Ключови фрази
местна подсъдност * установителен иск * договор за наем * мълчаливо продължаване на договор за наем


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 571

[населено място], 11.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на шести октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 519/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 вр. чл.121 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Добрички окръжен съд № 515 от 02.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 628/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Добрички районен съд по гр.д.№ 21/ 2010 г. за изпращане на делото по подсъдност на районен съд – [населено място].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е отговорил на процесуалноправният въпрос за характера на искове, с които се претендира установяване на съществуването и реално изпълнение на договор, по който въпрос имало противоречива практика. Поддържа, че тези искове не са вещни, следователно по отношение на тях не важи правилото на чл.109 от ГПК, въз основа на което е издадено атакуваното определение. В предходно определение по същото дело Добрички окръжен съд е приел, че исковете са облигационни и е изискал за тях да бъде внесена държавна такса именно като за облигационни искове. Нямало основание в производството по подсъдността да се приеме нещо различно, т.е. че исковете са вещни, а не облигационни. Поради това частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната страна – ((М.)) – оспорва жалбата, без да взема становище по допустимостта на обжалването. Според (М.) съдът не бил обвързан от квалификацията на спорното право, която дават страните по делото, а бил обвързан от представените доказателства. От тях било видно, че наемните договори са прекратени, поради което исковете били не облигационни, а от вещноправен характер. Поради това моли частната жалба да не бъде уважавана.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за основателно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая съдът приема, че е налице противоречива практика по въпроса за подсъдността по искове, които са предявени за установяване на съществуване на облигационно отношение и за реално изпълнение на задълженията, възникнали от него. Това е така, защото в представеното от касатора определение № 582 от 08.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 782/ 2009 г. на Софийски апелативен съд е прието, че макар исковата молба да визира недвижим имот, правилото на чл.109 от ГПК не намира приложение, ако искът не е за защита на вещни права върху имота, а е установителен иск за несъществуване на възникнало от договор право. Обратното е прието в обжалваното определение - според състава на окръжния съд искът за съществуване на наемно правоотношение и за реално изпълнение на задълженията на наемодателя по него съставлява вещноправен иск за нарушено владение и за него важи правилото на чл.109 от ЗС.
Правилен е отговорът на правния въпрос, даден в определението на Софийски апелативен съд. Вещни права върху недвижими имоти, са тези, които урежда Законът за собствеността (или специалните закони по материята ЗОС, ЗДС, ЗКонц и др.) – право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Искове за вещни права са тези, с които се претендира установяване и защита на право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Приравнени на тях са владелческите искове, които също са уредени в ЗС. Не са вещни искове тези, които са предявени за защита на облигационни субективни права, включително за права, възникнали от договорен източник. Когато се търси установяване на правоотношение, възникнало от договор, както и защита на правата по това правоотношение, исковете не са вещноправни. Този извод е меродавен и тогава, когато обект на правоотношението е недвижим имот – и в тази хипотеза, ако не се претендира защита на вещно право върху имота, а на право, възникнало от договора, исковете не са вещни.
С оглед така приетото по въпроса, поради който се налага допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, по същество касационната частна жалба се явява основателна.
Съдът е сезиран с искове за защита на права, възникнали от наемни договори. Ищецът заявява, че е в наемнодоговорни отношения с (М.), които продължават да съществуват въпреки изтичането на срока на договорите, тъй като е налице хипотезата на мълчаливото им пролонгиране. Твърди, че ответникът не изпълнява задълженията си да осигури безпрепятственото ползване на вещите, тъй като е обявил процедура по отдаването им под аренда и е предприел действия по изземването им, с което отричал съществуването на договора. Искането на ищеца е съдът да признае съществуването на договорите и да осъди ответника да изпълнява задълженията си по тях.
Така предявените искове не са вещни, тъй като не са заявени доводи и искания, свързани с правото на собственост или владението върху вещта, а са заявени претенции за установяване на права, възникнали от договор, както и за защита на тези права. Констатацията в обжалваното определение, че исковете са за защита на нарушено владение, е необоснована и не е ясно какви съображения са ръководили съдебният състав, за да я направи. Вярно е твърдението на ответника по касация, че съдът не е обвързан от квалификацията на спорното право, която дават страните по делото и че е длъжен сам да даде тази квалификация. Не е вярно обаче твърдението, че при определянето на квалификацията съдът се съобразява с представените доказателства от страните. Квалифицирането се извършва въз основа на изложените от ищеца фактически основания на претенцията и отправения към съда петитум, а не въз основа на представените доказателства. Нямат значение възраженията на ответника, тъй като ищецът е този, който определя обхватът на търсената защита. Ответникът може да заяви своите права (включително вещни) с насрещен иск, но не и с възраженията си да промени квалификацията на правото, чиято защита ищецът търси. В крайна сметка спорът, с който съдът е сезиран в конкретния случай, опира именно до това, дали съществува договор ли не. Ищецът твърди че има договор и е предявил иск това да се установи и да се даде защита на правата по него. Той не претендира установяване и защита на вещни права. В тази хипотеза правилото на чл.109 от ГПК не важи. Важи правилото на чл.108 ал.1 изр.2 от ГПК, според което местно компетентният да разгледа спора съд е именно този в [населено място], тъй като страна по договора с ищеца е (М.) чрез областната си дирекция в Добрич.
Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване и обжалваното определение следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен от касационния съд, с оглед извода, че местно компетентен да се произнесе по предявените искове е Добрички районен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Добрички окръжен съд № 515 от 02.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 628/ 2010 г.
ОТМЕНЯ определението на Добрички окръжен съд № 515 от 02.08.2010 г. по ч.гр.д.№ 628/ 2010 г., с което е потвърдено определение на Добрички районен съд по гр.д.№ 21/ 2010 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. – ответник по гр.д.№ 21/ 2010 г. на Добрички районен съд - за изпращане на делото по подсъдност на Тервелски районен съд на основание чл109 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Добрички районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: