Ключови фрази
прекратяване на договор за кадрова служба * обезщетение за издръжка и разходи за обучение * изпълнителен лист * Иск за оспорване на вземане по изпълнителен лист

Р Е Ш Е Н И Е

           Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                               №  58

 

               София  18.02.2010 година

 

                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                    

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:

 

                                      Председател: Ценка Георгиева

                                             Членове:  Мария Иванова

                                                              Илияна Папазова

 

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  53/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 110 от 11.02.2009г., постановено по настоящото дело № 53/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 15.10.2008г. по в.гр.д. № 1083/2008г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Софийски градски съд, І-1 с-в, от 05.03.2008г. по гр.д. № 3370/2006г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Н. С. Г. против М. на о. иск с правно основание чл. 97, ал. 1, във вр. чл. 254 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 18 880,38 лв.

Ответникът по касация М. на о. в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение и чрез пълномощника юрисконсулт С. Н. моли решението да се остави в сила.

За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск, които е решен противоречиво в обжалваното въззивно решение и в приложената съдебна практика. С влезлите в сила решение № 1* от 23.08.1962г. по гр.д. № 986/62г. на ВС, ІV г.о. и решение № 44 от 29.04.2005г. по гр.д. № 131/2005г. на Бургаския апелативен съд е прието, че при отрицателния установителен иск в тежест на ответника, а не на ищеца, е да докаже размера на вземането. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване и по материалноправния въпрос за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ – към момента на сключване на договора за кадрова военна служба, или към момента на неговото прекратяване.

С въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, е прието, че макар и да се касае за отрицателен установителен иск, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ ищецът следва да докаже, че не дължи сумата, посочена в изп. лист, издаден на несъдебно изпълнително основание. Тежестта за оборване на твърдението на МО, че сумите, за които е издаден изп. лист по представената от М. справка за разходите по обучението на ищеца са действително направени, е изцяло върху ищеца по делото. Изслушаното по делото заключение на вещо лице не оборва в пълна степен твърдението на ответника МО за извършените разходи и техния размер. В заключение съдът е приел, че ищецът не е доказал, че разходите са били в по-малък размер, и по тези съображения е отхвърлил иска изцяло. По отношение на приложимата материалноправна норма съдът е приел, че правоотношенията между страните по делото следва да се уредят съгласно действащото към момента на прекратяване на договора за кадрова военна служба /09.02.2001./ законодателство, към който момент възниква правото на М. на о. да претендира сумите, заплатени като издръжка и разходи за обучение на ищеца. Към 09.02.2001г. разпоредбата на чл. 300 от Закона за о. и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ предвижда, че военнослужещият дължи връщане на разходите за обучение и издръжка, пропорционално на неизпълнението, при прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128,т. 1 ЗОВСРБ – по взаимно съгласие.

Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно посочената разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното:

С определение № 170 от 16.05.2001г. по ч.гр.д. № 90/2001г. на Търговищкия районен съд, на основание чл. 237, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на М. на о. против Н. Г. С. , за сумата 18 770,38 лв., съставляваща разходи за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация, на основание чл. 300 ЗОВСРБ.

Оспорването на вземането по изпълнителен лист, издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, б. „в” – „и” ГПК /отм./ може да се извърши по реда на чл. 250 ГПК /отм./ чрез възражение в 7-дневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение, а при пропускане на срока възраженията могат да се предявят по исков ред, съгласно чл. 254 ГРК /отм./. Когато длъжникът направи възражение по реда на чл. 250 ГПК /отм./ и последва спиране на изпълнението, по предявения от кредитора иск по чл. 252 ГПК /отм./ ищецът носи доказателствената тежест за установяване на вземането си. В случаите, когато поради пропускане на срока по чл. 250, ал. 1 ГПК /отм./длъжникът предяви възраженията си по исков ред съгласно чл. 254 ГПК /отм./, доказателствената тежест за установяване на вземането не се променя. По правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и по този иск кредиторът носи доказателствената тежест за установяване на факта, от който произтича вземането, а длъжникът следва да докаже възраженията си срещу вземането По изложените съображения ВКС намира за правилно становището, изразено в решение № 1* от 23.08.1962г. по гр.д. № 986/62г. на ВС, ІV г.о. и решение № 44 от 29.04.2005г. по гр.д. № 131/2005г. на Бургаския апелативен съд.

Предвид изложеното ВКС намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага същото да се отмени. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав поради необходимостта от извършване на процесуални действия от страните съобразно указанията за доказателствената тежест.

По материалноправния въпрос кой е приложимият към спорното правоотношение закон - разпоредбата на чл. 300 ЗОВСРБ към момента на сключване на договора за кадрова военна служба, или редакцията на същата разпоредба към момента на неговото прекратяване, ВКС намира следното:

Юридическият факт, от който възниква правото на М. на о. да претендира обезщетение по чл. 300 ЗОВСРБ, съгласно същата разпоредба, е прекратяването на договора за кадрова военна служба. Този факт в случая се е осъществил с издаването на заповед на министъра на о. от 09.02.2001г., при действието на редакцията на чл. 300 ЗОВСРБ по ДВ бр. 49/2000г., поради което тази е приложимата за спорното правоотношение законова разпоредба.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № 201 от 15.10.2008г. по в.гр.д. № 1083/2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, І с-в.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

 

Председател:

 

Членове: