Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 19 март 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 301 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е образувано по жалби на адв. П. Д. и на адв.Д. М., в качеството им на защитници на подсъдимия З. А. И., против въззивно решение № 152/30.12.2022 г., постановено по внохд № 20224000600147/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата на адв. Д. са релевирани основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. В жалбата на адв.М., макар формално да са ангажирани и трите касационни основания, са изложени съображения единствено в подкрепа на заявеното нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. В двете жалби се твърди, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като в случая не е налице привличането чрез влогонабиране на публичен финансов ресурс, който да се ползва за предоставяне на кредити, т.е. извършеното не препокрива признаците на банкова дейност или осъществяването на банкови сделки, следователно даваните от подсъдимия средства, под формата на заем на трети лица, не попада в обхвата на чл.2, ал.1 от ЗКИ. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение, да се оправдае подсъдимия, тъй като деянието не съставлява престъпление или делото да се върне за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона, или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода до предвидения в закона абсолютен минимум и изпитателния срок, тъй като същото несъответства на обществената опасност на деянието и на дееца, и на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебно заседание подсъдимият З. И. и защитниците поддържат жалбите и считат, че те следва да се уважат по изложените в тях доводи, в подкрепа на заявените касационни основания. Представителят на Върховна прокуратура е на становище, че жалбите са неоснователни, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Частният обвинител М. Д. и упълномощеният повереник адв.С. Г. не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са и ОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 260000/08.03.2022 г., постановена по нохд № 113/2020 г. на Окръжен съд - Габрово подсъдимият З. А. И. е признат за виновен в това, че през периода м. януари 2014 г. до м.декември 2018 г. в гр. Савлиево, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е предоставил кредити при уговорена месечна лихва при различен процент на шестнадесет физически лица, а именно на: - З. Й. три заема в общ размер от 800 лв. - Н. Н. три заема в общ размер от 5 500 лв. - А. М. /Ю./ три заема в общ размер от 750 лв. - Г. М. един заем в размер от 200 лв. - Р. Х. два заема в общ размер от 470 лв. - В. М. един заем в размер от 100 лв. - Т. К. три заема в общ размер от 2 000 лв. - Г. Б. два заема в общ размер от 1 700 лв. - С. Т. два заема в общ размер от 850 лв. - А. Е. един заем в размер на 300 лв. - Д. М. два заема в общ размер от 500 лв. - А. И. А. един заем в размер на 100 лв. - А. А. един заем в размер на 1 500 лв. - Й. А. един заем в размер на 2 700 лв. - М. А. един заем в размер на 200 лв. - М. Д. един заем в размер на 10 000 евро, като от дейността си е получил неправомерни доходи общо в размер на 230 лв., поради което и на основание чл.252, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със съдебния акт не е наложено кумулативното наказание конфискация, поради липса на имущество. На основание чл.59, ал.1 от НПК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия от така наложеното му наказание лишаване от свобода, считано от 10.12.2018 г. до 29.03.2019 г. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, включително и възнагражденията за адвокат в размер на 500 лв. на частния обвинител М. Д.. По отношение останалите обвинения подсъдимият е признат за невинен и е оправдан, включително и относно квалификацията по чл.252, ал.2 от НК за причинени значителни вреди на четири лица и за получени значителни неправомерни доходи. По протест на прокурор от ОП - Габрово по отношение оправдателната част на присъдата и по жалба на подсъдимия, чрез двамата защитници, е образувано внохд № 147/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При възприетата от предходните инстанции непротиворечива фактическа обстановка, правните изводи за съставомерност на деянието от обективна страна не са съобразени с актуалното тълкуване на разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК, възпроизведено в съществуващата, макар и от скоро, съдебна практика, застъпена в решение № 210/31.01.2022 г. по н.д. №483/2018 г. на ВКС, II н.о., решение № 60137/04.05.2022 г. по н.д. № 474/2021 г. на ВКС, III н.о. решение № 60226/11.07.2022 г. по н. д. № 713/2021 г. на ВКС, III н. о., НК, решение № 241/03.07.2023 г. по н. д. № 73/2023 г. на ВКС, III н. о., която се споделя изцяло и от настоящия състав. Съществуващото разминаване с утвърдената до момента практика окончателно е преодоляно с Решение от 15.03.2024 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС, съобразно което предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. В този смисъл различните правни изводи, до които са достигнали предходните инстанции, са довели да съществено нарушение на материалния закон. Установеното наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК следва да се преодолее с отмяна на възивното решение в обжалваната му част и потвърдената с него осъдителна присъда, като в рамките на възприетите от инстанциите по същество фактически положения подсъдимият се оправдае. В останалата част първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена от въззивния съд, не е протестирана и не е предмет на настоящата касационна проверка. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 2 288,16 лв. следва да останат за сметка на държавата, а даденото възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. от частния обвинител М. Д. следва да остане за нейна сметка. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. с чл.24, ал.1,т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 152/30.12.2022 г., постановено по внохд № 20224000600147/2022 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и потвърдената с него в осъдителната й част присъда № 260000/08.03.2022 г., постановена по нохд № 113/2020 г. на Окръжен съд - Габрово, с която подсъдимият З. А. И. е признат за виновен и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, включително и в частта относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски, като на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.252, ал.1 от НК. На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: