Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * промяна на предназначение на общи части на сграда * таван * общи части

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118/2014 г.
София, 07.01.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3138 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по чл.290-293 ГПК.
П. И. Х./ заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на производство ищца Н. А. В./ от [населено място] чрез адв. С. Б. - САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 02.12.2013 година постановено по гр. възз.д. Nо 7887/2013 година на Софийския градкси съд- А.О. III Б с-в. Поддържа се , че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК след като е прието , че по въпроса за законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Е. А. Т., с който се поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания за отмяна на касатора и доводите на защитата , в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо I-32-224 от 01.02.2013 год. по гр.д. Nо 33981/2011 год. на СРС, ГК, 32 с-в , в частта , с която е уважен иска на Н. А. В. срещу Е. А. Т. по чл. 108 ЗС и последният е бил осъден да предаде владението на таванско помещение / без посочена квадратура по документи за собственост / находящо се в северната част на таванско подпокривно пространство на жилищна кооперация / етажна собственост/ [населено място] , [улица] е постановил ново решение , с което искът е отхвърлен като неоснователен.

По поставения въпрос въпроса за законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, съставът на ВКС съобрази следното;
ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС дава разяснения по приложение на чл.37-38 ЗС, като се прима , че „ подпокривното пространство/ таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета , стая за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещение към такива, е обща част на сградата“. Подпокривното пространство е обща част по предназначение в случаите когато има нужната височина , пространство, обем, нормален достъп от стълба и когато ,при спазване изискванията на действащи СПН, в това пространство могат да се обособят / при съгласие на собствениците на обекти в етажната собственост/ и изградят отделни обекти или сервизни помещение към обектите на етажната собственост. Ако подпокривното пространство няма нужната височина, площ и обем , нито може да бъде осигурен нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива, то същото е обща част по естеството си . Предназначението на подпокривното пространство не може да се променя, нито да бъде обект на прехвърлителни сделки , съдебна делба или придобиване по давност.
С по новата съдебна практика на ВКС , обективирана с Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о., постановени по чл. 290 ГПК , се приема , че общите части на сграда , в режим на етажна собственост , определяни като такива по предназначение или по естеството си , макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ , могат да бъдат предмет на съдебна делба , доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпоклривното пространство , без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така ,"когато подпокривното пространство е обща част по предназначение т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива , те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност“.
Въз основа на изложеното следва , че разясненията на ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС не са загубили своето действие, що се отнася до квалификацията дали подпокривното пространство е обща част или не , и дали тази обща част е такава по естеството си или по предназначение. Налице е отстъпление по въпросите за възможността , доколкото има изградени самостоятелни обекти в таванския етаж , те да могат да се придобиват по давност или да бъдат предмет на съдебна делба , които изводи се поделят от настоящия състав на ВКС.
Критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически , така и юридически. Фактическите се базират на данните за актуално/ към момента на търсената правна защита / състояние на подпокривното пространство, данните , при изградени обекти на собственост, към кой момент са изградени и налице ли е съгласие - явно или мълчаливо от страна на собствениците на обекти в етажната собственост по отношение на извършеното преустройство, а юридическите - на съответствието на изградените обекти с действащите към момента на изграждане СПН / подзаконови нормативни актове/.

При изложените съображения , касационната жалба се явява е ОТЧАСТИ основателна.
Предявен е иск за собственост, на основание чл. 108 ЗС за защита на недвижим имот- таванско помещение, като принадлежност към мансарден апартамент, намиращ се на втория етаж на двуетажна жилищна сграда в [населено място] , [улица].
Твърденията на ищцата , че е собственик се поддържат на основание Договор за дарение от 29.06.1969 год. /НА 186/69 год./ , съдебна делба по гр.д. 8036/1983 год. на СРС- 41 с-в , по отношение на жилището, и на основание дарението, делбата и чл. 98 ЗС по отношение на таванското помещение в таванския етаж. Твърди се , че ответникът Е. Т. владее помещението и препятства достъпа и до него без основание.
Оспорването на ответника Е. А. Т. , наследник на А. Т. и Б. Т. ,е че той е собственик на процесното таванско помещение по наследство от родителите си, които не са прехвърлили на ищцата Н. В. / по съпруг Х./, заместена по делото на основание чл.227 ГПК от наследника по закон-син П. Х., идеални части от това помещение с дарението от 1969 година респ. , че е придобил същото по давност. Поддържа теза , че като собственик на самостоятелен обект в сградата-етажна собственост, преустроен гараж в кафене , ползва процесното таванско помещение като обслужващо.
Процесното таванско помещение е част от тавански етаж, целият изграден на две нива, с денивелация от около 40 см., като в едната част- южната е изграден мансарден апартамент- собственост на ищцата, а в северната част се намира спорното таванско помещение/ без посочена по документи квадратура/. Мансардният апартамент и таванското помещение имат самостоятелни входове, разположение на общото стълбище.
Преустройството на таванския етаж с обособяването на мансардно жилище /апартамент/ от „стая, стаичка –кухня с пречупен покрив и клозет“ е извършено от наследодателя на ответника и частен праводател на ищцата / по договора за дарение/ А. Т. през 1947-49 година. Даденото разрешение- позволителен билет Nо 695/02.11.1960 год. за преустройство на таванския етаж на жилище с прилежащо сервизно помещение , с един вход и на едно ново , не е реализиран нито в срока на даденото разрешение , нито по-късно.
Изводът на въззивния съд , че спорното таванско помещение не е загубило характера си на обща част по предназначение е правилен и законосъобразен , почива на установените по делото факти и закона, в съответствие е и с изложените мотиви по приложение на закона , в т.ч. и относно критериите за определяне характера на подпокривното пространство.
Тезата , че процесното помещение е принадлежащо/ обслужващо/ помещение към обособения тавански мансарден апартамент и следва собствеността на главната вещ - арг. чл. 98 ЗС , не може да бъде възприета.
По силата на извършеното в нейна полза дарение , Н. А. Х. е получила от А. Т. 20 % от т.н. мансарден апартамент, а след извършената между тях съдебна делба по Решение от 20.06.1983 година по гр.д. Nо 8036/83 год. на СРС-ГК 41 с-в, Н. Х. е станала индивидуален собственик на апартамент , находящ се на втория етаж от жилищната страда в [населено място] , [улица], състоящ се от дневна , малка стоя, кухненска ниша, тоалетна и тераса , застроен върху 42 кв.м. ри съседи: север-таван и от три страни двор, ведно с 5 % идеални части от общите части на сградата и дворното място , представляващo парцел VIII-2 в кв. 132 по плана на [населено място] , м.“Л.‘.
Съдебното решение по чл. 288 ал.2 ГПК / отм. , редакция до ДВ. бр.124/ 1999 год. / като титул за собственост категорично не дава основание да се приеме , че Н. Х. / в последствие В./ е получила при съдебната делба в индивидуална собственост, наред с мансардния апартамент/ главна вещ/ и прилежащо/ обслужващо/ помещение – а именно процесното таванско помещение. Получавайки в индивидуална собственост , по силата на възлагателното съдебно решение, апартамент в таванския етаж , Н. Х. е получила и 5 % идеални части от общите части на сградата, към момента в режим на етажна собственост,и дворното място.
Таванското помещение , съгласно посочените вече правни критерии, към този момент- 1983 год. има статут на обща част и е притежание на собствениците със самостоятелни обекти в сградата А. Т., запазил собствеността на гараж, като обект в етажната собственост, и на Н. Х. -собственик на апартамент в непреустроения тавански етаж , заедно с % от общите части на сградата.
Съгласно Наредба Nо 5 за правилата и нормите на териториално и селищно устройство към 1983 година, в подпокривното пространство на една сграда, съгласно одобрен архитектурен проект , могат да се изградят жилища, стаи за творческа или научна дейност / за ползване от обитателите на по-долните етажи/ ателиета за художествена , научна или друга творческа дейност, сушилни и тавански складови помещение.
Фактът на неизвършеното преустройство на целия тавански етаж , съгласно даденото разрешение до 1983 година и при данните за съществуващата е режим на етажна собственост на сградата, възникнала в резултат на извършените разпореждания с отделни обекти/ части/ на собствеността от собственика А. Т. , съответно през 1961 година и 1969 година, обосновава извод , че процесното таванско помещение няма качеството на самостоятелен обект на правото на собственост , а на принадлежност към обекти в етажната собственост.
Същото, при липсата на законовите предпоставки / чл. 110 ал.2 от Наредба 7/ ПНУТ/ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по териториално и селищно устройство”, в сила от 2004 година / за обособяване и квалификация на спорното подпокривно пространство като самостоятелен обект на правото на собственост , може да има единствено характеристиката на обща част по предназначението, макар и без нужната за жилищен обект височина и санитарен възел, на собствениците на двата обекта- гараж/ понастоящем преустроен в кафе-аперитив/ и мансарден апартамент.
Въззивният съд , изследвайки задълбочено правния режим на действащите строителни правила и норми за периода от 1963 година е направил законосъобразния извод , че няма пречки при условията на чл. 38 ал.2 ЗС , и при данните за самостоятелен вход за достъп до процесното таванско помещение, същото да бъде обща част по предназначение на обслужващо помещение, само на някои от лицата , собственици на обекти в етажната собственост, които лица в случая са страните по спора.
Неправилни са изводите на въззивния съд , че след като ищцата Н. В. / заметена в хода на производството поради смърт от сина си П. Х./ като собственик на идеални части от общите части на сградата- в случая на идеални части от процесното таванското помещение, намиращо се в северната част на таванския етаж на сградата , и имащо характер на обслужващо такова по предназначение, не може да упражни иска по чл. 108 ЗС за защита на правото си на собственост на тези общите части.
Доколкото подпокривното пространство на една сграда съществува като обща част по предназначение , с или без обособени обекти/ сервизни помещение/, то като всяко вещно право, и общите части могат да бъдат защитени с иск по чл. 108 ЗС.
След като е установено , че ищцата макар и да не е индивидуален собственик на спорното таванско помещение, притежава съответните , определяеми съгласно правилото на чл. 40 ЗС , неустановени по делото като процент, идеални части от това таванско помещение , както и че същото има статут на подпокривно пространство обща част по предназначение на сервизно помещение и е с квадратура по-голяма от тази на мансардния апартамент , както и че ищцата няма достъп и не може да го ползва в резултат на ползването му от страна на ответника, отхвърлянето на иска и за собственост , поддържан от заменилия починалата страната в хода на делото наследник по закон , е в нарушение на чл. 108 ЗС. Формулираният претитум , с който искът за собственост по чл. 108 ЗС е упражнен за защита на правото на собственост на цялото подпокривно пространство , а не на припадащите се общите части , и се претендира предаване на владение от собствениците на други обекти в етажната собственост , предполага , при установените предпоставки на фактическия състав на чл. 108 ЗС , искът да бъде уважен за по малкото т.е. за защита на припадащите се идеални части от това таванско помещение.
С оглед на изложеното , настоящият състав намира , че обжалваното решение следва да се отмени като делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане при което се съобрази 1./ безспорно установения факт, че ищцата Н. В. / Х./ , заменена поради смърт от наследника си по закон, е собственик на припадащите се , съгласно правилото на чл. 40 ЗС идеални части от общите части на сградата- конкретно от спорното таванско помещение в подпокривното пространство на сградата , притежавано от наследника на ищцата Н. В. / Х. / и от ответника Е. Т. , че 2./ следва да бъде дадена търсената защита на правото на собственост на общите части в рамките на заявения иск по чл. 108 ЗС, доколкото са налице и другите предпоставки за това и че 3./ търсената защита по чл. 108 ЗС следва да се базира на обема на притежаваните права , определени по реда и на основание чл. 40 ЗС чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза. Събирането на доказателства за обема на идеалните части от общите части, в т.ч. и на спорното таванско помещение, е в тежест на ищцовата страна и след като се касае до приложение на императивно правило на чл. 40 ЗС, събирането на доказателствата следва да се извърши от въззивния съд, без това да противоречи на разпоредбата на чл. 266 ГПК .
Разноските по делото следва да бъдат присъдени по реда на чл. 294 ал.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение от 02.12.2013 година постановено по гр. възз.д. Nо 7887/2013 година на Софийския градкси съд- А.О. III Б с-в и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд, друг състав при спазване изискванията на чл. 294ал.1 и ал.2 ГПК.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :