4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 369 София,17.05.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ТАТЯНА ВЪРБАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
| БОНКА ЙОНКОВА |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2110/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. П. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора № 21, адвокат М. М., против определение № 276 от 05.02.2013 г. по ч. гр. д. № 421/2013 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд определение № 400 от 20.10.2012 г. по т. д. № 2/2012 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 7257 от 02.02.2012 г. на същото лице за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба.
Частният касатор твърди неправилност на обжалваното определение поради допуснати процесуални нарушения. Според него, въззивният съд е счел за недоказани предпоставките за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса, без да вземе предвид, че предвидените в чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК обстоятелства са декларирани в самата молба, поради което не се налага представянето на отделна декларация, а освен това не е изпълнил задължението си да укаже на страната необходимостта от представянето на доказателства за определени обстоятелства, след като е преценил, че такива следва да бъдат ангажирани и че декларираното в самата молба по чл. 83, ал. 2 ГПК не отговаря на изискванията на закона.
Допускането на касационния контрол е аргументирано с твърдението, че обжалваният акт съдържа произнасяне по значими правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване на определение № 548 от 23.10.2009 г. по ч. т. д. № 545/2009 г. на І т. о. и определение № 354 от 21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2010 г. на ІІІ г. о., се поддържа по въпроса: При подадена молба за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, към която не са приложени надлежни доказателства, следва ли съдът да укаже на молителя и да му даде възможност да представи необходимите писмени доказателства, включително и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, или може и без да дава такива указания да остави без уважение молбата. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено по въпросите: 1. Когато в молбата за освобождаване от държавна такса се съдържат изявления от името на молителя, които по съществото си съставляват деклариране на обстоятелствата, предвидени в чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, може ли да се приеме, че в тази й част молбата притежава характеристиката на декларация, касаеща имущественото състояние на молителя или при всички случаи декларацията трябва да бъде на отделен хартиен носител, приложена към молбата и 2. Следва ли при подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК от упълномощен от молителя адвокат и при констатирани нередовности на същата, на страната да бъдат дадени указания да и да й се даде възможност да отстрани тези нередовности, съответно да представи изискуемите се по закон доказателства, включително и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, или след като по делото е налице упълномощен адвокат, на страната не следва да бъдат давани указания и да й се дава възможност за представяне на доказателства.
Ответницата по частната касационна жалба – А. Д. П. от [населено място] – моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 16.04.2013 г.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Врачански окръжен съд, с което е отказано освобождаване на Б. С. П. от заплащане на държавна такса по подадената от него въззивна жалба, Софийски апелативен съд е приел, че искането е неоснователно, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства нито пред първата, нито пред въззивната инстанция досежно своите доходи, имуществено и здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост, възраст и други обстоятелства и изобщо няма попълнена декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. Решаващият състав е споделил разбирането на първостепенния съд, че даването на указания на молителя в тази насока не е необходимо, тъй като същият е ангажирал адвокат и доколкото за всеки практикуващ юрист трябва да е ноторно известно, че следва да се попълни декларация по образец, съгласно посочената норма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените от частния касатор въпроси, тъй като същият е решен в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана както в приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 354 от 21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., така и в служебно известните и надлежно публикувани в сайта на ВКС определение № 318 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. № ІІ г. о. и определение № 866 от 27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 740/2012 г. на ІV г. о. В посочените актове е прието, че при наличие на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и констатация, че няма представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в това число декларация от направилата искането страна, съдът следва да й укаже да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства.
В случая цитираната практика не е съобразена. Съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/ задължение да съдейства на страната, отправила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, при упражняване на процесуалните й права, като й укаже необходимостта от представянето на доказателства относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в т. ч. и необходимостта да представи декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК за удостоверяване на имущественото й състояние. Фактът, че страната е представлявана в процеса от адвокат, не освобождава съда от посоченото задължение.
Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от държавна такса, без да бъдат дадени на частния жалбоподател указания и възможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, е довело до неправилност на обжалваното определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото за провеждане на надлежно производство по чл. 83, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 276 от 05.02.2013 г. по ч. гр. д. № 421/2013 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение № 400 от 20.10.2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на Врачански окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Врачански окръжен съд за провеждане на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, образувано по молба вх. № 7257 от 02.10.2012 г. на Б. С. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |