6 Р Е Ш Е Н И Е № 41 Гр. С., 13.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 144/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.” - [населено място], срещу решение от 06.08.2010 г., постановено по гр. д. № 4591/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав. С обжалваното решение, след отмяна на решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 22578/2008 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 329.60 лв., претендирана като дължима сума по договор за презастраховане от 07.01.2000 г. в размер на 50 % от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 02.04.2000 г. застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност” № 0111023, и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 220 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като се излагат оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. К. определя като незаконосъобразен решаващия извод на въззивния съд за изтекла погасителна давност относно търсеното с иска вземане, произтичащо от сключения с ответника - презастраховател договор за презастраховане. Обосновава становище, че вземането на застрахователя към презастрахователя възниква с изплащане на застрахователното обезщетение по повод на покрития от застрахователния договор риск като плащането е юридическият факт, който поставя началото на давностния срок за реализиране на вземането. Поради това счита, че разбирането на въззивния съд за обвързаност на началния момент на давността с момента на настъпване на застрахователното събитие по застраховката „Гражданска отговорност” противоречи на закона и не е съобразено с предмета и целта на договора за презастраховане. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не изразява становище по жалбата. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с постановеното по настоящото дело определение № 686 от 27.10.2011 г., след като е констатирано, че решението противоречи на задължителната практика на ВКС по релевантните за изхода на делото материалноправни въпроси за основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск за сумата 1 329.60 лв., претендирана на основание сключен между страните договор за презастраховане от 07.01.2000 г. като припадаща се на ответника част - 50 %, от изплатено застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 02.04.2000 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, след като е приел, че вземането на ищеца - застраховател е погасено по давност. За да счете за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, решаващият състав на Софийски градски съд е подложил на тълкуване клаузите на чл.4.2, чл.8 и чл.9.1 от договора за презастраховане. В резултат на тълкуването е обосновал становище, че основанието и размера на отговорност на презастрахователя за възстановяване на половината от изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение по сключените в периода на действие на презастрахователния договор застраховки „Гражданска отговорност” се определят от отговорността на застрахователя /презастрахован/, поради което настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност” трансформира едновременно задълженията на застрахователя и на презастрахователя от задължения за покриване на риска в задължения за плащане на застрахователно обезщетение за вредите от събитието. Оттук е направен и решаващият извод, че настъпването на застрахователното събитие е юридическият факт, от който възниква вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на уговорената в договора за презастраховане част - 50 %, от дължимото по застрахователния договор обезщетение, респ. че в същия този момент вземането става изискуемо и спрямо него започва да тече предвидената в чл.392 ТЗ /отм./ обща петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило на 02.04.2000 г., а исковата молба е постъпила в съда на 11.04.2008 г., претендираното вземане е счетено за погасено по давност, а доводът на ищеца - застраховател за съвпадане на началния момент на давността с момента на плащане на обезщетението по договора за застраховка „Гражданска отговорност” - 07.05.2007 г., е преценен като неоснователен. Решението е неправилно. Изводът на въззивния съд, че началният момент на давността съвпада с момента на настъпване на застрахователното събитие, противоречи на материалния закон - чл.114, ал.1 ЗЗД, и не е съобразено с предмета и целта на презастрахователния договор, който е тълкуван в нарушение на установените в чл.20 ЗЗД правила, без да се търси вложената в съдържанието му действителна обща воля на страните. Произнасянето в решението по въпросите за основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и началния момент на давността относно вземането на застрахователя към презастрахователя не съответства и на създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на І т. о. и решение № 146/07.10.2011 г. по т. д. № 1169/2010 г. на ІІ т. о. В посочените решения е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от застрахователното обезщетение, изплатено от застрахователя по сключения от него застрахователен договор на третото увредено лице или на неговия застраховател, произтича от презастрахователния договор; задължението възниква от момента, в който застрахователят е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател дължимото застрахователно обезщетение; моментът на плащането, а не моментът на настъпване на застрахователното събитие по застрахователния договор, поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя, тъй като именно погасяването на задължението по застрахователния договор прави вземането за презастраховане изискуемо и ликвидно. Настоящият съдебен състав възприема изцяло дадените от задължителната практика разрешения, които са напълно относими и към предмета на конкретното дело. Макар да е обвързан със