2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 165 гр. София, 16.03.2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3074 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Г. И. С. и Прокуратурата на Република България против решение № 10231/11.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 280/2020 г. от 2-ри състав на САС. Г. И. С. оспорва касационната жалба на насрещната страна, с писмен отговор. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е приел, че искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 50 000 лева и е постановил решение в този смисъл, изменяйки частично решението на СГС. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че при ищеца е била засегната освен личната му чест, също честта формирана на база гласувано от гласоподатателите и издигналата кандидатурата му партия доверие. Обстоятелството, че в продължение на три мандата ищецът бил преизбиран, е свидетелство, че той се е ползвал с трайно доверие и авторитет. От този факт съдът е направил извод, че той добре е познавал проблемите, изискващи намесата на органа на местно самоуправление и адекватните решения на същите проблеми. В тази връзка съдът е приел, че повишените изисквания към лицето, заемащо представителна длъжност, обосновава и завишени критерии при накърняване на неговия авторитет и при разколебаване на доверието в него. Въз основа на горното съдът е посочил, че обезщетяването на подобни вреди следва да е завишено. Съдът е посочил, че ответникът е проявил настойчивост при поддържането на обвинение, за деяние, за което ищецът е бил оправдан, че е огласил провежданото разследване, съзнавайки позицията на ищеца и отчитайки предстояща изборна кампания, съобразява чисто човешкото притеснение, което всеки несправедливо обвинен би изпитвал, към което се кумулира нуждата да се защити гласувано от партия и избиратели доверие, съобразена е невъзможността на ищеца да стабилизира хронично заболяване, което може да се окаже рисково за живота му. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът е приел обезщетение на основание чл.52 ЗЗД в размер на присъдената сума от 50 000 лева. Съдът е обосновал своите изводи на събраните по делото доказателства – писмени доказателства, свидетелски показания и съдебна експертиза, които подробно е обсъдил в решението си. В касационната жалба на ищеца се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е посочил кои са установените по делото обстоятелства, които са го довели до извода за присъждане на по-голям размер на дължимото обезщетение от обичайното за подобни случаи, като поставения в тази насока правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от този касатор съдебна практика на ВКС. Съдът е мотивирал своето решение, като е изложил собствени мотиви по отношение на дължимото обезщетение. Мотивировката на поставения в тази насока правен въпрос по същество представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение. Проверката на фактите по спора и на възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а евентуалното й наличие следва да се установи при разглеждането на касационната жалба по същество, но след като са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване. В изложенията и към двете касационни жалба се поставя правния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.52 и принципа за справедливост при определянето на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане до касационно обжалване по касационната жалба на ищеца-касатор. В изложението на касационните основания към касационната жалба на ПРБ се сочи правен въпрос относно задължението на съда да посочи кои вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователно повдигнатото обвинение по отношение на ищеца. Съдът не е изложил мотиви в тази насока, поради което е основателно твърдението на ПРБ за наличие на противоречие с т.11 на ТР №3/2005 г. на ОСГК, съгласно което обезщетение се дължи само за вредите, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователно повдигнатото обвинение. Това противоречие води до основателност на искането за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т1 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10231/11.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 280/2020 г. от 2-ри състав на САС по касационната жалба на Прокуратурата на Република България. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10231/11.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 280/2020 г. от 2-ри състав на САС по касационната жалба на Г. И. С.. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.