4 РЕШЕНИЕ N. 1 С.,05,02,2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретар: Клавдия Дали и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева т.дело N35/13 г. Производството е по чл.290 ГПК. С. Л. –р. „Б.” – [населено място] е подал касационна жалба против решение №185 от 25.10.2012г. по гр.д.374/12г. на Ямболски окръжен съд, с което след обезсилване на решение №106 от 17.07. 2012г. по гр.д. 804/11г. на Елховски районен съд е прекратено производството по делото. Касаторът е изложил оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт- основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. По-конкретно е поддържал неправилност на извода на въззивната инстанция, за това, че правата на ищеца могат да бъдат адекватно защитени само чрез осъдителен иск по чл.79,ал.1 ЗЗД, без да е налице яснота по правата и задълженията на страните. Касаторът счита, че има правен интерес от по-ограничена по обем защита, тъй като e налице правен спор, който смущава правото му да упражнява правата и изпълнява задълженията по договора в обема, в който те са договорени. Ответникът по касация- Т. п. „ Д. г. Е.” – [населено място] не е заявил становище. Третото лице помагач на страната на ответника – Л. „ К. 2001” М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №788 от 22.10.2013г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, само в частта му с която е обезсилено решение №106/17.07.2012г. по гр.д. 804/11 на Елховски районен съд, в частта му по отношение на предявения от С.” Л. – р. „ Б.” – [населено място] срещу Т. п. „ Д. г.- Е.”, за признаване за установено между страните, че сключения между тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат между страните в пълен обем, така както първоначално са били сключени и по същество делото е прекратено в същата част, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно „наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен”. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – първият - за установяване между страните, че сключеният от тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат в пълен обем, така както първоначално са били сключени и вторият - да бъде признато за установено, че ответникът не разполага с правото да прекрати този договор и анекса към него на основание чл.26 ЗЗД – поради частичната му нищожност, с оглед отпадане основанието за сключването му, както е посочено в предизвестието за прекратяване. Първият предявен иск/ в тази част само е допуснато касационно обжалване/ е намерен за недопустим, с оглед това, че ищецът разполага с осъдителен иск и няма правен интерес от установителен, мотивирано с правната възможност да се реализират права по чл.79, ал.1 ЗЗД, имплицитно съдържащ в себе си и изискване за установяване на наличие на облигационна връзка между страните и очертаване на обема права и задължения. С определение на №588 от 28.06.2012г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда чл. 274, ал.3 ГПК е формирана задължителна за съдилищата практика по поставения въпрос в аналогична хипотеза, като е мотивирано наличие на правен интерес от установителен иск, въпреки възможност за предявяване на осъдителен, поради спецификата на договора за предоставяне на стопанисване на дивеч по чл.30 ЗЛОД- с оглед това, че насрещната престация по него се изразява в бездействие, осигуряващо възможност на ищеца да ползва ловния район в неговите граници – така като е било договорено първоначално, преди да настъпи спор, свързан с частичното му прекратяване чрез определяне на граници на ловностопанския район, различни от първоначално определените. ВКС е приел, че не може да бъде изключен правния интерес от установяване на законосъобразност на упражняване на правата на ищеца, в обема, в който те са били договорени.Следователно,съобразно разгледаната задължителна за съдилищата практика,чиито изводи настоящият състав напълно споделя, предявения иск е допустим, а като е приел недопустимост на иска въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като същият не е разгледал иска по същество – по неговата основателност, делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба в отменената част. Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в обсъжданата част а делото да бъде върнато на въззивният съд за разглеждане на спора по същество. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №185 от 25.10.2012г. по гр.д.374/12г. на Ямболски окръжен съд, в частта с която е обезсилено решение №106/17.07.2012г. по гр.д. 804/11 на Елховски районен съд, в частта му по отношение на предявения от С.” Л. – р. „ Б.” – [населено място] срещу Т. п. „ Д. г.- Е.”, за признаване за установено между страните, че сключения между тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл.30 ЗЛОД на 17.08.2010г. и анекса към него от 28.10.2010г. действат между страните в пълен обем така както първоначално са били сключени и по същество делото е прекратено в същата част и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба на Л. р. „К.-2001-М. против решение № 106 от 17.07.2012г. по гр.д. 804/11г. на Елховски районен съд, в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: