Р Е Ш Е Н И Е № 138 гр.София, 19.03.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА боян цонев при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 135 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 05.01.2012г. на Г. Т. Й. на влязлото в сила решение от 31.10.2011г. по гр.д.№1309/2010г. на ВКС, ІVг.о. Молителят поддържа, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.4 и 5 ГПК. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна. Ответниците А. П. К. и Д. С. С. не вземат становище по молбата. По отношение на ответниците А. П. К. и Д. С. С. с влязлото в сила решение на въззивния съд е отхвърлен иск по чл.226, ал.1, т.1 КТ и молбата за отмяна не съдържа искане на отмяната му в тази част, поради което по отношение на тях същото следва да се прекрати. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното решение, Върховният касационен съд е отменил въззивно решение от 03.05.2010 г. по гр.д. № 35 /2010 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., в частта му, с която е оставено в сила решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 1622 /2007 г. на Горнооряховския районен съд, с което са уважени искове на Г. Й. срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.128 КТ за сумата 1,305 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете и е отхвърлил исковете на Г. Й. срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено с предизвестие от 01.02.2007 г. и иска с правно основание чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2007 г. до 17.05.2007 г. в размер на 1,305 лева. Съдът е приел за установено, че ответникът е връчил на молителя- ищец в производството на 01.02.2007 г. писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и със заключение на съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписа върху предизвестието е положен от него и при тълкуване на съдържанието на отразеното в предизвестието изявление на работника, следва да се приеме, че ищецът е направил отразеното в него изявление. Съдът е приел, че при тълкуване на съдържанието на изявлението на работодателя, отразено в документа, следва, че се установява по несъмнен начин воля на работодателя до работника за отправяне на едномесечно предизвестие, считано от 01.02.2007 г., за прекратяване на трудовото правоотношение с работника поради намаления обем на работа, поради което е прието че трудовият договор е прекратен законосъобразно с изтичане на срока на едномесечното предизвестие на 01.03. 2007 г. на основание правоотношение с него на основание 328,ал.1,т.3 КТ /поради намаляване на обема на работа/. Молителят поддържа, че при разглеждане на дело вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил лишен от участие в делото - основание за отмяна на решението по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като нито той нито пълномощника му са били призовани за съдебно заседание на 18.05.2011г. и не са получили разпореждане за закрито подготвително заседание. Поддържа също така, че не може един и същи състав да постановява определението по допустимост на касационното обжалване и да разглежда спора по същество и това съставлява основание по чл.303, ал.1,т.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна на соченото основание- чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото, не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се ями лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Общото между основанията е обстоятелството, че страната не е могла лично или чрез представител да участвува в разглеждането на делото. В случая молителят е бил редовно призован за съдебно заседание чрез Дв.в. бр.58/29.07.2011г. При тези данни настоящата инстанция намира, че страната е била надлежно призована за участие в съдебното заседание и защита е могла да бъде осъществена от страна ако е пологила грижа за доброто водене на процеса. При това положение не може да се приеме, че вследствие нарушения на съответните правила молителят не е могъл да участвува в производството пред касационния съд и да осъществи защита на правата си, поради което молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, която създава възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт за страната, лишена от възможност да участва в делото, при определени предпоставки, каквито не са възникнали за молителя, е неоснователна. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.4 ГПК също е неоснователна. За да бъде осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е необходимо да е налице субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения, идентичност на страните и спорния предмет /основание и петитум на предявените искове/. Такава идентичност в случая не е налице. В случая решението, чиято отмяна се иска е постановено след постановяване на определение от 30.03.2011г.по същото гражданско дело, с което именно е допуснато касационно обжалване. Не е налице влязлото в сила решение по другото дело, между същите страна и на същото основание. Няма две решения, които да са за едно и също искане и на едно и също основание, нито има противоречиви решения по дела, при които предметът на едното се включва в предмета на другото дело, поради което не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 05.01.2012г. на Г. Т. Й. на влязлото в сила решение от 31.10.2011г. по гр.д.№1309/2010г. на ВКС, ІVг.о., на основание чл.303, ал.1, т.4 и 5 ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№135/2012т. На ВКС отношение на А. П. К. и Д. С. С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: