Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 05.04.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №523 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. Н. Г. против решение от 05.01.2011г., постановено по в.гр.д. №1708/2010г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.08.2010г. по гр.д.№737/2009г. на Карнобатски районен съд частично са отхвърлени исковете с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №1126 от 20.10.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г. на ВКС, ІVг.о., по въпроса: налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати. С въззивното решение е прието, че вземанията са за периодични плащания, в противоречие с решението на ВКС, с което е прието, че при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба И. Х. Х. оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която И. Х. Х. е осъден да заплати на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД на Б. Н. Г. сумата 5 728лв., представляваща платени вноски за периода 20.09.2005г.-18.09.2006г. по договор за банков кредит от 11.04.2005г. между [фирма] и И. Х. Х., както и сумата от 72лв., представляваща платена от ищцата премия по задължителна застраховка „Домашно имущество” за периода 2006г.-2007г. по същото задължение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на вземането, както и в частта, с която И. Х. е осъден да заплати на Б. Г. сумата 2845,89лв. – обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху заплатените от ищцата вноски за периода от 20.09.2005г. до 18.09.2006г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането и направените пред първата инстанция разноски до размера на 492,29лв. и вместо него е постановено отхвърляне на исковете в тези части. Въззивният съд е отхвърлил частично исковете като погасени по давност. Приел е, че е приложима тригодишната давност, тъй като вземанията са за периодични плащания, по съображения, че встъпилото в правата на кредитора лице има същите права като кредитора, а вземанията на кредитора по договора за банков кредит са за периодични плащания. Решението е неправилно. Установено е, че с договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 13.04.2005 година, извършен с н.а. №130/2005г., сключен между Б. Н. Г. като ипотекарен длъжник, И. Х. Х. - кредитополучател и ипотекарен длъжник и "Р. /България/" ЕАД – кредитодател, Г. и Х. са учредили в полза на банка "Р. /България/" ЕАД договорна ипотека върху съсобствения им недвижим имот, находящ се в [населено място], който двамата притежават при равни идеални части - по 1/2ид.ч. за всеки от тях. Вещната тежест е гарантирала изпълнението на договор за кредит от 11.04.2005г., сключен между банката и Х., по който срещу получен кредит той се е задължил да заплаща ежемесечни вноски за погасяването му по погасителен план, описан в приложения договор. С влязлата в сила осъдителна част от въззивното решение е прието, че са налице предпоставките на чл.155, ал.2 ЗЗД /наличие на изпълнение на задължението и наличие на правен интерес от изпълнението на чуждото задължение/ за суброгация на ищцата в правата на банката-кредитор, като трето задължено лице, обезпечило чужд дълг със свой собствен имот, за платените от нея суми по кредита. Наличието на тези предпоставки е прието за установено и по отношение на платените от ищцата суми, за които искът е отхвърлен като погасен по давност, в която част решението е предмет на разглеждане в касационното производство. Доводите в касационната жалба са за неправилност на изводите на съда по наведеното възражение за изтекла погасителна давност. Доводите са основателни. Неправилно с обжалваното решение е прието, че вземанията на кредитора по договора за банков кредит са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което искът, предявен на 16.10.2009г., не е погасен по давност и в частта за сумата 5 728лв., представляваща платени вноски за периода 20.09.2005г.-18.09.2006г., и за сумата от 72лв., платена на 17.04.2006г. премия за застраховка „Домашно имущество”. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то трябва да се отмени в обжалваната част, както и в частта за разноските и вместо него се постанови решение, с което искът и в тази част бъде уважен, ведно със законната лихва. С оглед изхода на спора и данните за направените разноски на Г. следва да се присъди сумата 1583,29лв. разноски по делото, от които 492,29лв. – още разноски за първата инстанция, 300лв. – разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат – чл.78, ал.1 ГПК и 791лв. – разноски за касационната жалба – за държавни такси и за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 05.01.2011г., постановено по в.гр.д. №1708/2010г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.08.2010г. по гр.д.№737/2009г. на Карнобатски районен съд частично са отхвърлени исковете с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта за разноските и вместо него постановява: ОСЪЖДА И. Х. Х. да заплати на Б. Н. Г. сумата от 5 728лв., която сума съставлява платените вноски за периода 20.09.05г. – 18.09.06г. по договор за банков кредит от 11.04.05г. между [фирма] и И. Х. Х., както и сумата от 72лв., представляваща платена Б. Г. премия по задължителна застраховка „Домашно имущество” за периода 2006г. - 2007г. по същото задължение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.10.2009г. до окончателното изплащане на сумите; сумата от 2 845,89лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху заплатените от Б. Г. вноски за периода от 20.09.2005г.. до 18.09.2006г., както и сумата 1583,29лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: