Ключови фрази
Против интелектуалната собственост * оценка на доказателствени източници

Р Е Ш Е Н И Е
№ 449

гр.София, 20 април. 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора ПEНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1783/2014 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Габровската окръжна прокуратура срещу присъда № 107/15.10.2014 год. по въззивно нохд № 117/2014 год. на Габровския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановена в нарушение на процесуалните правила, довели до необоснованост и неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия Р. Н. Г.. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, но без тези за необоснованост на съдебния акт поради неотносимост в касационното производство.
Подсъдимият Г. не прави възражение срещу подадения протест.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Габровският районен съд с присъда № 283/18.06.2014 год. по нохд № 1114/2012 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че в периода от началото на 2010 год. до 12.11.2010 год. в [населено място] без съгласие на притежателя на изключителното право на P. в нарушение на чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските означения използвал в търговската дейност фигуративни търговски марки обект на това изключително право без правно основание като поставил знака върху стоките, пуснал на пазара и предоставил на В.Д. стоки клас 25 при сходство на стоките. На основание чл.172Б, ал.1 го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и на глоба в размер на 1 000 лева.
Признал подсъдимия В. Д. Д. за невиновен в това в периода началото на месец ноември до 12.11.2010 год. в [населено място] без съгласието на притежателя на изключителното право на P. в нарушение на чл.13, ал.1 З. да е използвал в търговската си дейност фигуративни търговски марки без правно основание и да е предлагал за продажба стоки клас 25, поради което го оправдал по обвинението по чл.172Б, ал.1 НК.
Осъдил подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства.
Габровският окръжен съд с присъдата по въззивно нохд № 117/2014 год. отменил присъдата в частта относно подсъдимия Г., признал го за невиновен и го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.172Б, ал.1 НК.
Постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата, произнесъл се за веществените доказателства и потвърдил присъдата в останалата й част.
В протеста са развити доводи за необоснованост, според които новата оправдателна присъда не почива на събраните по делото доказателства, включително на заключението на тройната съдебно патентна експертиза, изготвена от вещите лица М., Л. и Д., защото направената им оценка е неправилна. В касационното производство съдът не може да обсъжда и да се произнася по съществото на делото и да приема за установени нови фактически положения, с които да замени приетите от инстанциите по същество. Необосноваността не е от вида на изчерпателно предвидените в чл.348, ал.1 НПК касационни основания и поддържаните доводи не следва да бъдат обсъждани.
Доколкото с протеста се поддържат доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то те се отнасят до оценката на доказателствените източници в нарушение на чл.107, ал.3 НПК и до решението на въззивния съд да основе изводите си за невиновност с липсата на обективния признак на престъплението със заключение, различно от посоченото. За да вземе решение дали има извършено престъпление и дали подсъдимият Г. е автор на това, за което му е повдигнато обвинение, въззивният съд е взел предвид целия събран по предвидения процесуален ред и годен да установи относими към предмета на доказване обстоятелства доказателствен материал. Заявил е съгласието си с приетите от първоинстанционния съд фактически положения, но е направил различен правен извод относно наличието на всички признаци от състава на чл.172Б, ал.1 НК. Подробно е мотивирал отказа си да приеме решението правните изводи да се основат на заключението в изготвената от вещите лица М., Л. и Д. повторна съдебнопатентна експертиза. Обосновал е различно от становището, че това заключение е аналитично, задълбочено, професионално и компетентно като го е съпоставил с изготвената от вещите лица Г., Ч. и Крил първоначална съдебнопатентна експертиза. Анализирал ги е поотделно и подробно ги е обсъдил наред с останалия доказателствен материал. Приел е първоначалната експертиза по съображения, че в нея са били предмет на изследване въпроси с по-различен предмет и задачи във връзка с обстоятелствата по делото, които липсват в повторната. По ясен и недвусмислен начин е мотивирал решението си, че експертното заключение на тези вещи лица може да послужи за основа на решението му по въпросите от предвидените в чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Изложил е убедителни съображения за предпочитанието си, за извода, че е обосновано, че отговорите не са произволни, а са подробни и задълбочени, по начин и със съдържание, предписани в чл.154, ал.2 НПК. Настоящият състав ги споделя изцяло и намира, че няма нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилността на вътрешното съдийско убеждение и че то е формирано по правилата според чл.14 НПК.
Въз основа на обоснованата оценка на всички доказателствени източници с оглед действителното им съдържание въззивният съд е направил верен правен извод, че деянието не е доказано от обективна страна, а липсата на елемент от състава на престъплението е основанието подсъдимият да бъде оправдан. Затова възражението за нарушение на закона е неоснователно.
Предвид изложеното новата присъда, която отговаря по съдържание на изискванията по чл.303, ал.3 НПК, към който препраща чл.339, ал.3 НПК, следва да бъде оставена в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 107/15.10.2014 год. по въззивно нохд № 117/2014 год. на Габровския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по отношение на подсъдимия Р. Н. Г..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