2 Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 24.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втората година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 2019 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. В. Т. и Т. К. Ц. – двамата с адрес в [населено място], чрез адв. М. Д., против решение № 10037 от 13 януари 2021 г., постановено по гр.д. № 916/2020 г. по описа на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 7272 от 28 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 751/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което: се обявява за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г. сключеният от К. В. Ц. и О. В. Т. брачен договор, вписан в служба по вписванията под № ..., т...., рег. № ...., с който Ц. прехвърля в изключителна собственост на Т. собствената си 1/2 идеална част от недвижими имоти, придобити по време на брака: апартамент № ...., намиращ се в [населено място], [улица], прилежащо към апартамента мазе № ... в същата сграда, заедно със съответните принадлежащи към апартамента идеални части от общите части на сградата и 2,48 % ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, и подземен гараж № ..., разположен в сутерена на същата сграда, заедно със съответните принадлежащи към гаража идеални части от общите части на сградата и заедно с 0,36 % ид.ч. от дворното място; се обявява за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД спрямо В. В. Г. на 1/2 от дарения на .......... г. с договор за дарение между О. В. Т. и Т. К. Ц., действащ чрез законния си представител О. Т., с н.а. № ..., т. ..., рег. № ....., дело №...../..... г. по описа на нотариус Д. Д., апартамент № ... и мазе № ...., със съответните идеални части от общите части на сградата и на дворното място, върху което сградата е построена. В полза на В. В. Г. са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 7 от 7 януари 2022 г. по настоящото дело, при условията на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК поради вероятната недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба. Ответникът в касационното производство В. Г. е предявил срещу К. Ц. и О. Т. отменителния иск по чл. 135 ЗЗД с твърдението, че в качеството на негов пълномощник Ц., без правно основание и без знанието на Г., е изтеглил от сметките му общо сумата от 103000 евро и 37570 лева, която сума не е употребена в интерес на упълномощителя; отделно от това не били внесени по негови сметки и изпратените чрез услуга за международни парични преводи общо 24900 щатски долара. Поставен под угрозата от осъдителен иск срещу него (изброени са съответните съдебни решения) за сумите от 103000 евро и 37500 лева, след възникването на вземането Ц. се е освободил от недвижимо имущество с цел да осуети събирането на сумите, като е сключил със съпругата си О. Т. брачен договор, по силата на който е прехвърлил в изключителна нейна собственост апартамент, мазе и подземен гараж, придобити по време на брака; след вписване на брачния договор Ц. и Т. са прекратили брака си с развод по взаимно съгласие. Предявеният иск е за обявяване на недействителността спрямо ищеца на сделката по отношение на 1/2 идеална част от посоченото недвижимо имущество. С изрично заявление от 14.07.2016 г. Г. е посочил, че след образуването на делото установил, че Т. е дарила на сина си Т. К. Ц. имотът, по отношение на който е предявен отменителният иск, поради което иска конституирането на Т. Ц. като ответник наред с първоначалните двама ответници. В представената искова молба в тази връзка като ответници са посочени К. Ц., О. Т. и Т. Ц., възпроизведен е текстът на първоначалната искова молба и искането е да се обяви за недействителна спрямо ищеца сделката по отношение на 1/2 идеална част от посоченото недвижимо имущество. Съображения във връзка с дарението на недвижимия имот от Т. на Т. Ц., извършено с нотариален акт №..., т....., рег.№ ...., дело №...../...... г. по описа на нотариус Д. Д., не се излагат. С определение № 26588 от 3 ноември 2016 г. първоинстанционният съд приема за съвместно разглеждане иска на Г. срещу Т. К. Ц. за прогласяване за относително недействително по отношение на ищеца на дарението, извършено на 07.12.2015 г., сключено между Т. и Т. Ц.. С определение по чл. 140 ГПК съдът приема за предявени два иска – за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на брачен договор в частта му, с която в изключителна собственост на Т. се прехвърля процесното недвижимо имущество, и за относително недействителен спрямо ищеца на договора за дарение, сключен между Т. и Т. Ц. за същото имущество, като приема, че ищецът твърди, че извършеното дарение също го уврежда, поради което иска да се обяви за относително недействително по отношение на него. В писмените бележки пред първоинстанционния съд служебният адвокат на Т. и Т. Ц. изрично подчертава, че са извършени две последващи сделки; ищецът е направил искане по делото да се конституира на страната на ответника и малолетния Т. Ц., но нито в исковата си молба, нито с последваща молба е направил искане да бъдат обявени за недействителни и двете извършени сделки; искането за обявяване на относителна недействителност е предявено само относно сделката, сключена между К. Ц. и Т.. В решението на първата инстанция се сочи, че ищецът твърди, че и дарението, следващо брачния договор, също го уврежда, и претендира за признаване за недействителни спрямо него брачният договор (за 1/2 идеална част) и на 1/2 от дарението на имота, извършено от Т. на Т. Ц.. За недействителен спрямо ищеца е счетен не само сключения брачен договор в съответната му част, но и 1/2 от дарението. Във въззивната жалба на Т. и Т. Ц. отново е подчертано, че в исковата молба е направено искане за обявяване относителна недействителност само по отношение на сключения между ответниците брачен договор, но не и по отношение на последващото дарение, макар Т. Ц. да е конституиран като ответник; независимо от това, първоинстанционният съд се е произнесъл и е обявил за недействителна и втората сделка, без да е бил сезиран за това. Същото оплакване е сторено и във въззивната жалба на К. Ц.. В обжалваното въззивно решение е прието, че първоинстанционното такова е валидно и допустимо. За неоснователни са приети оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, в която е обявен за недействителен спрямо ищеца сключения между Т. и Т. Ц. договор за дарение до размер на Ѕ поради произнасяне по непредявен иск – ищецът изрично е упражнил защитата си на кредитор по чл. 135 ЗЗД и срещу последващата разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си като е предявил на 14.07.2016 г. иск срещу третия ответник и го е привлякъл наред с първоначалните ответници по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК; при наличието на предпоставките по чл. 213 ГПК съдът го е приел за съвместно разглеждане в същото производство с изрично определение от 03.11.2016 г. Както обвързващо приема ВКС в ТР № 2/2017 г., ОСГТК, т. 3, защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Кредиторът може да се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент, но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за които кредиторът твърди, че са недобросъвестни – знаели са за неговото увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД за уважаване на иска; целената от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото. С оглед соченото тълкуване, правилно ищецът по делото с молба от 14.07.2016 г. е поискал да се конституира нов ответник във връзка с обстоятелството, че след образуване на делото установил, че ответницата Т. е дарила на сина си Т. Ц. процесния имот, по отношение на който е предявен искът по чл. 135 ЗЗД. Към молбата, освен нотариалният акт за дарение, е представена и искова молба, в която като ответник е посочен и Т. Ц., но без да се посочат обстоятелствата, на които се основава искът срещу този ответник, нито в какво се състои искането му по отношение на него. С определение № 26588 от 3 ноември 2016 г. съдът е приел за съвместно разглеждане иска срещу Т. Ц. за прогласяване за относително недействително по отношение на ищеца на дарението, извършено на 07.12.2015 г., сключено между Т. и Т. Ц.. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила – пренебрегване на процедурата по чл. 129 ГПК, е приета за разглеждане искова молба, страдаща от посочените по-горе недостатъци, а въззивният съд, несъобразявайки изричните оплаквания на ответниците по спора (макар и по различни от изложените в настоящото решение съображения), също не е обезпечил разглеждането на спора въз основа на редовна искова молба в нарушение на чл. 129, ал. 4 ГПК. Ето защо въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за отстраняване нередовностите на исковата молба. При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да съобрази и правилото на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Въззивният съд ще се произнесе и по разноските за касационната инстанция в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. , Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 10037 от 13 януари 2021 г., постановено по гр.д. № 916/2020 г. по описа на Апелативен съд София. ВРЪЩА делото на въззивния Апелативен съд София за ново разглеждане от стадия на нередовна искова молба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: