Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№264

София, 23.05.2019 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 818 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. С. чрез пълномощника й адвокат Д. Д. против решение № 210 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 235 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 238 от 29.05.2018 г. по гр.д. № 1419/2017 г. на Районен съд-Кърджали и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. Х. С. против З. В. М., М. Г. М., Д. В. С. и М. Г. С. иск за прогласяване нищожността на основание чл.75, ал.2 ЗН на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № * от *** г., том *, рег.№ *, нот.д. № */* г. на нотариус с рег. № *, евентуален иск за прогласяване нищожността на същия договор поради неспазване на предписаната от закона форма, ревадикационен иск против З. В. М. и М. Г. М. по отношение на 4/6 ид.ч. от южната част на масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 92 кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** и ревандикационен иск против Д. В. С. и М. по отношение на северната част на масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 92 кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***.
З. В. М., М. Г. М., Д. В. С. и М. Г. С. са подали чрез пълномощника си адвокат Г. Б. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено, че ищцата и съпругът й В. П. С. са придобили собствеността на поземления имот, за което е издаден нотариален акт от 1994 г., като след смъртта на В. С. на 10.03.1996 г. съсобственици на имота са станали и децата им – ответниците Д. В. С. и З. В. М.. С вписано заявление № 61 от 4.01.1997 г. с нотариална заверка на подписите, В. Х. С. е учредила право на строеж по чл.56, ал.3 З.-отм. на З. М. и Д. С. за извършване на строеж на сезонна постройка със застроена площ 50 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект. Процесната сграда е масивна двуетажна със застроена площ от 92 кв.м., състояща се от общо стълбище, сервизни помещения и четири стаи на всеки етаж и е построена въз основа на редовни строителни книжа, издадени на суперфициарите, като е въведена в експлоатация на 17.10.2012 г. С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот акт № */*** г., том *, рег. № *, нот. дело № */* г. на нотариус с рег. № * З. В. М. и М. Г. М. са придобили в дял и са станали собственици на южната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 92 кв.м., представляваща самостоятелно обособен обект с отделен вход, състояща се от състоящ се от: първи етаж, включващ - стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж, включващ - сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти, а Д. В. С. и марияна Г. С. - северната част от масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 92 кв.м., представляваща самостоятелен обект с отделен вход, състоящ се от: първи етаж, включващ - стълбищна клетка, сервизно помещение и две стаи и втори етаж, включващ - сервизно помещение и две стаи, ведно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот № *** по плана на новообразуваните имоти.
Съдът е отчел и че по делото са представени писмени доказателства и са събрани свидетелски показания във връзка със спора между страните кой е финансирал строителството на жилищната сграда.
При така приетите за установени факти Окръжен съд-Кърджали е формирал извод, че построената в съсобствения на страните поземлен имот жилищна сграда е в повече от учредения обемна правото на строеж за разликата от 25 кв.м. до 92 кв.м. за всеки от самостоятелните обекти. Изложил е съображения, че когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 ЗС, а когато не е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. Счел е, че видно от техническото описание на жилищната сграда, изготвено от инж.Г. К. (л.97 от гр.д .№ 1419/2017 г. по описа на районния съд), както и от договора за доброволна делба, изграденото над 25 кв.м. до 92 кв.м., не представлява самостоятелен обект, поради което то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 ЗС. И тъй като двете части на жилищната сграда са построени по време на брака на суперфициарите, то те са станали съпружеска имуществена общност. Поради това са счетени за неоснователни исковете за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба и ревандикация на 4/6 идеални части от процесните имоти.
Относно доводите, че сградата е построена със средства на ищцата, съдът е приел това обстоятелство за неотносимо, тъй като съгласно учреденото право на строеж сградата е станала собственост на ответниците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите:
1) следва ли мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрично и ясни мотиви защо съда счита доводите и възраженията на страните за неоснователни„
2) налице ли е съществено отклонение от отстъпеното право на строеж, дадено със съгласие за извършването на строеж на сезонна постройка със застроена площ от 50 кв.м., а в действителност се изгражда масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа с квадратура много надвишаваща предвидената квадратура;
3) отстъпеното право на строеж, дадено със съгласие за извършването на строеж по реда на чл.56, ал.3 З.-отм. включва ли възможност за построяване на нещо различно от уговореното, включително и на жилищна сграда за нуждите на роднините по права линия;
4) придобива ли правото на собственост носителя на правото на строеж върху обект, който е построен извън обема на учреденото му право;
5) когато е отстъпено право на строеж за изграждане на сезонна постройка със застроена площ от 50 кв.м., а в действителност се изгражда масивна двуфамилна жилищна сграда на два етажа с площ на всеки от двата обекта по 92 кв.м., може ли да се приеме, че изградените извън отстъпеното право на строеж самостоятелни жилища са обслужващи помещения и същите се явяват принадлежности към главната вещ-сезонна постройка.
Първият въпрос е обоснован с твърдението, че въззивният съд не се е произнесъл по довода на ищцата, че разрешението за строеж е издадено на 15.07.1999 г., а видно от акт обр.14 грубия строеж е завършен през 2004 г., т.е. строителството не е реализирано в сроковете и разрешението за строеж е изтекло и правото на строеж не е реализирано в срока, в който е учредено правото на строеж.
С оглед посочената обосновка липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, според която възивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателства и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, като разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения. Посоченото тълкуване касае относимите към изхода на спора между страните доводи и събраните в тяхна подкрепа доказателства. Изцяло неотносими към изхода на настоящия спор е дали построената сграда е законна, а съответно и дали строителството е извършено въз основа на редовно разрешение за строеж, както и дали е осъществено в петгодишния давностен срок по чл.67 ЗС, тъй като позоваването на погасяване на право на строеж по давност може да се извърши само по съдебен ред и то преди реализиране на строителството, а в случая подобни твърдения от страна на ищцата няма. Необсъждането на изцяло неотносими доводи или доказателства не съставлява нарушение на процесуалния закон, нито обуславя противоречие с практиката на ВКС по първия поставен въпрос.
Останалите въпроси са свързани с извода на съда, че построената сграда само частично превишава обема на правото на строеж и спорът следва да се разреши при преценка дали частично построеното извън обема на правото на строеж е самостоятелен обект на вещни права или не, като е отречена тезата на ищцата, че построеното е изцяло извън обема на правото на строеж, доколкото е построен изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфиията.
Въпросите са относими към изхода на настоящия правен спор и следва да бъдат обобщени с оглед правомощията на касационния съд, изведени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 до въпроса: за критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхъвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези. В приложената от касаторката практика на ВКС и ВС не се дава изричен отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е разгледан предявения ревандикационен иск следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторката не поставя въпроси, касаещи изводите на съда по отношение на иска за прогласяване нищожността на основание чл.75, ал.2 ЗН на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт №* от *** г., том *, рег.№ *, нот.д. № */* г. на нотариус с рег. № * и евентуален иск за прогласяване нищожността на същия договор поради неспазване на предписаната от закона форма, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която тези искове са отхвърлени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 235 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, с която е разгледан предявения от В. Х. С. против З. В. М., М. Г. М., Д. В. С. и М. Г. С. ревандикационен иск.
В едноседмичен срок от съобщението В. Х. С. да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 69.83 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 210 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 235 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, с която е разгледан иска за прогласяване нищожността на основание чл.75, ал.2 ЗН на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, обективиран в акт № * от *** г., том *, рег.№ *, нот.д. № */* г. на нотариус с рег. № * и евентуален иск за прогласяване нищожността на същия договор поради неспазване на предписаната от закона форма.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: