6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60094
София, 27.07.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Николай Марков
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
при секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№1802/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], срещу решение №189 от 06.07.2020г., постановено по в.гр.д.№788/2019г. на Пазарджишки окръжен съд, с което на основание чл.270, ал.3 ГПК е обезсилено като недопустимо решение №118/19.07.2019г. по гр.д. №474/2015г. на Панагюрски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД против Г. П. Гущеров за сумата от 24 446лв., представляваща първо плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ №13/112/03261/14.10.2009г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 189.96лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за периода 10.03.2015г. - 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главния дълг, считано от датата на исковата молба – 02.09.2015г. до окончателното плащане и с което въззивно решение производството по делото е прекратено.
С касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност на въззивното решение, като се твърди, че въззивният състав не е съобразил, че към датата на влизане в сила на ЗИДАПК (Обн.ДВ, бр.74/2016г.), с който е изменена разпоредбата на §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, производството по делото е било висящо пред Панагюрски РС, поради което спорът е следвало да продължи по досегашния ред, т.е. подведомствеността е на общите граждански съдилища, в какъвто смисъл е и формираната трайна практика на ВКС. Според касатора е ирелевантно за правния интерес на ищеца от предявения осъдителен иск наличието на издаден акт за установяване на публично държавно вземане срещу ответника, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК и който не е влязъл в сила. Претендира се отмяна но обжалваното решение и присъждане на съдебните и деловодните разноски на касатора, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника Г. П. Гущеров, в който се сочи, че липсва основание за допускане на касационно обжалване като същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.
С определение №99/01.03.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК във връзка със следния поставен от касатора въпрос (доуточнен от касационния състав с оглед правомощието му, посочено в т.1 от в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС), а именно: „Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор,подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на §10, ал.3 във с вр. ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?“.
В проведеното на 08.06.2021г. открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Депозирано е писмено становище от пълномощника на ответника, в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че в случая договорът между страните не е бил развален към момента на предявяване на иска. Според ответника по касация развалянето на договора е осъществено чрез изявлението на Разплащателната агенция, материализирано в издадения Акт за установяване на публично държавно вземане, което обуславя извод, че редът за разрешаване на конкретния спор е административен. Отделно се застъпва становището, че производството е недопустимо поради липсата на правен интерес за Фонда от предявения иск, доколкото ищецът може (и е направил постъпки) да реализира правата си по друг ред. На последно място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение на Панагюрски РС, с което са отхвърлени на предявените от Държавен фонд „Земеделие“ искове против Г. П. Гущеров и за да прекрати производството по делото, въззивната инстанция е споделила приетата за установена от Панагюрския РС фактическа обстановка по делото. Въз основа на извършения самостоятелен анализ на относимия към спора доказателствен материал решаващият състав на Пазарджишки ОС е счел, че ищецът Държавен фонд „Земеделие“ основава претенцията си на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, обосновавайки тезата за неизпълнени договорни задължения от ответника Г. Гущеров, поети със сключения между страните договор №13/112/03614/19.10.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Земеделския Европейски Фонд за развитие на селските райони. Посочил е, че по силата на този договор ДФ “Земеделие“ се е задължил да предостави на ответника Гущеров, в качеството му на бенефициент, безвъзмездна финансова помощ в общ размер от 48 892лв., платима на два транша - първото плащане от 24 446лв. (безспорно осъществено от ищеца и е получено от бенефициента), целящо изпълнение по одобрен проект, съобразно условия и сроковете, определени в процесния договор и анексите към него. От своя страна ползвателят на финансовата помощ Г. Гущеров е поел задължение да осъществи всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в приложения бизнес план - неразделна част от процесния договор, включващи както закупуване на конкретна селскостопанска техника, така и създаване на нова лешникова градина от 18 дка, в срок до 19.10.2012г.
Позовавайки се на писмените доказателства по приложеното адм.д. №408/2015г. на Пловдивски АС, въззивната инстанция е констатирала, че със заповед №01-163-6500/141 от 03.02.2015г. на директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ уговореното второ плащане на сумата от 24 446лв., поискано от бенефициента със заявка от 14.12.2012г., е отказано с мотив, че договорното задължение – полагане на дължимата грижа за създаване на годно лешниково стопанство, не е изпълнено. Поради установеното неизпълнение, на основание т.4.4, б.“а“ и б.“б“ и т.4.7 от процесния договор във вр. с чл.8, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №9/03.04.2008г., бенефициентът Гущеров е поканен да върне предоставената му с първото плащане от 19.01.2010г. финансова помощ от 24 446лв., ведно със следващата се законна лихва с нотариална покана за доброволно изпълнение на нотариус №390 при РС-Панагюрище, по заповед № 01-163-6500/141 от 03.02.2015г. на ДФ „Земеделие“. Въпреки, че е споделил извода на Панагюрски РС за отсъствие на успешно предприето от ищцовото ЮЛ разваляне на облигационната връзка между страните, както поради недоказано неизпълнение на договорните задължения на ползвателя на финансова помощ, така и поради приетата, с влязло в сила решение на ВАС по адм.д.№11790/17г., нищожност на нотариална покана за доброволно изпълнение по заповед №01-163-6500 141/ 03.02.2015г. на директора на Областна дирекция на ДФ “Земеделие“ - [населено място], за отказ да се изплати втория транш от договорената финансова помощ, решаващият състав на окръжния съд е извел краен правен извод за недопустимост на предявения иск.
