Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * условно осъждане

                                 

 

 

                                   Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

                                       №483

 

                   гр.София, 21 декември 2009 год.

 

 

                  В       ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                                          СЕВДАЛИН МАВРОВ

 

При участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ

секретаря   ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА, разгледа

докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 521/2009 год.

 

 

Делото е образувано по касационна жалба от упълномощените защитници на подсъдимия А. Д. О. - адвокатите А. и М. от САК срещу въззивно решение №256/24.06.09 год. по внохд№358/09 год. на Софийския апелативен съд, с която е изменена присъда №38/13.12.2007 год. по нохд№2019/07 год. на Софийският районен съд.

С цитираната присъда А. Д. О. е признат за виновен в това , че на 14.12.2006 год.,около 22,40 ч. в гр. С., на Околовръстен път, при управление на л.а. „Рено Клио” с ДК№РК 9251 АК, в посока кв.”Суходол” – кв.”Люлин”, в нарушение на чл.20, ал.2 НК че като водач на МПС е бил длъжен при избирането на скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия/ гъста мъгла/, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Г. Х. А. , поради което и на основание чл.343, ал.1,б.”в”, вр. чл.342, ал.1,пр.3 НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода което е отложено за изпълнение по чл.66 НК за срок от три години считано от влизане присъдата в сила. Съгласно чл.343г НК е постановено лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, от влизане в сила присъдата. По чл.304 НПК съдът е оправдал подсъдимия за инкриминираното деяние във връзка с нарушението на останалите хипотези по чл.20, ал.2 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца М. Г. М. 40 000 лева обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането , до окончателното плащане на главницата , а за разликата до предявения размер от 80 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са дължимите държавна такса върху уважената част от иска и разноските по делото.

С въззивното решение №256/24.06.09 год. по внохд№358/09 год. на Софийския апелативен съд, образувано по жалба от защитата на подсъдимия, присъдата е изменена само в частта относно наложеното на подсъдимия О наказание по чл.343г НК като същото е намалено на една година лишаване от право да управлява МПС, а в останалата й част присъдата е потвърдена.

Касационното основание в жалбата и доводите в нея, са за нарушение на закона в наказателната и гражданската част на атакувания съдебен акт. При правилно установените факти, законът е приложен неправилно, защото е игнорирано обстоятелството, установено по делото, за внезапното възникване на опасността на пътя – появата на пострадалия пешеходец. Предвиждането на този факт не е могло обективно да бъде извършено. Подсъдимият е управлявал с правомерна скорост за условията на пътя. Инкриминираните последици се дължат изцяло на виновното поведение на пешеходеца А. , който е пресичал не на определеното за това място, бил е в пияно състояние, с 2,3 промила алкохол в кръвта и сам се е поставил в опасната ситуация, която е причинил. Подсъдимият не е действал виновно, съгласно чл.15 НК, поради което трябва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Пред касационната инстанция подсъдимият А. Д. О. се явява лично и със защитата си адвокат С, който поддържа жалбата с доводи че липсва виновна причинна връзка между поведението на подсъдимия и настъпилият инкриминиран резултат. Моли за оправдаване по обвинението.

Гражданската ищца М. М. се явява лично като повереникът й адвокат Д, редовно призован , не се явява в заседанието пред ВКС. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила въззивното решение.

ПРОКУРОРЪТ от ВКП счита че законът е приложен правилно. Неоснователни са доводите за приложението на чл.15 НК. Подсъдимият е управлявал с несъобразена скорост. При конкретната пътна обстановка той е бил длъжен да избере такава скорост на управляваният от него автомобил, която да му позволи да спре в рамките на осветената част на пътя от светлините му.

В последната си дума подсъдимият О заявява, че резултатът е бил непредотвратим, въпреки направеното от него в рамките на възможностите му.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на касационните си правомощия , прие следното :

Жалбата на защитата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Установените по делото фактически положения са въз основа на пълно всестранно и точно изясняване на фактите от предмета на доказване по делото, очертани с обвинителния акт.

При правилно установените факти, законът е приложен правилно.

Неоснователни са доводите на подсъдимия и защитата му, че инкриминираният резултат – причиняването на смъртта на пешеходеца А. се дължи на случайно деяние, независещо от волята на дееца. По делото е установено, че на инкриминираната дата - 14.12.2006 год.,около 22,40 ч. в гр. С., на Околовръстен път, в посока кв.”Суходол” – кв.”Люлин”, подсъдимият е управлявал л.а. „Рено Клио” с ДК№РК 9251 АК, като на предната седалка е пътувал и свидетелят П. Установено е че видимостта в този пътен участък е била силно ограничена. За ППС-ва тя се е осигурявала единствено от фаровете им. Причината за тази силно ограничена видимост на пътя са изяснени: движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, имало е гъста мъгла , липсвало е улично осветление.

Твърдението на подсъдимия О в обясненията му , че се е движил с около 30-40 км.ч. е опровергано от установените по делото фактически данни, възприети от анализа на заключенията на САТЕ-за, МАТЕ-за и допълнителна МАТЕ-за, от протокола за оглед, ведно със скица и фотоалбум на местопроизшествието и отчасти от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетеля В. Отчетени са мястото на инициалния удар между лекия автомобил и пешеходеца, както и мястото на удара на пътното платно, вида и локализацията на уврежданията по пешеходеца и по автомобила. Въз основа на тези доказателствени средства е установена и скоростта на движението на лекия автомобил на подсъдимия непосредствено преди удара. Прието за установено е, че скоростта на лекият автомобил, непосредствено преди настъпването на удара с пешеходеца е 60 км.ч., а не 30-40 км.ч., както твърди в обясненията си подсъдимият. По делото е установено, че когато пострадалият е навлязъл във видимата за водача зона на пътното платно и е създал опасността на пътя, управляваният от подсъдимият автомобил се е намирал на около 25 м. от мястото на удара . При положение, че при скорост от 40 км.ч. опасната зона за спиране на конкретния лек автомобил е 35 метра, а при 60 км.ч. опасната зона за спиране на лекия автомобил на подсъдимия е била още по-голяма, от порядъка на 50-51 метра, изводите на съда, с които е приел , че в случая и разрешената скорост от 50 км.ч. е била несъобразена с пътните условия е законосъобразен. Правилно инстанциите по същество са възприели подхода на законодателя и на утвърдената съдебна практика, че случайното деяние, изключващо вината при ПТП, може да се прилага само ако водачът е направил всичко зависещо от него , за да осигури безопасно управление на ППС. В случая това поведение е следвало да се изрази в управление на автомобила с такава скорост , която да му осигури спиране в рамките на осветената част от пътя, за избягване на опасност, каквато е появата на процесния пешеходец.

Аргументирано е отхвърлен от предходните инстанции като неправдоподобен, доводът за ограничена видимост на подсъдимия- водач, от товарен камион, който се е движел пред лекия автомобил на подсъдимия, на около 10-15 метра. От обективните находки за мястото, механизма на удара между автомобила и тялото на А. , характера и вида на уврежданията по тях, е установено , че пешеходецът когато е бил на пътното платно, предприемайки пресичане от дясно на ляво на автомобила, е бил видим за подсъдимия от 25 метра, преди настъпването на удара . Данните са , че в момента на удара , тялото на пешеходеца е било обърнато с лявата си странична повърхност към лекия автомобил , а контакта с него е станал с предно-външната повърхност на лявото коляно в зоната на преден десен мигач, след което се е превъртяло и качило на предния капак на автомобила. ВКС споделя изцяло изложените от САС мотиви, в които е обосновал, според изводите на експертите, че съобразената скорост е била около 33 км.ч., според задължението на водача по чл.20, ал.2 ЗДвП, с оглед конкретните пътни условия . При тази скорост той обективно е могъл да реагира на опасността на пътя, в случая появата на пешеходеца на пътното платно, като го възприеме в диапазона на осветената част от фаровете на автомобила.

Доводите на подсъдимия и защитата, които се противопоставят на изводите на съдилищата, че той е могъл и е бил длъжен да направи всичко зависещо от него от техническа страна, при управлението на автомобила, за да избегне опасността, са неоснователни. Случайно деяние по чл.15 НК има, когато въпреки че деецът е направил всичко необходимо за избягване на опасността, нейното настъпване е било неизбежно, независимо от волята на дееца. В случая твърдението , че подсъдимият не е имал възможност да забележи пресичащият пешеходец , не може да бъде противопоставено на безспорните характеристики на условията на пътя- гъстата мъгла, тъмната част от денонощието и осветеността му само от фаровете на движещите се по него превозни средства. Изводът че подсъдимият не е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка , при която е било обективно възможно избягването на появилата се опасност на пътя – пресичащият пешеходец, е съобразен с данните по делото и закона – чл.20, ал.2 ЗДвП, защото той е могъл да управлява лекия автомобил с такава скорост, при която да спре в зоната, осветена от фаровете на автомобила и стълкновение между него и пешеходеца да не настъпи .

Изводите по приложението на закона в гражданската част на решението също са правилни . Не е нарушен чл.45 ЗЗД. Спазени са правилата на чл.51 и чл.52 от ЗЗД. Виновното деликвентно поведение на подсъдимия е доказано по отношение на пряката му връзка с причиняването на съставомерните последици – смъртта на пешеходеца , вследствие нанесените му травми при ПТП . Размерът на присъденото обезщетение е справедлив. Съобразен е с неправомерното поведение и на пешеходецът , който е пресичал на неопределено за това място на ПП и е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат.

На основание изложените съображения и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС , трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №256/24.06.09 год. по внохд№358/09 год. на Софийския апелативен съд, с която е изменена присъда №38/13.12.2007 год. по нохд№2019/07 год. на Софийският районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :