Р Е Ш Е Н И Е № 294 С. 13.11.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 33 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. А. В. със съдебен адрес: [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат Д. против въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в.гр.д. № 1357/2010г.на Софийски апелативен съд,с което е: - отменено разпореждане № 16705 от 28.07.2009г. по гр.д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС в частта, с която Б. А. В. е осъдена да заплати на П. Г.А.М.К. разноски за водене на делото в размер над 3 371лв.до 4 170.38лв., - оставена е без разглеждане жалбата на Б. А. В. срещу същото разпореждане № 16705 в частта,в която е признато решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела,необхванати от обичайното право,с което Б. А. В. е осъдена да заплати на П. Г.А.М.К. сумата от 15 000 британски лири,представляваща съдебни разходи и е прекратил производството по жалбата й в тази част като недопустимо и е - потвърдено друго разпореждане от 28.10.09г.по същото гр.д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС в частта,с която е допуснато изпълнение на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела,необхванати от обичайното право. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени четири въпроса : 1. подлежи на самостоятелно обжалване разпореждането на съда,с което той,по реда на чл.622 от ГПК, положително се е произнесъл по направено искане за признаване на съдебно решение постановено в друга държава,членка на ЕС. 2. длъжен ли е съдът,постановил разпореждане по реда на чл.623 от ГПК/за допускане на изпълнението на съдебно решение постановено в друга държава,членка на ЕС/да съобщи на страните за това и ако това не е направено – налице ли е съществено процесуално нарушение,подлежащо на отстраняване от страна на въззивния съд. Какъв е надлежния ред за връчване на съобщение/с оглед спецификата на производството/ и какъв е минимума на изискуемото се съдържание на такова съобщение, 3. какъв е срокът за обжалване на постановено разпореждане по чл.622 от ГПК и съответно по чл.623 от ГПК – като се има пред вид,че в цитираните норми това изрично не е посочено,а нормата на чл.43 § 5 от Регламент № 44/2001г.на Съвета от 22.12.2000г.,предвиждаща двумесечен срок за подаване на жалба срещу декларация за изпълняемост.Поставя се и въпроса за последиците – в случай,че съдът определи по-кратък от посочения в Регламента срок, 4. следва ли съдът следва да спре производството по делото,на основание чл.37 от Регламент № 44/2001г.на Съвета от 22.12.2000г.,когато страната твърди,че е подала жалба срещу решението чието признаване и изпълнение понастоящем се иска/ от 16.10.08г./ В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват,като всяка отстоява позицията си.Искането на касаторката е за отмяна и евентуално -за обезсилване на решението,в частта,с която е оставена е без разглеждане жалбата й срещу разпореждането за признаване на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г. и е прекратено производството.Като твърди,че разпореждането от 28.10.09г.за допускане на изпълнение на чуждест-ранния съдебен акт – не й е надлежно съобщено и че съдът се е произнесъл по него – без да е бил надлежно сезиран /въззивната жалба е подадена в съда след,а не преди постановяване на въззивния си /- желае в тази част акта да бъде обезсилен,а делото върнато за ново разглеждане.Относно присъдените разноски – счита постановения акт за неправилен. Становището й е,че такива не се дължат поради липса на определяем материален интерес. Отделно- прави възражение за прекомерност.От своя страна претендира направените разноски в настоящето производство. Становището на противната страна е за неоснователност на подадената жалба.Желае обжалвания акт да бъде потвърден. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : П. Г.А.М.К. е сезирал СГС с две искания. Първото е с правно основание чл.622 от ГПК и е за признаване по съдебен ред на чуждестранно съдебно решение /решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У., отделение за дела,необхванати от обичайното право/. По него СГС се е произнесъл с разпореждане № 16705 от 28.07.2009г. по гр.д.№ Е 1256 като го е уважил и е признал решението. По делото няма данни това разпореждане да е съобщено на ответната страна,но с нарочна молба/вх.№14245 от 25.02.10г за удължаване срока за обжалване/- тя е заявила,че е била уведомена за него на 19.02.2010г. В. жалба с вх.№ 14246 срещу разпореждане № 16705 от 28.07.2009г.е подадена на 25.02.10г. Второто искане е с правно основание чл.623 от ГПК и е за допускане на изпълнение на същото чуждестранно съдебно решение.По него СГС се е произнесъл с разпореждане от 28.10.09г.по гр.д.№ Е 1256,постановено по реда на чл.250 от ГПК.То също е уважено,като е допуснато изпълнението на чуждестранно съдебно решение.По делото няма данни това разпореждане да е съобщавано на ответната страна.Срещу него тя е подала въззивна жалба с вх.№ 57533 на 21.06.2011г.В. жалба е подадена месец и половина след 5.05.2011г.,когато въззивната инстанция е постановила акта си. В. съд,независимо,че е бил сезиран от молителя с жалба, касаеща само едно от исканията, се е произнесъл и по двете.Относно това с правно основание чл.622 от ГПК е приел,че тъй като ГПК и Регламент № 44/2001г.на Съвета от 22.12.2000г. не предвиждат изрично възможност за обжалване, разпореждането от 28.07.09г.е неподлежащ на обжалване съдебен акт,а образуваното въззивно производство - недопусимо.За постановеното с правно основание чл.623 от ГПК разпореждане от 28.10.09г. е приел,че е допустимо,валидно и постановено в съответствие с изискванията на чл.34 и чл.35 от посочения Регламент №44. По първия от въпросите,във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Производствата по чл.622 от ГПК по признаване на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение и по чл.623 от ГПК за допускане на изпълнението на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение - са две отделни, самостоятелни производства,които се различават по обхвата и интензитета на проявление,по правните си последици и по приложимите процесуални правила,уредени в приложи-мото право на ЕС - Регламент №44/2001г.на Съвета. Страната, която има правен интерес може самостоятелно да предяви всяко едно от тези искания, като следва да се има пред вид,че за да се прояви изпълнителната сила на едно постановено в друга държава членка осъдително съдебно решение,освен че то трябва да бъде признато,следва и да се допусне неговото изпълнение. Признаването и изпълнението на чуждестранните съдебни решения за страните,членки на ЕС става по реда на Регламент №44/2001г.на Съвета относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,наричан по-долу за краткост Регламента. Относно признаването на чуждестранните съдебни решения приложимите норми в Регламента са от чл.33 до чл.37. Да се признае едно чуждестранно съдебно решение в друга държава членка означава да се зачете неговата сила на присъдено нещо. Признава се силата на присъдено нещо и за трите вида решения-установително, осъдително и конститутивно. Установеният принцип е за автоматично признаване,който произтича от принципа за взаимно доверие между правораздавателните органи на държавите членки. За да се признае едно съдебно решение е достатъчно да се представи негово копие, отговарящо на необходимите условия за установяване на автентичността му и сертификат,съставен по образец,установен в приложение V към чл.54 от Регламента,издаден от съда или от компетентен орган на държавата членка,постановила съдебния акт/удостоверение за влизане в сила на решението не се изисква,защото подобно условие в Регламента не е предвидено/-вж.в този смисъл постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 33 от 17.02.12г.по гр.д.№ 601/11г.на ІІІ г.о. на ВКС/. В чл.36 от Регламента изрично е установена забрана за преразглеждане по същество на чуждестранното съдебно решение.Изчерпателно са изброени/в чл.34 и чл.35/ петте възможни основания при наличие на едно,от които съдебно решение не се признава – 1.ако противоречи на публичната политика в държавата-членка,в която се иска признаване, 2.ако е постановено в нарушение на правилата за призоваване и уведомяване на ответната страна, 3.ако противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държава членка,в която се иска признаване, 4.ако противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни и ако е а членка,в която се иска признаване и 5. ако съдът, постановил акта не е спазил императивните правила за подсъдността в случаите,касаещи застрахователни и потребителски договори и на изключителната подсъдност по чл.22 от Регламента. След съдебното признаване –всички /не само органа,пред който се представено разпореждането за признаване/са длъжни да се съобразят с него и да приемат установеното с чуждестранното решение материално право или настъпилата правна промяна.Затова съгласно чл.622 ал.3 от ГПК – разпореждането,с което се признава чуждестранното съдебно решение има значението на решение,постановено в исков процес. Законодателно придаденото значение на решение, описаните по-горе характеристики на акта по чл.622 от ГПК за признаване на постановено в друга държава членка на ЕС съдебно решение и неговите последици, мотивират настоящия съдебен състав да приеме,че същото подлежи на самостоятелно обжалване, независимо,че това не е изрично предвидено. Касае се до особено исково производство,в което съдът е натоварен със сериозна с оглед на последиците си преценка /каквато е преценката на обстоятелствата по чл.34 и чл.35 от Регламента/ и тя не може да бъде оставена без последващ контрол./Още повече,че в чл.623 ал.6 от ГПК подобен контрол е изрично предвиден за сходното по последици разпореждане за допускане на изпълнението,за което законодателят също е посочил,че има значението на решение,постановено в исков процес/. По втория и третия от въпросите,във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното : Производството по чл.623 от ГПК е за допускане на изпълнението в България на съдебно решение,постановено от съд на друга държава членка на ЕС.Неговата уредба е създадена в изпълнение на чл.40 от Регламента, съгласно който процедурата по подаване на молбата се урежда от националното законодателство.В приложимото право на Регламента/от чл.38 до чл.56/ то е с наименование„производство по издавена на декларация за изпълняемост”,защото въз основа на него осъдителното чуждестранно съдебно решение придобива изпълняемост и става възможно предприемането на принудителни действия върху имуществото на длъжника на територията на България.Тези сериозни за страната последици налагат - съгласно чл.42 от Регламента- „декларацията за изпълняемост да се връчва на страната,срещу която се иска изпълнение, заедно със съдебното решение”,ако то все още не й е било връчено. Следователно-съдът, постановил разпореждането по реда на чл.623 от ГПК/за допускане на изпълнението на съдебно решение постановено в друга държава,членка на ЕС/е длъжен не само да го съобщи,но и да го връчи на страната, срещу която се иска изпълнение. Ако по делото няма данни това да е направено – е налице съществено процесуално нарушение, което въззивният съд е длъжен да отстрани. На страната следва да бъде осигурена възможност да реализира правото си на жалба/като част от правото й на защита/.Затова законодателят изрично е изключил възможността да допускане на предварително изпълнение на разпореждането и не е предвидил срок за неговото обжалване. Съгласно чл.623 ал.3 от ГПК-с разпореждането,с което уважава молбата съдът– съобразно конкретиката на случая-определя „приложимия срок за обжалване по чл.43 ал.5 от Регламента”.Цитираната норма предвижда едномесечен срок за обжалване в общия случай,но когато „страната,срещу която се иска изпълнение има местоживеене в държава-членка,различна от тази,в която е издадена декларация за изпълняемост,срокът за обжалване е два месеца и тече от дата на връчването”.Следователно – чл.623 ал.3 от ГПК предвижда за обжалване на разпореждане за допускане на изпълнението на съдебно решение,постановено в друга държава,членка на ЕС различен от установения в ГПК срок за въззивно обжалване.Касае се до по-дълъг,специален срок,който е установен в защита интересите на страната,която има местожителство в друга държава членка/различна от тази в която се иска да се допусне изпълнението/. На четвъртия от въпросите,във връзка с които е допуснато касационно обжалване,според настоящият съдебен състав следва да се отговори, че съдът,пред който е направено искането преценя дали да спре производството по делото,на основание чл.37 от Регламента /ако е първа инстанция/, съответно на основание чл.46 от Регламента/ако е въззивна/, когато страната твърди,че е подала жалба срещу решението чието признаване и изпълнение се иска.Следва да се има пред вид,че съгласно чл.46 ал.2 от Регламента - ако съдебното решение,чието признаване или допускане се иска е постановено в И. или О. кралство/какъвто е настоящия случай/- „всяка форма на обжалване, предвидена в държава-членка по произход,се счита за обикновена жалба”. Имайки пред вид така дадения отговор на първия от поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира,че решението на въззивния съд в частта,в която оставена е без разглеждане жалбата на Б. А. В. срещу разпореждане № 16705 за признаване на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У. и за прекратяване производството по жалбата е неправилно и следва да бъде отменено,а делото върнато за разглеждане и произнасяне по същество в тази част. Имайки пред вид дадения отговор на втория и третия от поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира,че решението на въззивния съд в частта,в която е потвърдено разпореждането от 28.10.09г.по същото гр.д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС като е допуснато изпълнение на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У. е недопустимо, като постановено преди да е подадена въззивна жалба,поради което следва да бъде обезсилено,а делото върнато. Независимо,че по делото няма данни това разпореждане да е било съобщавано на ответната страна, в случая процедурата по връчването му не следва да се изпълнява,защото видно от подадената въззивна жалба с вх.№ 57533 на 21.06.2011г.- страната е уведомена за него и е запозната със съдържанието му. Съдът следва да разгледа и да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи,включително и по направеното искане за спиране,с оглед твърдението,че актът,чието изпълнение се иска да бъде допуснато, е обжалван. При новото разглеждане на делото – въззивният съд следва да провери с оглед нормата на чл.34 от Регламента - дали не е налице идентичност между настоящето дело и служебно известното на настоящия състав гр.д.№ Е 156/2010г.на СГС,ГО,І-10 състав/ въззивното дело е 651/2010г.на САС,което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 139 от 7.02.12г.по гр.д.№ 1461/11г.на ВКС/,с което вече е признато и е допуснато изпълнение на удостоверение за окончателни разходи от 20.11.09г.на Върховен съд на Англия и У., касаещо разноските сторени до 5.11.07г.,както и тези между 13.02.08г.и 7.03.08г., които съдът с процесното решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У. е постановил да бъдат изчислени от длъжностното лице по съдебните такси. В. решение в частта му за разноските също следва да бъде отменено,като въпросът за тях следва да се реши в зависимост от изхода на спора. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в.гр.д. № 1357/2010г.на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, в която оставена е без разглеждане въззивната жалба на Б. А. В. срещу разпореждане № 16705 с което е признато решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У.,прекратено е производството по жалбата и са присъдени в полза на П. Г.А.М.К. разноски като неправилно и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по същество в тази част. ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 750 от 5.05.2011г. по в.гр.д. № 1357/2010г.на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, в която е потвърдено разпореждането от 28.10.09г.по гр.д.№ Е 1256 по описа за 2009г. на СГС като е допуснато изпълнение на решение № НС 93 Х. от 16.10.08г.на Върховния съд на Англия и У. като недопустимо и ВРЪЩА делото за произнасяне по доводите,изложени във въззивна жалба с вх.№ 57533 на 21.06.2011г. на Б. А. В. с адрес за призоваване:гр.С. 1000 ел.”А.” №40 ет.2 адвокат Д.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.