Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 279

С., 28.09. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 21 септември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1533/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 388 от 30.03.2011 г. по касационна жалба на Община [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 338 от 14.07.2010 год. по гр. дело № 490/2010 год., с което е потвърдено решение № 713 от 26.04.2010 год. по гр. дело № 624/2010 год. на Русенски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на малолетната Н. П. Н. действаща чрез своите родители и законни представители Н. И. Н. и П. Й. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ухапване от безстопанствени кучета, в размер на 5000 лв. на основание чл. 50 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос, относим към правната квалификация на предявения иск и реда, по който следва да бъде разгледан - административен или общ исков ред.
По поставения правен въпрос има уеднаквена съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК - съдебни решения по гр. дело № 1155/2009 г., четвърто г. о. ВКС и по гр. дело № 2398/2008 г., първо г. о. ВКС, със задължителен характер, според която исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета намират правното си основание в чл. 49 ЗЗД. Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения ( чл. 35, ал. 4 ЗВМД /отм./ във вр. с § 3, т. 1 от същия и Закон за защита на животните гл. „Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на изводите за отговорността на общината по предявения иск.
Ответницата Н. П. Н., действаща чрез законните си представители Н. И. Н. и П. Й. Н. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
С обжалваното решение е прието, че отговорността на ответната община по иска за репариране на причинените от ухапване на бездомно куче неимуществени вреди се ангажира от разпоредбата на чл. 50 ЗЗД.
По делото е установено, че по обяд на 21.01.2010 г. в близост до П. в [населено място] безстопанствени кучета нападнали малолетната Н., която била отървана от по-големи наранявания от намесата на разпитан по делото свидетел, установил че детето е било стресирано и уплашено, след което му е била указана медицинска помощ.
Правилно съдът е приел, че общината следва да отговоря за вредите причинени от ухапване от скитащи кучета, и че тази отговорност се реализира по общия исков ред на граждански процес, но неправилно е квалифицирал спорното право под нормата на чл. 50 ЗЗД.
Когато съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а иска следва да се уважи въз основа на правната норма приложима към предмета на делото.
Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано бездействие на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места.
Обезщетение в размер на 5000 лв. справедливо ще обезщети понесените от малолетното дете болки и страдания, като се отчете ниската му възраст, неукрепналата детска психика, факта че е нападнато внезапно от множество (глутница) кучета. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидента предизвиква, стрес, уплах, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в размер на 650 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА решение 338 от 14.07.2010 год. по гр. дело № 490/2010 год. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на Н. П. Н., чрез законните и представители Н. И. Н. и П. Й. Н. 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени на 21.01.2010 год. в [населено място] от нахапване от безстопанствени кучета на основание чл. 49 ЗЗД и да заплати съдебни разноски в размер на 650 лв.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