Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 04.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 25.11.2014 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 3747 /2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Д.”Е., [населено място] против въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 990 от 04. 06. 2013 год., по в.гр.д.№ 78/2013 год., с което е оставено в сила първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 3677 от 18.10.2012 год., по гр.д.№ 535/2012 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу „И.”Е., [населено място] и З. Г. С. субективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на солидарно задължение между последните за сумата 16 200 лева, произтичаща от запис на заповед от 09.07.2008 год., с падеж 09.07.2009 год., за което парично вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК № 6897/ 01.06.2011 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9861/2011 год. на ПРС, заедно с направените в заповедното производство деловодни разноски. Касаторът въвежда оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. С определение № 445 от 07.07.2014 год., постановено по горепосоченото дело, състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационното обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за извършване проверка относно съответствието на възприетото с обжалваното въззивно решение разрешение по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право : ” Следва ли при препращане по реда на чл.272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност” и „Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?”със задължителната съдебна практика, обективирана - за въпрос № 1 в ППВС № 7/ 65 год. и постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 191 от 25. 07.2013 год., по гр.д.№ 63/2013 год. на ІІІ г.о.; № 990 от 24.03.2010 год., по гр.д.№ 47/2009 год. на І г. о.; № 324/ 22. 04.2010 год., по гр.д.№ 1413/ 2009 год. на ІV г.о.; № 415 от 25.01.202 год., по гр.д.№ 1332/2010 год. на ІV г.о. и № 346 от 25.11.2011 год., по гр.д.№ 1387/2010 год., а за въпрос № 2 – в т.17 на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС. Ответната по касационната жалба страна „И.”Е., [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, като допълнителни съображения във вр. с направеното оспорване на касационната жалба не заявява в проведеното открито съдебно заседание по делото. Ответникът З. Г. С. не е заявил становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че „следва да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като то се явява правилно и законосъобразно”. Първоинстанционният ПРС е отхвърлил предявената в субективно съединяване установителна искова претенция, основана на чл.422, ал.1 ГПК, по съображения, че след като ответниците са въвели възражение за липса на каузална сделка, за гарантиране изпълнението на която процесният запис на заповед да е издаден, то в тежест на ищеца е да установи конкретното каузално правоотношение между страните и пораждане на парично задължение по същото, независимо от липсата на подобно твърдение в исковата му молба и изрично заявеното в съдебно заседание от процесуалния представител на „Д.” Е., че не твърди съществуване на каузална сделка. По съображения за отсъствие на ангажирани доказателства, съобразно разпределената с чл.154 ГПК доказателствена тежест и дадените с доклада по делото указания на страните, първостепенният съд е преценил като неоснователно въведеното с отговора на исковата молба единствено защитно възражение на ответниците за недействителност на процесния запис на заповед, поради неавтентичност на подписа на неговия издател. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона. Отговор на първия от поставените от касатора правни въпроси се съдържа в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на касационната инстанция, цитирани по - горе, имащи задължителен за съдилищата в страната характер, според които само констатациите във въззивното решение, че съдът, на осн. чл.272 ГПК, приема за установена фактическата обстановка в мотивите на първоинстанционното решение и правните изводи на първостепенния съд, при липса на мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които въззивният съд споделя фактическите констатации за доказаност на релевантните за спора факти и изградените въз основа на тях правни изводи, не съставляват мотиви по см. на чл.272 ГПК. Следователно предвидената от законодателя възможност за препращане към мотивите на първостепенния съд, в случаите, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, няма за своя последица освобождаване на въззивната инстанция от задължението и по чл.236, ал.2 ГПК - да мотивира съдебния акт. Това означава, че въззивният съд всякога дължи изрично произнасяне по спорния предмет на делото, извършвайки самостоятелна преценка както на събрания и относим към спора доказателствен материал, така и на доводите и възраженията, въведени от страните. Изразеното разбиране е в пълно съгласие и с постановките в ППВС № 7/65 год. относно съдържанието на мотивировъчната част на съдебното решение, в която трябва да намерят ясен, точен и категоричен отговор всички сложени по делото въпроси, както и с разясненията в т.19 на ТР № 1/ 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС за правомощията на въззивната инстанция на съд по съществото на спора, запазили своето значение и при действащия ГПК, с отчитане, в съответствие с дадените указания в т.1 на ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, на ограниченията по чл.269 ГПК и на новелата на чл.272 ГПК. В случая възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на процесуалното правило на чл.272 ГПК е в отклонение от тази задължителна практика. В съобразителната част на обжалвания съдебен акт не се съдържа отговор на нито едно от конкретните оплаквания, въведени с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд, а с необсъждане на доводите на жалбоподател въззивник Пловдивският окръжен съд не е изпълнил и задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност по съществото на спора. Що се отнася до отговора на втория правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, то според задължителните постановки в т.17 от ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014 год., при предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, каузалното правоотношение подлежи на изследване, като съдът разпределя доказателствената тежест, в съгласие с нормата на чл.154 ГПК, възлагайки на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендиранто, респ. отричаното право. Когато липсва спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение да е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника длъжник релевантни възражения – за невъзникване на вземането, за погасяването му , или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, с която съществуващото до постановяване на ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014 год. противоречие във вр. с разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК е преодоляно и в нарушение на закона и на съществените процесуални правила е приел, че при направени от ответниците абсолютни възражения срещу редовността на ефекта от външна страна – не е подписан от законния представител на търговското дружество- издател, нито от вписания за авалист З. С. и отсъствие на позоваване от тяхна страна на каузално правоотношение с ищеца, за обезпечаване изпълнението на което процесният запис на заповед да е бил издаден, последният, като кредитор, носи доказателствената тежест да установи конкретна каузална сделка помежду им, независимо, че и той самият не твърди съществуването на такава. Съображенията на решаващата инстанция, почиващи на изоставената съдебна пракитка на ВКС са, че независимо, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието и, ценната книга се издава всякога при наличие на конкретни отношения между издателя и поемателя по нея, които ищецът, задължително следва да докаже в процеса по предявен положителен установителен иск. Постановеното с тази аргументация решение е неправилно и на осн. чл.281, т.3 ГПК следва да бъде отменено. Съгласно чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, който след като прецени събрания по делото доказателствен материал, доказателствената тежест на страните по предявения положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК и обсъди доводите и възраженията, въведени от тях, да изложи собствени мотиви, вкл. при обосноваване на съображенията, с оглед на които евентуално споделя фактическите констатации на първостепенни съд за недоказаност, респ. за доказаност на релевантните за спора факти . При новото разглеждане на делото въззивната инстанция, на осн. чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 990 от 04. 06. 2013 год., по в.гр.д.№ 78/2013 год.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: