О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 114 С о ф и я, 11 септември 2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 09 с е п т e м в р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА като съобрази становището на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски ч.н.дело № 1229/2014 година. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е по повдигнат от Софийския районен съд спор за подсъдност на частно наказателно дело по предложението на районна прокуратура – Перник за замяна на прилаганата спрямо С. И. С. от Перник принудителна медицинска мярка по чл.89, б”б” от НК в такава по б.”а” на същия член от наказателния закон, оспорвайки даденото от Пернишкия районен съд тълкуване на част от разпоредбата на чл.432, ал.2 от НПК по отношение на посочения местно компетентен да разгледа делото съд и претендирайки последният да е този съд, позовавайки се на чл.428 от НПК. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е, че Софийският районен съд основателно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото, считайки същото за подсъдно на районен съд-Перник като съд по местоживеенето на лекуваното лице. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното : С определение № 1169 от 04.11.2013 г. по ЧНД № 1709/2013 г. на районен съд-Перник е било постановено на основание чл.89, б.”б” от НК принудително лечение на С. И. С. от Перник, спрямо когото е било водено и прекратено поради неговата невменяемост досъдебно производство № 292/2013 г. по описа на І-во РУП-Перник за престъпление по чл.216, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за срок от 6 месеца в специализираната психиатрична болница „Св.И. Р.” в Нови Искър. Същият е постъпил в болницата на 07.02.2014 г. На 10.06.2014 г. е била изготвена и депозирана в районна прокуратура-Перник съдебнопсихиатрична експертиза и според заключението на изготвилите я експерти, състоянието на С. е било овладяно и са предложили лечението му да продължи в домашни условия под надзора на близък (неговата майка) по местоживеенето му и под контрола на психиатър от местния психо-неврологичен диспансер. Това е дало основание на прокурора от тази прокуратура да внесе на 25.06.2014 г. предложение по реда на чл.434 от НПК за замяна на приложеното на С. лечение от такова по чл.89, б.”б” от НК във визираното по б.”а”, а именно описаното. По така внесеното предложение е било образувано ЧНД № 886/2014 г. в районен съд-Перник, но с разпореждане № 337/02.07.2014 г. съдията-докладчик е прекратил производството по съображения, че местно компетентен да се произнесе по него е районен съд-София, комуто е изпратил делото като съд по местонахождението на лечебното заведение, където се провежда принудителното лечение на С., давайки собствено тълкуване на „родовото понятие” „съдът” в разпоредбата на чл.432, ал.2 от НПК. Образуваното в Софийския районен съд ЧНД № 13831/2014 г.-ІІ н.с. е било прекратено от съдията-докладчик с разпореждане от 21.07.2014 г., оспорвайки компетентността си да разгледа и реши делото на основание чл.428 от НПК и го е изпратил на ВКС, повдигайки спор за подсъдност на основание чл.44, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд намира оспорването от Софийския районен съд за основателно. Както още в първото посочено определение по ЧНД № 1709/2013 г. на районен съд-Перник за настаняване на С. на принудително лечение на основание чл.428 и сл. от НПК, същият съдия е разграничил процедурите при постановяване на такова настаняване и лечение по реда на Закона за здравето (чл.155-165 от ЗЗ) и тази по част седма, глава тридесет и четвърта, раздел І от НПК. Но не е забелязал, че по начало законодателят е възприел разрешението местно компетентен да се произнася по предложението на прокурора (като основен инициатор за активизиране на този способ за защита на обществените интереси) е съдът „по настоящ адрес” или „по местоживеенето” на психично болния, а само при изключенията по чл.154, ал.2 от ЗЗ – при спешни състояния и при инициатива и на управителя на здравното заведение – съдът по местонахождение на това заведение, както това се е случило със С. на три пъти, цитирано в горепосоченото определение. Няма обаче никакво основание превратно да се тълкува разпоредбата на чл.432, ал.2 от НПК в смисъла, вложен в становището на съдията при последното му произнасяне (а видно от служебно изпратените към 09.09.2014 г. по настоящето дело материали от СРС, и по друго ЧНД № 1010/2014 г. на районен съд-Перник). И друг път ВКС е имал основание да посочи, че местната компетентност на съда по местоживеенето на лицето не се променя от провеждането на лечение в друг съдебен район, нито се променя адресната му регистрация, още по-малко съд или прокурор от района на здравното заведение би имал ангажимент „служебно” да се произнесе или да поиска произнасяне по продължаване, замяна или прекратяване на лечението на лицето, съгласно изискванията на чл.432, ал.1 от НПК. Изложеното подкрепя становището на съдията от Софийския районен съд, поради което изпратеното му дело следва да се върне на районен съд-Перник, а несъобразяването с константната практика на ВКС по аналогични казуси неоснователно води до забавяне решаването на делата, което е във вреда на привлечените психично болни лица. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА прекратеното ЧНД № 13831/2014 г. по описа на Районен съд - София отново за разглеждане и решаване от РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК. ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати за сведение на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :