О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 228 София, 26.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1328 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 94 от 05.10.2020 г. по в. гр. д. № 250/2020 г. на Апелативен съд-Бургас е потвърдено решение № 542А от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1538/2018 г. на Окръжен съд-Бургас, с което са били уважени предявените от Национална спортна академия /НСА/, като процесуален субституент на държавата, искове за собственост: признато е за установено по отношение на ответника „Милион 2010“ ЕООД, че държавата е собственик на 24,235/2400 ид. части от ПИ с идентификатор ........., стар идентификатор ..., квартал ..., парцел ...., целият с площ от 2400 кв. м., с адрес [населено място], обл.Бургас, местност „А.“, ведно със самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор ............, с площ от 82,32 кв. м.; признато е за установено по отношение на К. И. А., че държавата е собственик на описания апартамент и ответникът А. е осъден да предаде на държавата, чрез НСА, владението на апартамента. Въззивният съд е приел, че предявените искове е допустими, тъй като НСА „Васил Левски“ действа в качеството на процесуален субституент на държавата, поради което няма пречки да предяви от свое име пред съд претенция за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на ответника К. А. да предаде владението на процесния имот. Процесуалната легитимация на НСА произтича от твърдението, че в качеството ѝ на висше училище и юридическо лице е получила управлението на държавни имоти, представляващи публична държавна собственост, върху които са проведени мероприятия за изграждане на учебна спортна база, включваща сгради и съответната инфраструктура, като в границите на тези държавни имоти попада и процесният имот. По реда на чл. 26, ал. 4 ГПК като страна в процеса е конституирана и държавата. След като по силата на закон държавата предоставя за нуждите на висшите училища недвижими имоти, които са със статут на публична държавна собственост, то е несъмнено правото на тези училища да защитават имотите, включително по съдебен ред. Дали в случая се касае за предоставен на НСА държавен имот, както се твърди в исковата молба, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Прието е, че първоинстанционният съд правилно е разрешил основния спор между страните в настоящото производство относно обвързващата сила на решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, в сила от 31.07.2009 г. Въпросът за собствеността на терена, върху който е изградена сградата с процесния апартамент, е решен в полза на НСА в съдебното производство по това дело, с участието на праводател на ответника. С посоченото решение на БОС е отменено решението по гр. д. № 332/2004 г. на Несебърския районен съд и ответникът „Спектър“ ООД е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на НСА „В. Левски“ следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ .... в кв. ... по ПУП на м. „А.“, землище [населено място], с идентификатор ......... по КККР. С протокол за въвод във владение на недвижим имот от 14.08.2013 г. на ЧСИ Т. И., рег. № ...., НСА е въведена във фактическо владение на описания имот с посочен идентификатор ........... В протокола е отразено, че в имота има построена четириетажна жилищна сграда, която се експлоатира, като длъжникът е прехвърлил идеална част от парцела на трети лица, отделни собственици в сградата. С нотариален акт №.... по нот. д. № ....../14.03.2005 г. А. А. е закупил от „Спектър“ ООД процесния имот – апартамент и идеални части от УПИ ........., а с нотариален акт № ........., нот. дело №........./09.06.2010 г., го е продал на ответника „Милион 2010“ ЕООД. С нотариален акт № ...., н. д. № .../09.05.2018 г. дружеството е прехвърлило собствеността върху апартамента на втория ответник К. И. А.. Обстоятелството, че процесният имот .............. попада в учебната база на ищеца – НСА „В. Левски“, се установява от приетото по делото заключение на вещо лице, което е установило също, че този имот е идентичен с предмета на влязлото в сила решение, с което е бил уважен предявеният от НСО срещу „Спектър“ ООД ревандикационен иск. Този терен представлява част от мероприятие на държавата по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, което се потвърждава и от разпитания по делото свидетел. Той заявява, че теренът, върху който е изградена сградата с процесния апартамент, е бил част от оградената територия на учебната база на НСА. При тези данни въззивният съд е приел, че въпросът за собствеността на НСА върху процесния терен, като част от негова спортна база, е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 31.07.2009 г. решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС /неточно е посочено решението на районния съд/. Това решение обвързва страната по делото „Спектър“ ООД и всички негови правоприемници, включително и ответниците по настоящото дело „Милион 2010“ ЕООД и К. А.. След като правото на собственост на ищеца върху земята вече е установено със сила на пресъдено нещо, е недопустимо пререшаването на този въпрос отново. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че разпореждането с процесния имот, извършено от „Спектър“ ООД, е извършено по време на висящността на спора по предходното дело. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК, ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни. Независимо от това дали е участвал като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижими имоти. Вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. То е от значение само за добросъвестността на приобретателя по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, доколкото прави възможно узнаването, че правото на собственост на лицето, с което договаря, е предмет на съдебен спор и може да се окаже несъществуващо. Прието е за неотносимо към спора по настоящото дело влязлото в сила решение по гр. д. № 753/2005 г. на Несебърския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от НСА иск по чл.108 ЗС за собственост върху терена на спортната база в [населено място], предявен против физическите лица, в полза на които са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, попадащи в територията на базата. Това решение не касае процесния имот, тъй като с петитума на исковата молба по въпросното дело изрично е изключен процесният УПИ .......... в кв. .., сега ПИ с идентификатор ..........., за който към момента на завеждане на това дело вече е било образувано гр. д. № ЗЗ2/2004 г. на Несебърския районен съд. Освен това в решението на първата инстанция са изложени изрични мотиви за реализирано комплексно мероприятие на държавата в периода 1971-1988 г. - изградена спортна база на ВИФ „Г. Д.“, сега НСА „В. Левски“, в чиято територия според заключението на в. л. Г. попада процесният поземлен имот, което мероприятие по силата на чл.10б ЗСПЗЗ изключва възстановяване на земеделски земи по реда на същия закон. Неотносимо към настоящия спор е и гр. д. № 126/2003 г. на Несебърския районен съд, на което също се позовава въззивникът К. А.. Спорът по посоченото дело касае друг поземлен имот, различен от процесния, а именно - УПИ .......... в кв. ... по плана на [населено място], което изключва сила на присъдено нещо по разглеждания казус. Като се е позовал на разпоредбата на чл.92 ЗС, въззивният съд е приел, че собственикът на УПИ .......... – НСА „В.Левски“, е собственик и на построената върху терена сграда, включително и намиращия се в нея апартамент, предмет на спора по делото. Презумпцията на чл. 92 ЗС не е оборена на заявените от въззивника - ответник придобивни основания. Договорът за покупко-продажба от 09.05.2018 г., с който ответникът „Милион 2010“ ЕООД е прехвърлил собствеността на процесния апартамент на ответника К. А., не може да направи купувача собственик, защото продавачът не е бил собственик, тъй като е придобил собствеността върху имота от несобственици, които от своя страна са го закупили от несобственика „Спектър“ ООД. Това е така, защото първата по време от описаните сделки е извършена в хода на висящия процес по гр. д. № 332/2004 г. по описа на РС-Несебър, с влязлото в сила решение по което е установено със сила на пресъдено нещо, обвързваща и ответника А., че праводателят на неговите праводатели не е собственик на земята, върху която е построена сградата, в която се намира процесния апартамент, т.е. прехвърлено му е нещо, което праводателите му не притежават. Съдът не е споделил доводите на въззивника, че тъй като по делото не е оспорена и доказана по положителен и безспорен начин незаконността на строителството на жилищната сграда, в която се намира и процесният апартамент, то въззивникът може по силата на чл.64 ЗС да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката. До наличието на разделна собственост между земята и постройката би могло да се стигне в случай на учредяване право на строеж, каквото право в настоящия случай не е предоставено на ответника или праводателите му. По отношение на процесната сграда е приложим чл. 92 ЗС, съгласно който собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника К. И. А.. Жалбоподателят счита, че предявеният срещу него иск за собственост е недопустим. Практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, за да обоснове процесуалната субституция на НСА, е неприложима в случая, тъй като преди завеждането на делото не е имало АДС, с който процесният имот да бъде предоставен на НСА. Освен това – наличието на въвод във владение върху терена лишавало от правен интерес исковата претенция, тъй като жалбоподателят нямал собственост върху него, а само върху спорния апартамент, за който ищецът не твърдял собственически права. На следващо място – жалбоподателят счита, че съдът е трябвало да отчете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 56 от 08.04.2005 г. по гр. д. № 126/2003 г. на РС-Несебър, с което е бил отхвърлен искът за собственост, предявен от НСА срещу физическите лица с реституирани права по реда на ЗСПЗЗ върху същия терен, като наследници на С. Р.. Счита, че всички последващи искови молби за същия имот са недопустими. Но дори да се разгледа по същество такъв последващ спор, то съдът следвало да основе решението си на СПН, породена с решението по първия спор. Неверен бил изводът на съда, че нямало идентичност между спора по настоящото дело и спора, разрешен с решение № 56 от 08.04.2005 г. по гр. д. № 126/2003 г. на РС-Несебър. Именно имот пл. № ...., част от който е УПИ ........., е прехвърлен на „Спектър“ ООД и върху него е построена жилищната сграда, част от която е процесният апартамент. Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че върху процесния терен е било осъществено мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. От данните по АДС от 2009 г. се установявало, че актуваните сгради на държавата са изградени в съседни поземлени имоти, но не и в процесния ПИ с идентификатор ............ Ако съдът беше разгледал всички доказателства в тяхната съвкупност щеше да стигне до извод, че в процесния имот няма осъществено мероприятие по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Не били разгледани и доводите на жалбоподателя, свързани с чл.24, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ – че собствеността на държавата върху земеделски земи, предоставени на учебни заведения, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност. До издаване на решенията на МС от м. април и м. септември 2019 г. за обявяване на имоти за публична държавна собственост държавата не е считала за своя земята, върху която е изградена процесната сграда, нито е предоставяла тази земя на НСА. Незаконосъобразен бил и изводът на съда, че „Спектър“ ООД е изградило спорната сграда в държавен имот. Доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че държавата е обобществявала земята, върху която е построена спортната база на НСА. Щом до 2018 г. и 2019 г. няма законно осъществено мероприятие на държавата и щом не е актуван като държавен теренът, а само построени от ВИФ „Г.Д.“ сгради, то не е налице и мероприятие на държавата. Незаконосъобразен бил и изводът на съда по приложението на чл.92 ЗС. Не можело законовата презумпция по чл.92 ЗС да се оборва с друга законова презумпция – чл.10 ЗСПЗЗ, според която собствеността върху земеделска земя не е загубена, въпреки нейното обобществяване от държавата и включването ѝ в ТКЗС. Съдът допуснал и друго съществено нарушение, като не разгледал възражението за недопустимост за присъждане на владение върху незаконен строеж, който подлежи на премахване. Неправилно съдът се позовал на СПН на съдебно решение, което има за предмет само спора за собственост на земята, но не и спор за собственост на процесния апартамент, който бил закупен добросъвестно от жалбоподателя, при липса на вписана искова молба по спора за собственост на земята. И на последно място – въззивното решение влизало в противоречие с решение на ЕСПЧ от 12.01.2006 г. по делото на К. и др. срещу България и решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото Ч. и др. срещу България. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Има ли пречка да бъде възстановено правото на собственост върху земеделски земи, ако след обобществяването им има извършено мероприятие на държавата върху част от тях. Може ли едно мероприятие на държавата да представлява пречка за реституция на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ за части от земята, които не са засегнати от него; 2. Когато се позовава на чл.10б ЗСПЗЗ, длъжен ли е съдът да установява какво точно е мероприятието на държавата, какво е неговото фактическо и правно основание, в какъв обем е осъществено и длъжен ли е да съобрази възможността за реституция на незаетите от мероприятието земеделски земи; 3. Дали при изграждане на сгради и съоръжения, представляващи мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, съдът следва да приложи и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при установяване на прилежащата им площ, определяща границите и територията на това мероприятие. Дали може да бъде реституирана част от терена, незаета от мероприятие по смисъла на посочените разпоредби, ако тя не притежава прилежаща част към сградите и съоръженията на това мероприятие; 4. Когато няма поискана експертиза от страните, но делото е неизяснено от фактическа страна, длъжен ли е съдът да назначи такава служебно съгласно чл.195 ГПК; 5. При конкуренция на две насрещни претенции: от една страна, че даден имот е реституиран по ЗСПЗЗ и от друга страна, че е осъществено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, чия е доказателствената тежест относно приращенията по чл.92 ЗС; 6. Може ли една законова презумпция – че не е загубвано правото на собственост върху земеделските земи, да бъде оборена с друга законова презумпция за собствеността на приращенията по чл.92 ЗС. Как следва да се реши въпросът при конкуренция на законови презумпции. Ответникът в производството НСА „В.Левски“, както и държавата, конституирана в процеса като ищец на основание чл.26, ал.4 ГПК, оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо като постановено по недопустим иск. Въззивният съд е действал в пълно съответствие с посочената от него практиката на ВКС по въпроса за процесуалната субституция на висшите учебни заведения спрямо държавните имоти, които са им предоставени за управление. По този въпрос не е от значение дали преди предоставянето на имота държавата е притежавала акт за държавна собственост. От значение е твърдението в исковата молба, че недвижимият имот е предоставен на висшето училище от държавата за управление, а доколко това твърдение е вярно и доколко държавата е собственик е въпрос по същество, а не по допустимост на исковата молба на процесуалния субституент. Отделно от това – след като държавата е конституирана като страна в процеса на основание чл.26, ал.4 ГПК и в хода на делото е поддържала становище за основателност на предявения от държавното висше училище иск за собственост, няма основание са се приеме за недопустимо решението на съда по този иск, след като носителят на материалното право е заявил правата си в учредения по реда на чл.26, ал.2 ГПК процес. Касационно обжалване следва да се допусне по въпрос № 5. Уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът гласи: Как следва да се прилага чл.92 ЗС, когато върху земята, върху която е построена спорната сграда, има конкуриращи претенции – от една страна, че земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а от друга - че земята е станала държавна собственост на основание чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предвид данните по делото за конкуренция на права върху ПИ с идентификатор ................ между лицата, на които собствеността е възстановена с решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и на техните правоприемници от една страна и държавата, която се позовава на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за проведено мероприятие – спортна база на ВИФ „Г.Д.“, сега НСА „В.Левски“, както и предвид данните, които трябва да бъдат проверени, за две противоречиви влезли в сила решения по този спор, които имат сила на пресъдено нещо между едни и същи лица и техни правоприемници и за един и същ имот. Това са решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, на което се е позовал въззивният съд и решение № III-137/24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на БОС, приложено по настоящото дело, за което без да има заключение на вещо лице за идентичност на имоти и като се е позовал само на исковата молба, а не на самото решение, което сочи, че срещу наследниците на А. С. Р. предмет на делото са били бивши имоти с идентификатори .............; ........... и .............., въззивният съд е приел, че то е неотносимо към спора по настоящото дело. Касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 05.10.2020 г. по в. гр. д. № 250/2020 г. на Апелативен съд-Бургас. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 440 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата му ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочнване след представяне на доказателства за внасяне на таксата. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: