Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр.София , 25 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесета и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 972/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ за възобновяване на наказателното производство по чнд №1779/2019 г.по описа на Несебърски районен съд, депозирано от осъдения С. К. Г., на основание чл.423 от НПК. В искането се твърди, че производството, по което са кумулирани наказанията по присъди по нохд №79/2018 г. на РС- гр. Ямбол, по нохд №261/2018 г. на РС-гр.Поморие и по нохд №4/2019 г. на РС-гр.Несебър, е протекло задочно, тъй като по това време осъденият се е намирал в [населено място]-/държава/ и не е знаел за неговото провеждане. Посочва се, че в/държава/ осъденият е имал адресна регистрация и не се е укривал. Моли се да бъде отменено определението по чнд №1779/2019 г. и делото върнато за преразглеждане в негово присъствие. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебно назначеният защитник на осъдения Г.- адв. П. счита, че подаденото искане е допустимо и основателно. Твърди, че осъденият не е присъствал в съдебните заседания по делото, тъй като се е намирал в /държава/. Моли наказателното производство да бъде възобновено. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на направеното искане за възобновяване на нчд №1779/2019 г. на Несебърски районен съд, тъй като независимо, че С. Г. е постъпил в затвора- гр. Бургас на 22.12.2021 г. въз основа на изпълнена в /държава/ ЕЗА, той не се е явил по уважителни причини в съдебното заседание на 03.02.2020 г., проведено по посоченото по-горе дело, като участващият защитник е заявил, че осъденият е уведомен. Според прокурора, след като Г. е бил уведомен е следвало да предприеме необходимото за явяване лично в съдебното заседание пред РС-Несебър. В последната си дума осъденият С. Г. моли делото да бъде възобновено, за да може да вземе лично участие по него. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си , намери следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като изхожда от активно легитимиран субект и следва да се приеме като подадено в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. От приложените по делото писмени документи /писмо от ГД „ИН“-затвор Бургас, изх.№592 от 29.11.2022 г. и писмо изх.№7570/30.11.2022 г. на ВКП, отдел 04 „Международен“, придружено с копие от ЕЗА и постановление на ВКП от 14.12.2021 г./ се установява, че осъденият С. Г. е бил установен и задържан във връзка с издадена ЕЗА на 22.06.2021 г. в [населено място], /държава/, като лицето фактически е било предадено на българските власти на 21.12.2021 г., от който момент е започнал да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване по чл.423 ал.1 от НПК, който срок е изтекъл на 21.06.2022 г. Искането е подадено по пощата и заведено в регистратурата на ВКС на 23.06.2022 г. От пощенското клеймо на приложения по делото плик, с който е пристигнало искането за възобновяване, не може да се установи датата, на която същото е било подадено. Това обстоятелство е било отразено и в регистратурата на ВКС. При това положение искането за възобновяване следва да се приеме като подадено в шестмесечния срок, доколкото подобно третиране е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Пред РС- гр. Несебър е било образувано нчд №1779/2019 г. по предложение на прокурор от РП- гр. Несебър, на основание чл.306 ал.1 т.1 във вр.с чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК. С разпореждане от 17.12.2019 г. съдията-докладчик по делото е постановил осъденото лице да бъде призовано чрез адв.А., която е била негов защитник по нохд №4/2019 г. по описа на Несебърски районен съд. В изпълнение на това разпореждане, за датата на насроченото съдебно заседание на 03.02.2020 г. С. Г. е бил призован чрез адв.А., като заедно с призовката са били изпратени и получени от нея на 06.01.2020 г. препис от предложението на прокуратурата и от разпореждането на съда. От материалите по делото е видно, че към този момент адв.А. не е имала процесуалното качество на защитник на С. Г.. И това е така, тъй като на 15.01.2020 г. адв.А. е депозирала пред РС-Несебър молба за изпращане на искане до АК- [населено място] за определянето й като служебен защитник на С. Г. по нчд №1779/2019 г.; искането, отправено от съда до Адвокатската колегия е с дата 17.01.2020 г., уведомителното писмо на АК- [населено място] за определяне на адв.А. за осъществяване на правна помощ е с дата 21.01.2020 г., а самото й назначаване е осъществено от съда в съдебното заседание, проведено на 03.02.2020 г. В самото съдебно заседание съдът е приел, че С. Г. е редовно уведомен чрез защитника си, не се явява, и е дал ход на делото и на съдебните прения, като го е приключил на същата дата, постановявайки протоколно определение №26, с което на осъдения е наложил едно общо и най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на 1000 лв. по присъди по нохд №79/2018 г. на РС-гр. Ямбол, по нохд №261/2018 г. на РС- гр. Поморие, по нохд №205/2018 г. на РС- гр. Поморие и по нохд №4/2019 г. на РС- гр. Несебър. С определението съдът е постановил наказанието от две години и шест месеца да се изтърпи при първоначален строг режим. Определението не е било обжалвано и протестирано и е влязло в сила на 19.02.2020 г. На 08.06.2021 г. Районна прокуратура- гр. Бургас, Териториално отделение- гр. Айтос е издала ЕЗА за задържане и предаване на С. Г. с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Компетентните германски власти са провели производство по изпълнение на цитираната ЕЗА и са допуснали предаване на лицето, което фактически е било осъществено на 21.12.2021 г. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. В конкретния случай, проследявайки движението на делото се налага извод, че са налице основания за възобновяване на производството по нчд №1779/2019 г. по описа на Несебърски районен съд, на основание чл.423 ал.1 от НПК. Независимо, че районният съд е приел, че осъденият е бил редовно призован чрез служебния си защитник за съдебното заседание на 03.02.2020 г. , това обстоятелство не е било налице. Това е така, не само поради факта, че към момента на получаване на призовката за Г. от адв.А., същата не е притежавала никакво процесуално качество в процеса, а преди всичко, защото съдът не е изяснил дали тя действително е уведомила осъдения за воденото спрямо него производство, образувано въз основа на предложение на прокуратурата за кумулиране на наказания по влезли в сила присъди. В протокола липсва изявление на адв.А., че се е свързала с осъдения и го е информирала за воденото срещу него дело. Нещо повече, съдът изобщо не е изпълнил задълженията си и не е положил усилия да призове лично осъдения и да му връчи препис от предложението на прокурора, а директно е пристъпил към призоваването му чрез адвокат. На следващо място, адв.А. не е била в състояние да уведоми осъдения, доколкото по делото не са налице негови телефонни номера, а видно от справка, изходяща от ГД „Гранична полиция“- МВР, С. Г. е напуснал пределите на Р.България през ГППП /населено място/ /граничен пункт/ на 13.10.2018 г. и се е завърнал на 21.12.2021 г., когато е било осъществено фактическото му предаване въз основа на ЕЗА на българските от германските компетентни власти. С оглед на изложеното се налага извода, че осъденият С. Г. не е знаел за воденото производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК и не е участвал в него, като това незнание не се дължи на причини, свързани с недобросъвестно процесуално поведение, доколкото към момента на депозиране на предложението на прокуратурата за кумулиране на наказанията, наложени по влезли в сила присъди, постановени спрямо него, същият не е бил на територията на страната и не е бил надлежно уведомен. Винаги, когато лицето не е знаело за провеждането на наказателно преследване срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно процесуално поведение, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл.425 ал.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването определение №26 от 03.12.2020 г., постановено по чнд №1779/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Несебър. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/