сключваните от застрахователя договори за застраховка и да следва съдбата на породените от тях застрахователни правоотношения, договорът за презастраховане съставлява самостоятелен източник на права и задължения за всяка от договарящите страни - застраховател и презастраховател. Целта на договора за презастраховане е да се разпредели отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди от застрахователни събития, покрити от сключваните през определен период от време застрахователни договори, чрез поемане на част от дължимите обезщетения от презастрахователя при уговорени в договора условия. За разлика от презастрахователния договор, целта на договора за застраховане е да се обезщетят вредите от определено застрахователно събитие посредством изплащане на застрахователно обезщетение на ползващите се от застраховката лица. Различните цели и предмет на двата вида договори предопределят и разликата в основанията, които пораждат отговорността на презастрахователя към застрахователя и отговорността на застрахователя към правоимащите лица по застрахователния договор. Настъпването на застрахователно събитие, покрито от застрахователния и от презастрахователния договор, е юридическият факт, от който възниква право за застрахованото/увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за вредите от събитието от застрахователя в качеството му на страна по застрахователния договор. По силата на чл.114, ал.1 ЗЗД от същия момент започва да тече и погасителната давност за вземането на застрахованото/увреденото лице към застрахователя за обезщетение. Застрахователното събитие обаче е ирелевантно за възникване на вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на частта от обезщетението, дължима като последица от уговореното в презастрахователния договор преразпределяне на риска. За да възникне право за застрахователя да търси от презастрахователя припадаща му се част от обезщетението, следва да е осъществен друг юридически факт, който има самостоятелно значение за презастрахователното правоотношение - плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице или на неговия застраховател. Както е прието и в цитираните по-горе решения на ВКС, именно плащането прави вземането на застрахователя към презастрахователя ликвидно и изискуемо, а предвид разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД моментът на извършването му поставя и началото на погасителната давност за неговото упражняване. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото съставът на Софийски градски съд е направил незаконосъобразен извод за погасяване по давност на претендираното с иска на [фирма] вземане. Между страните не е съществувал спор, че с договор за презастраховане от 07.01.2000 г. ответникът [фирма] се е съгласил да поеме за неопределен срок риска по сключени от [фирма] застраховки „Гражданска отговорност” във връзка с притежанието, ползването и управлението на МПС. В договорната клауза на чл.4.2 е уговорено, че отговорността на презастрахователя започва да тече и приключва с отговорността на застрахователя по застрахователните договори. Постигнато е съгласие презастрахователят да поеме 50 % от дължимите застрахователни обезщетения в рамките на предвидения лимит по сключените застраховки „Гражданска отговорност, заедно с лихвите върху тях и разноските по граждански и изпълнителни дела. От доказателствата се установява, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1143/2004 г. на Софийски районен съд [фирма] е изплатило на застрахователя на трето лице, увредено при настъпило на 02.04.2000 г. застрахователно събитие по сключена от дружеството застраховка „Гражданска отговорност”, сумата 2 659.20 лв., включваща застрахователно обезщетение за вредите от събитието, законни лихви и разноски. Плащането е извършено на 07.05.2007 г., в който момент е възникнало право за ищеца - застраховател да претендира от ответника - презастраховател половината от изплатената сума - 1 329.60 лв., съответстваща на дела на последния от преразпределения с презастрахователния договор риск по повод на конкретното застрахователно събитие. Моментът на плащането - 07.05.2007 г., е поставил началото на петгодишната погасителна давност по чл.392 ТЗ /отм./ за вземането на застрахователя към презастрахователя, която не е изтекла към датата на предявяване на иска - 11.04.2008 г. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция с осъждане на ответника да заплати на касатора дължимата сума от 1 329.60 лв., ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното плащане. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като с оглед изхода на делото ответникът [фирма] няма право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на касатора - ищец [фирма] следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и за касационното производство в размер общо на сумата 697.58 лв., включваща заплатените в хода на процеса държавни такси и възнаграждение за експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред въззивната инстанция дружеството - касатор не е претендирало разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 06.08.2010 г. по гр. д. № 4591/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на [фирма] - [населено място], [улица], сумата 1 329.60 лв. /хиляда триста двадесет и девет лв. и шестдесет ст./, представляваща припадащата се на [фирма] в качеството му на презастраховател по договор за презастраховане от 07.01.2000 г. част - 50 %, от застрахователно обезщетение, изплатено от [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от настъпило на 02.04.2000 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 11.04.2008 г., до окончателното плащане, както и сумата 697.58 лв. /шестстотин деветдесет и седем лв. и петдесет и осем ст./ - разноски по чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :