3 гр. д. № 498 /2010 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 45 София, 03.02.2011 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 27януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц. БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваната от председателя Ж. С. ч. гр. д. № 489/2010 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Р. А. К., Е. А. И. и В. А. И., чрез процесуалния им представител адв. Д. Х., срещу определение от 04.082010 г. по гр. д. № 615/2010 г. на Благоевградски ОС, с което е оставено в сила определение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 747/2007 г. на С. районен съд, с което прекратено производството по предявения от касаторите иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поради недопустимост. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК. Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. С обжалваното определение С. районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че предявеният установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като ищците и ответниците са заявили за възстановяване различни земеделски имоти, които преди образуването на ТКЗС са били съседни в една и съща местност. Спорът между страните е възникнал по повод идентификацията им към настоящия момент и тяхното ситуиране на земната повърхност. С техническа експертиза е установено, че имотът на ответниците е изместен по на юг, както и че съществувалия между двата имота слог е разпределен между двата имота. От това е приел, че определянето на границите на имота се решава в специално административно производство, а не в гражданско производство с установителен иск, поради което предявения такъв по чл. 14, ал.4 З. е недопустим. Касаторът поддържа, че с определението съдът се е произнесъл по въпроса дали спорът за точното местонахождение на земеделския имот следва да се реши в исковото производство, като този въпрос е решен в противоречие на възприетото в решение от 12.02.02 г. по гр. д. № 544/2001 г. на ВКС, V г. о. и в решение № 98 от 1997 г. на ВКС, ІV г. о. След проверка на определението и данните по делото настоящият съдебен състав намира, че не са налице въведените предпоставки за допускане касационна проверка на определението. Не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК тъй като представените две решения постановени от тричленни състави на ВКС преди влизане в сила на ГПК от 2008 г. не съставляват задължителна практика на този съд. В този смисъл е и възприетото в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Налице е предпоставката по т. 2 на същата норма. Разрешеният от съда въпрос за това дали е налице спор за материално право към минал момент, е разрешен в противоречие с възприетото в посочените решения. В тях е възприето, че при съвпадане на заявения за възстановяване имот от ищците с този заявен или възстановен на ответниците е налице спор за материално право към минал момент. В случая ищците са твърдяли, че наследодателят им е бил собственик на нива с площ от 6 дка в м. „Н. таши” в землището на[населено място] на основание давностно владение. При приемането му за член кооператор е декларирал нива с площ от 12 дка в посочената местност и землище. Същия имот е заявен за възстановяване. Отказът на ОСЗ от 10.06.94 г. да възстанови имота поради това, че не е доказано вносителят да е бил собственик, е обжалван по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. С решение по гр. д. № 757/95 г. на С. РС е признато правото на възстановяване на нива с площ от 6 дка в посочената местност и землище. Въз основа на това решение е постановено решение № 43-18 от 20.08.1999 г. на О., с което е възстановено право на собственост в стари реални граници на нива с площ от 4.526 дка описан със съседи, който имот съставлява № 002003 по картата на землището. Няма произнасяне на административния орган за разликата до заявените 6.00 дка. На ответниците е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 1.504 дка в м. „Н. таши” в землището на[населено място] в съществуващи реални граници, която съставлява имот № 002036. С молба от 04.07.08 г. касаторите, ищци по иска, са уточнили, че възстановеният имот на ответниците съвпада с частта от техния имот, представляващ разликата над заявените 6.00 дка до възстановените 4.526 дка, за която разлика ОСЗ не се е произнесла. С приета техническа експертиза е установено, че имотът на наследодателя на ищците в предходния кадастрален план от 1937 г. е бил заснет с пл. № 60, този на наследодателя на ответниците е бил заснет с пл. № 62. При изработването на кадастралната карта на възстановената собственост имотът на ответниците е изместен на юг, в резултат на което попада с 205 кв. м. в имота на ищците. При тези данни е налице спор за материално право към минал момент относно местонахождението и границите на заявения за възстановяване имот от ищците, правото на собственост върху част от който е възстановено на ответниците. Допуснатата грешка при заснемането на имотите не може да се отстрани по административен ред, тъй като е налице спор за собственост върху част от възстановения на ищците имот № 002036. Обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационна проверка и отменено, като делото се върне на първоинстанционният съд за разглеждане на спора и постановяване на решение по съществото му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационна проверка на определение 04.08.2010 г. по гр. д. № 615/2010 г. на Благоевградски ОС. ОТМЕНЯВА определение от 04.08.2010 г. по гр. д. № 615/2010 г. на Благоевградски ОС и определение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 747/2007 г. на С. районен съд. ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване съдопроизводствените действие по разрешаване на спора с постановяване на решение по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.