Въззивният състав е изтъкнал,, че към момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция и след приключване на административното производство по адм.д. №11790/17г. на ВАС, е постановен невлязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) срещу ответника, с който е отказано изплащане на финансовата помощ на последния и е определено подлежащо на възстановяване от него публично държавно вземане от 24 446лв. Обстоятелството, че посочената в акта сума е идентична по размер и произход с претендираното по общия исков ред вземане на ДФ “Земеделие“, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, означава, че за ищцовото ЮЛ липсва правен интерес от предявения осъдителен иск, предвид съществуващо изпълнително основание, каквото е АУПДВ.
В допълнение въззивният съд, който изрично е уточнил, че според практиката на ВКС висящото, към влизане в сила на ЗУСЕСИФ, исково производство се приема за допустимо, е счел, че в случая са правноважими : създадената със ЗИДАПК /ДВ бр.74/2016г./ обща правна уредба на административните договори; изменената с §6, ал.3 от ЗР на ЗИДАПК разпоредба на §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и разясненията в ТР № 8/ 11.12.2015г. на ОС на І и ІІ отделение на ВАС, според което актовете, издавани от органи на РА –ДФ “Земеделие“, с които се одобрява, / мотивирано отказва/ изплащането на финансова помощ и/или иска връщането на вече изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях, или прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по ЗАП. Въз основа на горното и след подробен анализ на законовата регламентация на висящите административни и граждански производства във вр. с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ по §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, Пазарджишкият ОС е посочил, че макар производството по настоящето дело да е образувано по искова молба, подадена преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр.101/2015г.), то не попада в предметния обхват на § 10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Посочил е, че разпоредбата на §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ не следва да се тълкува разширително, тъй като трите й алинеи уреждат развитието на различни заварени/висящи/ производства /административни и съдебни /. В заключение е направен извода, че с оглед обстоятелството, че в случая има издаден от органите на ДФ “Земеделие“ АУПДВ, подлежащ на контрол по реда на ЗАП, т.е. към който са съответно относими ал.1 и ал.2 на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ (достигнало или не съдебна фаза административно производство), подведомствеността на процесния спор не е на гражданския съд, което обуславя недопустимост на производството.
В определението №99/01.03.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е приел, че обжалваното решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касация, което обуславя неоснователност на оплакването в касационната жалба за наличието на касационното основание по чл.281, т.2 ГПК. В случая въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед твърденията на касатора за неговата неправилност като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Както бе посочено по-горе касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор,подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на §10, ал.3 във с вр. ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?“. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, която настоящият касационен състав споделя изцяло, (обективирана освен в посочените от касатора решения на ВКС: решение №60 от 03.08.2017г., по т.д.№3265/2015г. на I т.о.; решение №17/23. 03.2017г., по гр.д.№50176/2016г. на III г.о.; решение №66/21.03.2017г., по гр.д.№ 6014/2016 г. на IV г.о.; решение №68 /29.06.2017г., по т.д.№378/2016г. на I т.о., решение №123/20.07.2017г., по т.д.№ 2547/16г. на I т. о.; решение №148/19.10.2017г., по т.д.№ 221/2016г. на II т.о.; решение №206/06.12.2017г., по т.д.№791/2017г. на I т.о., също така и в решение №147/19.10.2017г., по т.д.№1313/2016г. на ІI т.о., решение №126/17.07.2017г., по т.д.№ 2452/16г. на I т.о. и др.), с която се приема, че исковете за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, по силата на §10, ал.3, във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, са подведомствени на общите граждански съдилища и постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред са допустими, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015г.. Подведомствеността на гражданските съдилища по тези спорове, какъвто е настоящия случай, е безусловна и не зависи от обстоятелството дали и как договорът е бил прекратен. Изменението на законова уредба със ЗИДАПК ( ДВ бр.74/2016г.), на което се позовава въззивния съд, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаите, уредени с §10, ал.3 от ЗУСЕСИФ (в сила от 25.12.2015г.). В обхвата на тази норма са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015г., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и тези искове са подведомствени на общите съдилища.
По правилността на въззивното решение.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивно решение (с което е обезсилено решението на първата инстанция и е прекратено производството), се явява неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исковата молба на ДФ „Земеделие“, с която се претендира от ответника Г. Гущеров връщане на сумата от 24 446лв., представляваща първо плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ №13/112/03261/14.10.2009г., ведно с лихви за забава, е депозирана в Панагюрски РС на 02.09.20215, т.е. преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. и съгласно §10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ спорът подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред на ГПК.
Неоснователно е виждането на пълномощника на ответника по касация, че въззивното решение следва да бъде потвърдено на основание липсата на правен интерес за Фонда от предявения иск доколкото ищецът е направил постъпки да реализира правата си по друг ред като се има предвид постановения невлязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) срещу ответника, с който е отказано изплащане на втория транш на финансовата помощ на и е определено подлежащо на възстановяване от него публично държавно вземане от 24 446лв. При предявен осъдителен иск правният интерес за ищеца е налице освен в случаите, когато самият ищец твърди, че претендираното задължение е изпълнено, т.е че липсва притезание (ако задължението бъде изпълнено в хода на производството искът се отхвърля като неоснователен). Ето защо наличието на невлязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане не обуславя недопустимост на претенцията на ДФ „Земеделие“ по чл.55, ал.1 ЗЗД поради липса на правен интерес.
Въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на предявения иск на осн. чл.293, ал.3 ГПК с оглед оплакванията във въззивната жалба на ищеца ДФ „Земеделие“. При новото разглеждане на спора, въззивният съд ще следва да се произнесе и по отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №189 от 06.07.2020г., постановено по в.гр.д. №788/2019г. на Пазарджишки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пазарджишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |