О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20 София, 18.02.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 205 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“АД, ЕИК831663282, чрез адв. Й. Д., срещу определение № 10177 от 01.07.2020г. постановено по ч.гр.д. № 5066/2020г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение на Софийски районен съд от 17.01.2020г. постановено по гр.д. № 33108/2019г., в частта, с която е оставено без уважение искането на „Инвестбанк“АД за присъждане на разноски по делото за разликата над 1300лв. до 3600лв., представляващи адвокатски хонорар. Жалбоподателят „Инвестбанк“ АД намира определението за неправилно и незаконосъобразно; възразява срещу приетата от въззивния съд прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани три правни въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ следва ли „Инвестбанк“АД да търпи финансови загуби, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, при условие, че ищците са инициирали съдебно производство и в по-късен етап, когато са извършени множество процесуални действия, са направили оттегляне на иска; 2/ допустимо ли е при прекратяване на съдебното производство, поради оттегляне на иска, ответникът да търпи вреди, изразяващи се в реално договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не присъжда в пълен размер; 3/ за да бъде обосновано определението, следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства. Сочи се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС, но без да е формулиран конкретен правен въпрос. Твърди се и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност в частта, в която съдът е приел, че не са представени доказателства за регистрация по ДДС на процесуалния представител. Ответниците И.-А. А. А. и А.-А. А. А. оспорват частната жалба и считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното: С определение № 288129 от 28.11.2019г. на Софийски районен съд производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска, извършено преди първото съдебно заседание, но след като ответникът е депозирал отговор на исковата молба. С молба от 13.12.2019г. ответникът по иска „Инвестбанк“АД, чрез пълномощника адв.Й. Д., е поискал допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Приложил е списък по чл.80 ГПК и преводно нареждане за плащане на адвокатското възнаграждение, удостоверяващо заплатено възнаграждение в размер на 3600лв. От страна на ищците, ответници по молбата по чл. 248 ГПК, е заявено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд с определение № 15737 от 17.01.2020г. е допълнил определението като е присъдил в полза на ответника сумата от 1300лв. разноски за адвокатско възнаграждение, равняваща се на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а до пълния претендиран размер от 3600лв. е отхвърлил искането. Въззивният съд е потвърдил този акт. Приел е за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Изхождайки от цената на иска 39996,60 лв. е определил минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. в размер на 1729,89лв. Отчел е, че по делото е подаден само отговор на исковата молба, при което дължимото възнаграждение съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата е в размер на 3/4 от определеното по чл.7. По този начин е получил сумата 1297,41лв. и затова е уважил искането за разноски в размер на 1300 лв., а в останалата част го е отхвърлил. За неоснователно е намерил възражението, че сумата е дължима с ДДС, тъй като по делото не са представени доказателства адв. Д. да е регистрирана по ЗДДС. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Жалбоподателят счита, че определението на въззивния съд е в противоречие с практиката, формирана с решение № 7800 от 12.06.2018г. по адм.д. 7645/2016г. на ВАС; определение № 142 от 22.02.2013г. по ч.гр.д. № 643/2012г. на ВКС; определение № 142 от 24.03.2016г. по ч.гр.д. № 449/2016г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 587 от 28.11.2011г. по ч.гр.д. № 408/2011г. на ВКС, всички те касаещи приложението на чл.78, ал.4 ГПК - правото на ответника да получи разноски и при прекратяване на делото. Конкретен правен въпрос не е формулиран. В случая не съществува спор за това, че ответникът има право на разноски при извършеното прекратяване на делото поради оттегляне на иска. Спорът е за размера на това възнаграждение и за неговата евентуална прекомерност. Поради това посочените актове не са от значение за изхода на производството. Въпросите, поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са свързани с оплакванията, че жалбоподателят - ответник по иска търпи финансови загуби, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, поради това, че ищците, които са инициирали съдебното производство, са заявили оттегляне на иска след извършване на множество процесуални действия. Въпросите не са изрично разрешени от въззивния съд, не са решаващи за изхода на спора, а и не е обосновано значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Право на ищеца е да оттегли иска си, а отговорността за разноски при оттегляне е изрично уредена в закона и съдът се е съобразил с тази правна уредба, както и с начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение когато е депозиран само отговор на исковата молба и производството не се е развило по-нататък - чл. 9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. Няма съмнение, че за изготвяне на отговор на исковата молба е необходимо извършване на проучване, справки, запознаване с доказателства и т.н. Наред с това е ясно, че при разглеждане на делото, провеждане на открити съдебни заседания и събиране на доказателства, положеният адвокатски труд е в по-голям обем. Именно тези обстоятелства са отчетени в нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата и основание за допускане на касационен контрол по повдигнатите въпроси, не е налице. Във връзка с приетата от двете инстанции прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3600лв. и намаляването му до минималното такова по Наредба № 1 от 09.07.2004г., правни въпроси не са поставени. Според настоящия състав налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на извода на съда, че данък добавена стойност върху адвокатското възнаграждение не се дължи, тъй като не е доказано, че адв.Д. е регистрирана по ЗДДС. Съгласно §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. данък добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър /чл. 94 ЗДДС във вр. с чл.80, ал.1 ДОПК/, който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение. При това разрешение обжалваното определение на Софийски градски съд е неправилно в частта, с която е прието, че не е доказано регистрирането на адв. Й. Д. по ЗДДС и поради това не е уважено искането за присъждане на 20% ДДС върху полагащото се адвокатско възнаграждение, след извършеното намаляване поради прекомерност. По делото, заедно с частната жалба до въззивния съд, е представена фактура за заплащане на адвокатското възнаграждение, от която е видно, че върху стойността на правната услуга, възлизаща на 3000 лв., е начислен 20% данък добавена стойност /ДДС/, при което се е получило общо възнаграждение 3600лв. При извършената служебна справка в регистъра но чл. 80 ДОПК се установява, че адвокат Й. Д. е регистрирана по ЗДДС от 01.06.2016г. С оглед на това върху определеното минимално адвокатско възнаграждение от 1300 лв. следва да се добави данък добавена стойност 20%, който е 260 лв., така че общо дължимото възнаграждение възлиза на 1560 лв. На основание изложеното следва да се отмени обжалвания съдебен акт в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по иска за присъждане на разноски за разликата над 1300лв. до 1560 лв. и посочената разлика от 260 лв. да бъде присъдена на „Ивнестбанк” АД. В останалата част определението следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10177 от 01.07.2020г. по ч.гр.д. № 5066/2020г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ горепосоченото определение в частта, с която е потвърдено определение на Софийски районен съд от 17.01.2020г. по гр.д. № 33108/2019г. за оставяне без уважение искането на „Инвестбанк“АД за присъждане на разноски по делото за разликата над 1300лв. до 1560 лв., а именно за 260 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА И.-А. А. А., ЕГН [ЕГН] и А.-А. А. А., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.2, ап.10 да заплатят на „Инвестбанк” АД, ЕИК831663282, още сумата 260 /двеста и шестдесет/ лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.4 ГПК, представляващи дължим данък добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение от 1300лв. ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд в останалата част, с която не е уважено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над 1560лв. до 3600лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: