Р Е Ш Е Н И Е № 122 София, 31 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ....................... .. Красимир Шекерджиев ............. при секретар .. Иванка Илиева .................................. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Кирил Иванов ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... НОХД № ...185.../..15 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби от страна на двамата подсъдими – Д. К. и Р. С., срещу въззивна присъда от 01.10.2014 г., постановена по ВНОХД № 62/14г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с която е отменена присъда от 05.02.2014 г. по НОХД № 120/13г. на Омуртагския районен съд и двамата касатори са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В касационните жалби се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката и анализа на доказателствата, както и за допуснато нарушение на материалния закон по отношение на подсъдимия С., който според защитата не е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. В жалбите и в допълнението към жалбата на подс. К. се навеждат възражения срещу въззивния акт във връзка със соченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на първоинстанционната присъда и постановяване на въззивната такава. Акцентира се за допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 2 НПК. Допълва се, че е налице съществено противоречие между приетите експертизи и свидетелските показания, както и непълнота на материалите, с които са работили експертите. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно – за оправдаване на двамата подсъдими. Защитата на подсъдимия Р. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за оправдателна присъда, алтернативно – прекратяване на наказателното производство, поради липса на извършено престъпление. Процесуалният представител на подсъдимата Д. К. предлага съдът да постанови оправдателен съдебен акт или да прекрати наказателното производство срещу двамата касатори поради липсата на умисъл и престъпно деяние. Прокурорът в съдебно заседание моли съда да остави в сила въззивната присъда, тъй като същата е законосъобразна и обоснована, постановена при подробни фактически и правни изводи. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите касационни жалби и допълнението към жалбата на подс. К., посочените с тях основания и доводи, и становищата на страните, намира следното: С присъда от 05.02.2014г. по НОХД № 120/2013 г. Омуртагският районен съд е признал подсъдимите Д. И. К. и Р. С. С. за НЕВИНОВНИ по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че за периода 28.06.2006 г. до 12.07.2006 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители – подсъдимият Р. С. С. – Управител на [фирма] [населено място], а подсъдимата Д. И. К. – в качеството си на длъжностно лице – Началник отдел Териториално и селищно устройство и строителство (ТУС и С) и Главен инженер в (ТУС и С) в Общинска администрация [община] в кръга на службата си съставили официални документи „Протокол обр. 19 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строително-монтажни работи от 28.06.2006 г.” и ”Протокол обр. 19 без дата от 2006 г." на обект "Възстановяване на общински път IV – 53332 [населено място] в участък при км. 1+450", в които удостоверили неверни обстоятелства, че са извършени строително-монтажни работи, а именно: изсичане единични дървета ръчно ф до 45 см. със 105 бр. в повече на стойност 145.95 лева, изкоп с багер земни почви при нормални условия за временен подход на стойност 1 267.68 лева, заскаляване с едроломен камък на стойност 18 312.80 лева, изкоп за корекция на реки и дерета на стойност 10 896.22 лева, изготвяне на работен проект на стойност 4 000.00 лева, заскаляване с едроломен камък на стойност 39 584.73 лв., с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДАВА по повдигнатото им обвинение. Съдът се е произнесъл по деловодните разноски. С нова въззивна присъда от 01.10.2014 г., постановена по ВНОХД № 62/2014 г., Окръжен съд – гр. Търговище е отменил изцяло първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което е наложил и на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода” за срок от по една година и шест месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години, като ги е оправдал по обвинението в това да са удостоверили неверни обстоятелства, че са извършени строително-монтажни работи – изсичане на единични дървета ръчно с диаметър /Ф/ до 45 см – със 105 бр. в повече на стойност 145.95 лева и изготвяне на работен проект на стойност 4 000 лева. Настоящият съдебен състав след проверка на правилността на атакуваната присъда в рамките на касационните основания, изложени в двете касационни жалби и в допълнението към едната от тях за допуснати нарушения на процесуалните правила счита, че доводите на касаторите намират подкрепа в данните по делото. На първо място, следва да се отбележи какви са задълженията на въззивната инстанция при отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава. В случая, постановеният въззивен акт задължително следва да отговаря на изискванията, посочени в императивната разпоредба на чл. 305, ал. 3 НПК. Когато второинстанционният съд отхвърля изцяло фактическите констатации и крайните правни изводи на първата инстанция по основните въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 301 НПК, като прави точно обратните фактически и правни заключителни изводи, в мотивите към новата присъда следва да посочи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали /внимателно, подробно и задълбочено обсъдени, анализирани и оценени/ и какви са правните съображения за крайните изводи. По настоящото дело това не е направено. В конкретния случай второстепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в събирането, анализа и оценката на доказателствената маса по делото. На първо място липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение, доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено и превратно, като не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, като им е придадено съдържание, различно от действителното, още повече, че не е даден отговор и на изложените в пледоарията възражения на подсъдимите. По този начин, нито за обжалвалите страни, нито за касационния съд е ясно защо не са обсъдени посочените доводи и на базата на кои доказателствени материали е постановена осъдителна присъда. Формалното позоваване на свидетели, заключенията на вещи лица по всички строителнотехнически експертизи, възприемането на обяснения или доводи като „защитна реакция”, без да се посочат съображения за това, и да се анализират самостоятелно и в тяхната съвкупност и липсата изобщо на отговор на доводите на страните, води до извод, че въззивната инстанция не е изпълнила посочените задължения до степен на липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт. По-конкретно следва да се акцентира върху обстоятелството, че заключението, както и всичко, изложено в тройната строителнотехническа експертиза е изключително повърхностно, неясно, непълно и формално, което не е било взето предвид от въззивната инстанция. Напълно неясно е при изготвяне на заключението към последната експертиза с какви и кои точно доказателствени материали са работили вещите лица, тъй като не са посочени конкретните документи, обяснения на подсъдими или свидетелски показания, не става ясно дали са обсъждали документи, които не са били налични по делото, но са били от съществено значение при изготвяне на експертизата, и са могли да бъдат изискани – например от Комисията по бедствията и авариите, както и защо определени документи са посочени като несъществуващи, а в действителност фигурират в кориците на делото. Всички тези значителни противоречия и непълноти въобще не са обсъдени от последната инстанция по фактите, като не са изложени никакви аргументи защо се приемат всички експертизи по делото, когато те са абсолютно различни и заключенията им си противостоят. Окръжният съд е обосновал осъдителната си присъда със заключението на допуснатата и назначена от същия повторна тройна строителнотехническа експертиза /л. 60-64, ВНОХД № 62/14 г. по описа на Окръжен съд – гр. Търговище, поддържана в съдебно заседание от вещите лица. Същевременно е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза от 14.09.2010 г. и допълнителната такава от 05.08.2013 г., чиито крайни изводи са противоположни на тройната експертиза. Второинстанционният съд е кредитирал заключенията на всички изготвени по делото експертизи, като е установил, че същите са релевантни към предмета на делото, като тази констатация е направил, без да е извършил задълбочен анализ, внимателна проверка и оценка на същите самостойно и в съвкупност с останалите доказателствени материали, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Относно констатираните противоречия и неясноти в заключенията на експертизите, разяснения от експертите няма и в съдебното заседание пред въззивния съд. Това е налагало въззивната инстанция, в изпълнение на основния принцип по чл. 14 НПК, на общото положение по чл. 107, ал. 2 и 3 НПК и задълженията си по чл. 327, ал. 3 и 4 НПК да допусне повторен разпит на вещите лица, съответно назначаването на повторна, разширена експертиза. Във връзка с посоченото, следва да се отбележи, че в съдебно заседание, проведено на 01.10.2014 г. /видно от протокол от същата дата на л.л. 90-100/, първоначално двамата подсъдими, редовно призовани, не са се явили и съдът е дал ход на делото. Към онзи момент присъствието на подсъдимите не е било задължително, още повече че те са били редовно уведомени и не са посочили уважителни причини за неявяването си. Съдът е дал ход на съдебното следствие и е разпитал трите вещи лица по назначената тройна експертиза. Приел е същата без забележки от страна на прокурора. Дал е ход на съдебните прения, като веднага след започване на съдебната реч на държавното обвинение, в протокола е записано, че подсъдимите К. и С. и адв. Г. се явяват в залата. Прокурорът е продължил с изложението си. Подсъдимите са развили подробни пледоарии и последна дума, като са взели отношение по приетата тройна експертиза. След проведено тайно съвещание съдът е обявил присъдата си публично. При постановяване на присъдата въззивният съд не е взел отношение по изложените аргументи от подсъдимите и защитата в хода на съдебните им речи. Следвало е по време на тайното съвещание да направи задълбочен анализ на изложеното от същите, тъй като то е било свързано с приетата тройна експертиза и е от съществено значение за решаване на делото по същество. Трябвало е да възобнови съдебното следствие и да предостави възможност на подсъдимите да отправят въпросите си към вещите лица, като допусне повторен разпит на експертите и евентуално да назначи допълнителна или разширена петорна строителнотехническа експертиза, но това не е било сторено. С тези си действия, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 НПК, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При тези съображения постановената въззивна присъда следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Последното налага необходимост от по-голяма задълбоченост от страна на въззивната инстанция при разглеждане на делото по същество, доколкото тя следва да постанови един стабилен и законосъобразен съдебен акт. При новото разглеждане на делото следва да бъдат спазени изискванията пo чл. 13, чл. 14 и 107, ал. 2 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, включително чрез допускане и събиране на доказателства. Налага се въззивната инстанция да извърши прецизно и задълбочено обсъждане и внимателна оценка на доказателствата. На базата на възприетите фактическа обстоятелства е необходима и юридическа оценка на длъжностното качество на С. и участието му в деянието, в което е обвинен, с оглед предмета на делото. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда от 01.10.2014г., постановена по ВНОХД № 62/14г. по описа на Търговищкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.................................... ЧЛЕНОВЕ:.................................... ....................................