О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                       № 357   София, 13.07.2010 г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на  седми юли  две хиляди и десета година в състав:                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                                ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                              След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№252/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното: Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Ц. З. от гр. П. като майка и законна представителка на малолетните Е. Д. С. , Г. Д. С. и Ц. Д. С. , всички от гр. П. чрез адв. Л срещу определение № 157/01.03.2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2008 год., с което е потвърдено определение № 440/11.12.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. на Пещерския районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 782/2008 год. , поради недопустимост на предявения иск. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на Районен съд гр. П. за продължаване на процесуалните действия. В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК частният жалбоподател сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос налице ли е правен интерес от иск по чл. 124,ал.4 ГПК относно установяване неистинността на официален документ , приет като доказателство по друго , приключило със влязло в сила решение дело, в рамките на което не е извършено оспорване истинността на този документ , респ. може ли правния интерес от воденето на иска да е последваща отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК. Счита , че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В подкрепа на соченото от него основание за допустимост представя Р № 1160/09.12.2008 год. на ВКС по гр.д. № 4325/2007 год., ІІ г.о. и Р №646/16.10.2008 год. по т.д. №270/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ отд. Ответниците по частната касационна жалба З. К. Д. от гр. П. и Д. Д. С. от с.гр., оспорват касационната частна жалба по същество в писмен отговор по делото. Молят определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд , състав на 3-то гражданско отделение приема следното: Касационната частна жалба е подадена в законния срок , от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт- определение, което с оглед разпоредбата на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Налице са и допълнителните изисквания на закона, обуславящи нейното разглеждане по същество: С въззивното определение съдът се е произнесъл по посочения от частният жалбоподател въпрос като е приел, че за ищците /частни жалбоподатели в настоящото производство/ липсва правен интерес от предявения иск с пр. осн. чл. 124,ал.4 ГПК за установяване неистинността на протокол за доброволна – делба спогодба от 01.08.1987 год. по гр.д. № 297/1986 год. на Пещерския районен съд . Този правен извод съдът е обосновал със съображението, че и при уважаване на този иск , ищците не биха могли да се позовават на решението по делото за да искат отмяна по реда на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК на влязло в сила решение за последваща делба на имота между страните в качеството им на наследници на общия наследодател Д, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 303,ал.1, т.2 ГПК се иска неистинността на документа да е установена с влязла в сила присъда. С представеното по делото Решение № 646 от 16.10.2008 год. на ВКС, ТК ,ІІ отд. е прието точно обратното виждане. Съдът е приел, че може да се иска отмяна на осн. чл. 303,т.2 ГПК на влязло в сила решение основано на документ , който в последствие в рамките на исково производство по чл. 97,ал.4 ГПК /отм./, респ. чл. 124,ал.4 ГПК е признат за неистински . Тоест, че отмяна може да се иска ако неистинността е установена по граждански, а не по наказателноправен ред с влязла в сила присъда. Следователно по посочения от частният жалбоподател въпрос е налице противоречива съдебна практика и касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Другото представено решение по гр.д. № 4325/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. не следва да се обсъжда, доколкото същото третира въпроса за правния интерес от иска по чл. 97,ал.3 ГПК с оглед възможността да се иска отмяна по чл. 231,ал.1,б.”в” ГПК / отм./. Разгледана по същество , касационната частна жалба е неоснователна. Въззивната инстанция правилно е приела, че предявеният иск с пр. осн. чл. 124,ал.4 ГПК за установяване неистинността на протокола за доброволна делба е без правен интерес и с оглед на това производството по делото следва да бъде прекратено. Правният интерес в случая не може да бъде обоснован с възможността да се иска отмяна при усл. на чл. 303,ал.1, т.2 ГПК, доколкото тълкуването на тази разпоредба не води до извод, че установяване неистинността на документа може да се извърши по гражданскоправен ред ,конкретно по реда на чл. 124,ал.4 ГПК извън случаите на чл. 124,ал.5 ГПК. Съображенията в тази насока са следните: Правната доктрина, както и съдебната практика безпротиворечиво приема, че в хипотезата на чл. 231в.б.”в” ГПК/ отм./, отмяна може да се иска само ако по наказателноправен ред / с влязла в сила присъда/ се установи подправката на документ, на който е основано влязлото в сила решение, чиято отмяна се търси. Това тълкуване следваше от обстоятелството, че подправка на документ при действащото обективно българско право, извън случаите на чл. 97,ал. ал.4 ГПК се установява само по наказателноправен ред. Разпоредбата на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК приема, че отмяна може да се иска ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е основано решението , чиято отмяна се иска. Последното обаче не означава, че неистинността на документа може да бъде установена по реда на чл. 124,ал.4 ГПК , както в случая. Систематичното тълкуване на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК и разпоредбата на чл.133 ГПК сочи, че при определяне условията за допускане на отмяната по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК законодателят не е имал предвид неистинността на документа да бъде установявана по гражданскоправен ред извън случаите на чл. 124,ал.5 ГПК . Последното е така, доколкото оспорването на истинността на представен документ може да стане най- късно с представения писмен отговор по чл. 131 ГПК и ако това не е сторено тази възможност се преклудира включително и по реда на отделен иск по чл. 124,ал.4 ГПК. Следователно и в хипотезата на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК неистинността на документа, извън случаите на чл. 124,ал.5,/ с какъвто иск в случая съдът не е сезиран/ следва да бъде установена по наказателноправен ред с влязла в сила присъда. В този смисъл е застъпеното становище в „К”, изд. „Т” стр. 491. С оглед на изложеното ищците , частни жалбоподатели в настоящото производство нямат правен интерес от воденето на иска по чл. 124,ал.4 ГПК и производството по делото правилно е било прекратено. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 157/01.03.2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2008 год. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 157/01.03.2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2008 год.   Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: