Р Е Ш Е Н И Е           №  73                               София, 02.02. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Ч. С. Г. Генчева   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 5065/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 105 от 12.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 363 от 22.07.2008 г. по в. гр. д. № 1174/07 г. на Великотърновския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 388 от 15.10.2007 г. по гр. д. № 979/06 г. на Г. районен съд, е отхвърлен предявен от К. М. К. иск за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 18.04.1991 г., оставено от К. Н. М. , починала на 08.07.2000 г. Ответницата по жалбата Е. М. М. я счита за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да отхвърли иска с правно основание чл. 42, б. “б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, въззивният съд обсъдил заключенията на две тричленни експертизи, според които завещанието е написано от К. Н. М. с помощта на М. К. М. - неин съпруг, когото тя назначила за наследник по реда на чл. 16, ал. 1 ЗН, чрез придържане на ръката или чрез допълнително поставяне на щрихови и линейни елементи, и заключил, че то е написано собственоръчно от завещателката, подпомагана от своя съпруг, което е прието като графично украсяване на завещанието. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за валидността на завещание, написано с помощта на друго лице. Съгласно Закона за наследството /ЗН/ завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена от закона форма, воля на завещателя. За да породи действие, саморъчното завещание трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от тези компоненти обуславя нищожност на акта - чл. 42, б. “б” ЗН. С оспорване на завещанието от страна на ищеца и с изявлението на ответницата, че ще се ползува от него, тя е заявила, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН . Затова и по силата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ върху нея тежи задължението да установи тези обстоятелства, и то чрез пряко и пълно доказване. Затова, ако не е изключена всяка друга възможност, не може да се приеме, че е доказана автентичността на завещанието. Възприетата от въззивния съд тричленна експертиза е установила съвпадащи частни признаци от текста на завещанието и подписа “завещател” с частни признаци от подписа и почерка на завещателката, както и съвпадащи признаци от подписа и почерка на М. М. при изписването на отделни букви и връзките между тях. Елементите, които е вероятно да са допълнително поставени, са линейни, изразили се в подчертаване на заглавието, и щрихови - подобни на знака “запетайка”, поставени в подписа на завещателката, допълнително наклонен щрихов елемент пред овалите на някои букви - “а”, “о”, и др., увеличено количество на движенията при изпълнение на буквата “с”, и други подобни. Тези особености, както и подчертаването на заглавието, са характерни за почерка и подписа на М. М. и липсват в почерка и подписа на К. М. С оглед на тези данни въззивният съд неправилно е приел, че при съставяне на завещанието са изпълнени изискванията за форма на волеизявлението. Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателката и положеният подпис е неин, не може да се презумира при оспорване и подлежи на пълно доказване. Всяка установена вероятност, че изпълнението на текста и на подписа е на завещателя, но с помощта на друго лице, съставлява вероятност и за това, че текстът и подписът не изхождат от него, поради което това не е пълно доказване на спорните факти. В случая фактът, че е възможно при изписване на текста и на подписа тя да е подпомогната от лицето, което е назначила за свой универсален наследник, дава основание за съмнения, че саморъчното завещание не изразява само волята на завещателката. Дори да се приеме хипотезата на допълнително поставяне от М. М. на линейни и щрихови елементи, които не допринасят нищо ново към саморъчно изразената воля на завещателката, установената от вещите лица вероятност това да е така, не означава установяване на автентичност на документа по нетърпящ съмнение начин. Изводът на съда, че ръкописният текст и подписът са изпълнени от завещателката, т. е., че същите изхождат действително от нея, е неправилен и необоснован, постановен в нарушение на процесуалната норма на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./. След като страната, която носи доказателствената тежест, не е установила при условията на пряко и пълно доказване релевантните факти и обстоятелства, то следва, че завещанието не е съставено при спазване на законните разпоредби и не произвежда действие. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено при основанието по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 вр. чл. 293, ал. 2 ГПК и делото да се реши по същество, като завещанието следва да се обяви за нищожно поради липса на предписаната от закона форма. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищеца- касатор по делото, следва да се присъдят разноски за всички инстанции в размер на 766.58 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 363 от 22.07.2008 г. по в. гр. д. № 1174/07 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА нищожността на саморъчно завещание от 18.04.1991 г., оставено от К. Н. М. , починала на 08.07.2000 г., на основание чл. 42, б. “б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, по иск, предявен от К. М. К. срещу Е. М. М.. ОСЪЖДА Е. М. М. да заплати на К. М. К. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 766.58 /седемстотин шестдесет и шест лв. и 58 ст./ лева. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: