4 Р Е Ш Е Н И Е № 691 [населено място], 02.02.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. И. дело № 1620/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 724 от 03.08.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 74 от 30.06.2009 г. по гр. д № 730/2009 г. по описа на Б. окръжен съд по касационна жалба на К. Л. Т., П. Л. М., В. П. М., И. Г. М. и Т. Г. М.. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът [община] не взема становище. Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение за да се произнесе по жалбата съобрази следното: Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на Р. районен съд ,с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР, предявен от касаторите срещу [община] за установяване на непълнота при заснемане на кадастралната основа при изработване на плана от 1990 год. на[населено място], [община]. Въззивният съд приел,че ищците са наследници на П. Л. М., починал през 1985 год.,който не е собственик на процесните имоти,тъй като в представения продавателен запис от 1923 год. за купувач е посочен Л. М., а по делото липсват доказателства установяващи, че П. М. е негов наследник. Освен това П. М. е владял имотите в периода от 1952-1957 год.и не е придобил собствеността на оригинерно основание,тъй като не е бил изтекъл предвидения в закона срок.Ищците-касатори не могат да се легитимират като собственици по наследство ,тъй като техният праводател не е бил собственик, поради което те не могат да придобият права от него. При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск е неоснователен и ищците не могат да претендират, че процесните имоти са неправилно попълнени в плана от 1990 год. Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно. Въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора, при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства,като е длъжен да изгради своите правни изводи не само на отделни факти, но и на връзката между тях и да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. Предмет на доказване по иска с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР е притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план.Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена,както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и за необоснованост – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./. Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, следва да разпореди събирането им, като укаже на страните доказателствената тежест. От събраните по делото доказателства се установява, че имоти с планоснимачни номера № 9 и 10 от кв. 18 а, по плана на[населено място] са идентични с имота, отразен в продавателен запис от 21.06.1923 год.По действащия план от 1990 год. процесните имоти не са отразени с планоснимачни номер и граници.Съдът не е изяснил въпроса дали процесните имоти са отчуждени по ЗПИНМ през 1962 год.за игрище и дали процедурата по отчуждаване е завършена.Освен това съдът следи служебно за наличието на правен интерес от предявяване на иска,с оглед неговата допустимост.Безспорно установено е наличието на твърдените наследствени правоотношения между ищците и бившия жител на[населено място] – П. Л. М.,починал на 3.06.1985 год.С оглед твърдението им за придобиване правото на собственост по давност, съдът следва да задължи касаторите –ищци да представят доказателства за правоприемство от първоначалния купувач по договора от 1923 год.- Л. М..Като не е събрал доказателства в тази насока и не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл.293 ал.3 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от № 74 от 30.06.2009 г. по гр. д № 730/2008 г. по описа на Б. окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: