоречието е съществено, но няма задължителен характер. С отказа на съда, който е мотивиран подробно с изрично определение, не е нарушено право на подсъдимия от предвидените в чл.55, ал.1 НПК. Противоречието не е за съществено, относимо към предмета на доказване, обстоятелство. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението, че съдът е отказал провеждането на очни ставки между останалите свидетели. Такива искания не са правени от страните, а съдът не е намерил за основание, които да налагат провеждането на такова процесуално действие. Доколкото действително поради различие в показанията за относими обстоятелства са налице две групи свидетели, първоинстанционният съд подробно ги е съпоставил, обсъдил и анализирал, а в изложените съображения, които въззивният съд правилно е възприел, се съдържа отговор според изискванията по чл.305, ал.3 НПК защо едни от тях приема, а други отхвърля. Няма доказателствени източници, които да са оценени във вреда на подсъдимия и по начин, различен от изискванията по чл.107, ал.3 и чл.14 НПК. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, се установява, че до инкриминираната дата подсъдимият и пострадалите са били непознати един за друг. Поведението и отношението на подсъдимия е предизвикало желание у пострадалите да получат отговор защо ги е псувал и обиждал, след което с метален прът подсъдимият е нанесъл удар в областта на главата на пострадалия П.Г.. При опита да бъде предотвратено нанасянето и на други удари свидетелят Б.Г. направил опит да отнеме от ръцете на подсъдимия предмета. По време на борбата са си нанесли взаимно удари, но са му били причинени наранявания, които нямат защитен характер и са телесни повреди по смисъла на чл.130 НК. Изводите за вида и тежестта, както и за механизма на причиняване на телесните повреди на двамата пострадали са основани на обективните данни, на показанията на свидетелите и на заключението на вещото лице съдебен медик. Поведението на подсъдимия-удари, агресия, ругатни и обиди, е било наблюдавано от други лица, включително от малолетно дете, и е предизвикало отрицателна реакция, последвана от появата на голяма група хора, нескриваща намерението си да отмъстят, наложило намеса на екипи от полицейски служители. Законосъобразно въззивният съд е възприел изводите за наличието на всички елементи от състава на престъплението – нанесени са телесни повреди, определени съответно като такива по чл.130, ал.1 и по чл.130, ал.2 НК, на две лица като е демонстрирано от подсъдимия грубо нарушаване на обществения ред, на неуважение към обществото, към правилата на морала и човешката личност. На възраженията за наличие на предхождащи деянието лоши отношения съдът подробно в изложените съображения, които настоящият състав споделя, е дал отговор и ги е определил като неоснователни. Между подсъдимия и пострадалия не е имало лични отношения като вражда, омраза и др., които могат да предизвикат подсъдимия и да са причина за неговата агресия спрямо пострадалите. Деянието му е едно от действията, с които е имал за цел да покаже неуважението си не само към личността на пострадалите, но и към цялото общество с проявлението му на обществено място, станали са достояние на много лица и са създали смут в обществото. Квалификацията на поведението като престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 вр.чл.130, ал.1 и ал.2 НК при правилно определена форма на умисъла по смисъла на чл.11, ал.2 НК е законосъобразна. Неоснователно е възражението, че наказанието на подсъдимия е явно несправедливо като е определено по вид лишаване от свобода и че индивидуализиращите обстоятелства са оценени в противоречие с изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Всички обстоятелства от относимите за решаване на въпроса за отговорността са подробно обсъдени и оценени с оглед действителния им смисъл. Въззивният съд е възприел изводите, че с оглед конкретно установеното за личността на подсъдимия, тежестта на извършеното и неговата обществена опасност, подбудите, последиците и отзвука в обществото са обстоятелства, които могат да бъдат оценявани съобразно чл.54 НК, както и че никое от обстоятелствата или като цяло с оглед тяхната тежест и значение могат да обосноват извод за наличие на предпоставки за приложение на предвидената като изключение правна възможност по чл.55 НК. Само в този случай може да се наложи различно от предвиденото и по-леко по вид наказание. Цялостното поведение преди и по време на деянието, отношението към извършеното, подбудите, данните за осъждания за престъпления по чл.144 и по чл.129 НК (независимо, че не се отразяват на квалификацията) са обстоятелства, които не дават основание да се направи извод, че по-леко наказание е подходящо за конкретния подсъдим и че би могло да повлияе върху неговото поведение в бъдеще към спазване правилата на обществото и законите в страната, т.е. няма да бъдат постигнати целите на наказанието и особено тези на специалната превенция. Затова определеното наказание по вид лишаване от свобода и в размер на 10 месеца при правилно определен режим на изтърпяване и вид на затворническото заведение е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо и няма основание по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК за изменение. Въззивният съд не е изложил подробни съображения по въпроса за справедливостта на наказанието, но това не е основание за извод, че са подценени или оценени във вреда на подсъдимия установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. По ясен и категоричен начин е заявил съгласието с подробно мотивираните и основани на вярната оценка за смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съображения, които е изложил първоинстанционният съд. Този подход не е в нарушение на процесуалните изисквания за съдържание на въззивното решение и не указва на допуснато съществено процесуално нарушение, което да се е отразило при решаване на въпроса за наказанието. Предвид изложеното искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Г. Д. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 1010/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна или изменение на решението от 10.10.2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/