Р Е Ш Е Н И Е № 369 гр. София, 19 октомври 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА БОНКА ЯНКОВА при секретаря Ил. Петкова, с участието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 624/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подс. П. К. С. срещу присъда №49 от 14.10.2022 г. по внохд № 345/22 г. на Окръжен съд- Бургас. В жалбата са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК и е направено искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Искането за оправдаване на подс. С. е защитено с доводи за необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че обвинението срещу него не е доказано по безспорен начин, тъй като липсват доказателства за намерението му да присвои веща. Твърди се също така, че връщането на инкриминираната сума е станало доброволно в предвидения от закона седемдневен срок, поради което въззивният съд е направили погрешни изводи относно правната квалификация на деянието като кражба по чл. 195, ал.1, т. 7, вр. чл. 194 от НК. Декларативно се поддържа неправилно приложение на закона, с оглед постановяването на осъдителен съдебен акт. Настоява се, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като подсъдимият не е бил запознат с възведеното му обвинение, като по този начин са нарушени правата му, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания акт. Изтъква се, че съдът не е подложил на внимателна преценка всички доказателства по делото и по- специално тези, които оневиняват подсъдимия. На последно място се твърди, че определеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на целите на чл. 36 от НК и на семейния статус на подсъдимия, като неговото изтърпяване би възпрепятствало отглеждането на малолетното му дете. В съдебно заседание пред ВКС подс. С. и защитника му не се явяват редовно призовани. Представителят на ВКП пледира за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на атакуваната присъда, поради това, че не са допуснати сочените нарушения. ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намира следното : Касационната жалба е неоснователна. С присъда № 10 от 9.02.2022 г. постановена по нохд № 599/22 г. Районен съд- Несебър признал подс. П. К. С. за невиновен в това, че на 26.06.2021 г. в немаловажен случай, при условията на повторност от маса пред супермаркет „име“ в курортен комплекс „име“ отнел чужда движима вещ – бял хартиен плик съдържащ сумата от 830 лв. от владението на Н. А. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194 от НК. Прокурорът останал недоволен от присъдата и я протестирал в законовия срок пред ОС- Бургас, където е образувано внохд № 345/22 г. С присъда №49 постановена на 14.10.2022 г. Окръжният съд отменил съдебния акт и постановил нов, с който признал подс. С. за виновен в това, че на 26.06.2021 г. в немаловажен случай, при условията на повторност от маса пред супермаркет „име“ в к. к. „име“ отнел чужда движима вещ – бял хартиен плик съдържащ сумата от 830 лв. от владението на Н. А. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, като определил първоначален „строг“ режим на неговото изтърпяване. На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наложеното на подс. С. наказание по нохд № 62/20 г. на РС –Враца в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъдил да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 391, 10 лв. Внимателният прочит на съдържанието на жалбата налага становище, че в нея се съдържат оплаквания за необоснованост на въззивния акт, декларативно поддържани с твърдение за липсата на доказателства за авторството на деянието в лицето на подс. С..Тъй като необсноваността на съдебния акт не е предвидена като касационно основание, то съображенията в жалбата в тези части не попадат в обхвата на настоящата проверка. На проверка от касационната инстанция подлежат отправените критики срещу аналитичната дейност на съда, начина, по който е достигнал до своите фактически изводи и оплакването за нарушение на правото на защита, тъй като те касаят преценката за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. 1.Лишено от основание е твърдението за едностранчив и тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност и за липсата на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като въззивният съд е използвал пълния ресурс от процесуални възможности за извършването на пълноценна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда. За да оправдае подс. С., Районният съд е приел доказателствена необезпеченост на авторство на деянието по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК. В изпълнение на правомощията си, произтичащи от закона, като инстанция по същество, въззивният съд е констатирал пропуск в дейността на първата инстанция при събирането и проверката на доказателствени материали и провел въззивно съдебно следствие, в хода, на което издирил и разпитал св. Н. / която не е била намерена от първия съд/ и допуснал до допълнителен разпит св. Д.. ОС е направил подробен и внимателен анализ на цялата доказателствена съвкупност, в съответствие с изисквания на закона и правилата на формалната логика и в резултат от това е достигнал до различни изводи по фактите - дали му основание да отмени оправдателната присъда. Неоснователно се сочи от защитата, че съдът е игнорирал показанията на св. Н., в които се съдържали оправдателни факти и че ако това не беше сторено, съдът неминуемо би достигнал до различен извод относно доказаността на авторството на деянието и липсата на умисъл за своене на веща. Въззивният съд умело е използвал процесуалните възможности при провеждане на разпита на св. Н. и й е предявил снимков материал, приложен към техническата експертиза, изследвала видеозаписите от охранителната камера пред магазина на св. Р., при което тя потвърдила, че на „пет от шест снимки“ разпознава себе си и подс. С. като мъжът до нея. Съобщила е факти установяващи механизма на извършване на деянието, участието на подсъдимия в него, предмета на престъплението – сумата от 830 лв., и събитията след отнемане на плика, похарчването на част от сумата в игрална зала същата вечер и за нейни лични нужди. Съдът се е доверил на информацията съдържаща се в показанията на св. Р., св. Д. и приложените по делото писмени материали и заключения на назначените Технически експертизи, като е изложил ясни и логични съображения за процесуалната допустимост, относимост и достоверност на обсъдените от него доказателствени източници. Съдебният акт не страда от пороци, които да го лишават от предназначението му, като в него волята на съда е защитена убедително. Не намира опора в материалите по делото оплакването за нарушено право на защитата на подс. С., поради неяснота в обвинението и непредявяването му по предвидения в закона начин. Подс С. не е бил ограничен при осъществяване на правото си на защита нито от органите на досъдебното производство, нито в хода на съдебните производства пред районния и окръжния съд. Прегледа на материалите по делото установява, че подс. С. е привлечен като обвиняем два пъти присъствено на 2.07.2021 г. и на 30.07.2021 г. по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и е бил запознат с правата си по чл. 53, чл. 55, чл. 91, чл. 94 чл. 96 и др. от НПК и с характера на обвинението, като изрично е заявил /л. 10, от ДП/ че разбира в какво е обвинен и ще се възползва от правото си да не дава обяснения. Пред РС- Несебър в съдебно заседание на 19.11.2021 г. прокурорът е изложил обстоятелствата, на които се основава обвинението срещу него и подс. С. е направил изявление, че няма да дава обяснения /л. 62 нохд № 599/21 г. Той е бил представляван от защитник и активно е упражнявал правата си в хода на двете съдебни следствия, чрез изразяване на становища, без да е възразявал срещу процесуалните действия на съда. При това положение ВКС прие, че претендираното от касатора нарушение на правото на справедлив процес не е налично и не е налице релевиранато касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, поради което искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав се явява неоснователно. 2. По отношение оплакването за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната проверка не сочи на основателност на заявените в жалбата претенции за неговото наличие. При установената фактическа обстановка, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194 от НК. Персоналната идентификация на извършителя на деянието – подс. С. е установена посредством наличните доказателства, обсъдени с нужното внимание, при спазване на предвидените в НПК правила. Не може да се сподели тезата на защитата, че подсъдимият не е имал умисъл за присвояване на вещта, тъй като я е върнал на следващия ден при това доброволно и за това е следвало да бъде оправдан по това обвинение. Подсъдимият не е инициирал сам връщане на сумата, а я е предал с два протокола за „доброволно предаване“, едва след като е бил открит от органите на полицията, след подаден сигнал от собственика й и след като преди това е извършил действия с нейното разпореждане, което недвусмислено сочи на наличието на умисъл за присвояването й. На следващо място, признавайки подс. С. за виновен по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК, съдът не е отстъпил от възприето с Постановление № 6/71 г. и Постановление № 7/87 г. разбиране на Върховния съд на РБ, че кражба е налице тогава, когато деецът вземе забравена вещ, която се намира в обществено заведение. Правилно е прието, че оставена в заведение, /магазин, влак , автобус/ или друг вид заведение вещ не следва да се третира като „загубена“, а като „забравена“, тъй като собственикът й не е прекъснал владението си и не е лишен от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Забравянето на вещ на такова място не е действие, с което собственикът на веща манифестира отказ от упражняване на фактическа власт или намерение за прекъсването й и затова правилно е прието от въззивния съд, че с оставянето на плика на видимо обществено място върху масата през магазина, св. Р. не е загубил веща, тъй като с това действие не се прекъсва владението над нея. Както свидетелят сочи в показанията си, след като оставил плика на масата, влязъл в магазина и офиса, където се бавил общо около 40 -50 минути, след което се сетил, че е забравил плика, върнал се за да го вземе, но го нямало. Законът и съдебната практика не третират по еднакъв начин „забравената“ и „загубената“ вещ, с оглед съставомерността на престъплението кражба, поради което в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 207 от НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице което намери „загубена“ вещ и не съобщи на властта или на собственика й в седмодневен срок. Ето защо искането в жалбата за оправдаване на подсъдимия от ВКС не намира правна логика и основание в закона и съдебната практика. 3. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Оплакването за неговото наличие е защитено от касатора с твърдение за това, че определеното от въззивната инстанция наказание не съответства на обществената опасност на дееца и деянието и на целите на чл. 36 от НК, като съдът не е отдал нужното значение на семейното положение на подсъдимия, който е баща на дете, за което следва да се грижи, поради факта, че майката е зависима към наркотични вещества и не полага нужните грижи за него. Комплексната оценка на всички правнозначими обстоятелства по делото, касаещи наказателната отговорност на подс. С. налага извод за това, че определеното му от въззивния съд наказание при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК в размер на пет месеца лишаване от свобода е справедливо и не позволява проявата на снизхождение от касационната инстанция чрез допълнителното му намаляване. Отчетени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства- трудова ангажираност, грижата за малолетното дете, връщането на отнетата сума, доброто процесуално поведение и изразеното съжаление. Именно те са преценени като многобройни и са дали основание на съда за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Въззивният съд не е придал значение на обремененото съдебно минало на подс. С., доколкото същото определя деянието като такова извършено при условията на „повторност“ по см. на чл. 28, ал.1 от НК. С оглед изискването на закона съдът е приложил правилно чл. 68, ал. 1 от НК като е привел в изпълнение наказанието, наложено по нохд № 62/20 г. на РС- Враца. В заключение ВКС не констатира основателност на жалбата в тази част, тъй като въззивният съд не се е отклонил от изискванията на чл. 36 от НК и чл. 54 от НК и определил справедливо наказание, което не подлежи на корекция. Всичко изложено до тук не дава основание на касационната инстанция да уважи жалбата на подс. С., поради което атакуваната с нея въззивна присъда следва да остане в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд-трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 49 от 14.10.2022 г. по внохд № 345/22 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.