4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290 С., 09,04, 2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 953 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците С. И. и Л. И. срещу Определение № 462 от 20.08.2013г. по в.ч.гр.д.№ 980/2013г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено определението по гр.д.№ 223/2013г. на Районен съд Свищов, с което производството пред РС е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Великотърновския ОС. Съставът на ВКС счита, че частната касационна жалба е допустима като не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК, тъй като предмет на настоящото производство е именно цената на иска, обуславяща родовата подсъдност на спора- посочената от ищците цена /но само на осъдителния иск/ е 5 500лв., а съдилищата са приели цена 150 000лв. С жалбата се иска отмяна на определението на въззивния съд и на потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и изпращане на делото за разглеждане от районен съд С.. Твърдението е, че цената на предявените искове за обявяване на частична нищожност /нищожност на отделни клаузи/ на договор за кредит като неравноправни, на основание Закона за защита на потребителите, неправилно е преценявана от съдилищата на база размера на отпуснатия кредит /150 000лв./. Поддържаното становище е, че оспорването на клаузите се основава на ЗЗП, искът е предявен срещу ответник /банкова институция/, който е търговец, предлагащ финансова услуга, дефинирана в пар.13,т.12,б.“б“ от ДР на ЗЗП, а цената на предлаганата от него услуга е дължимата възнаградителна лихва, а не размерът на отпуснатия кредит. Поставеният правен въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е свързан с определянето на цената на иска, съответно и на родово компетентния съд при предявен иск за установяване нищожност на клаузи на договор за кредит, касаещи едностранно определени от банката лихви, такси и комисионни /и други разпоредби, които нямат материална оценка/ като неравноправни по смисъла на чл.143,т.3, т.10, т.13 и чл.146,ал.2 ЗЗП. За да потвърди определението, с което сезираният с исковата молба Районен съд Свищов е приел, че цената на предявения установителен иск за нищожност на клаузи в договор за ипотечен кредит като неравноправни по смисъла на ЗЗП е стойността на договора – чл.64,т.4 ГПК, въззивната инстанция е мотивирала, че оспорените от ищците клаузи нямат самостоятелно /извън целия договор/ действие, а обективно съединеният осъдителен иск /по чл.55 ЗЗД за връщане на неоснователно платени в полза на банката суми – 4 500лв. лихви за периода 27.07.2006г.-сключването на договора за банков кредит до завеждане на иска и 1 000лв. недължимо платени месечни и годишни такси за обслужване на кредита за същия период/ е обусловен от решението по установителния. С оглед на така възприетата цена на иска, за определянето на родовата подсъдност на спора е мотивирано приложението на разпоредбата на чл.104,т.4 ГПК. Съставът на ВКС счита, че касаторите обосновават наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос – определяне цената на иск за установяване нищожност поради неравноправност на част от клаузи /частична нищожност/ на договор за кредит и приложението на правилото на чл.64,ал.1,т.4 ГПК и то следва да бъде допуснато при допълнителната такава по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Оспорените от ищците клаузи като нищожни-неравноправни по смисъла на конкретно посочени разпоредби от ЗЗП касаят основно размера на уредените от договора, допълнителното споразумение към него и Общите условия лихви /базов лихвен процент, надбавки и др./, такси и комисионни /както и други тестове, които нямат материален еквивалент/. Не е предмет на установителния иск за нищожност целият договор, включително и размера на кредита. В случая материалният интерес от установяване на частичната нищожност е свързан не с това, което кредитополучателите са получили, а е съизмерим с част от това, което е договорено да върнат на банката, над размера на отпусната сума. Оспорва се като неравноправно договорена цената /част от нея/ на дължимата на банката финансовата услуга. В такава хипотеза, е неприложимо буквално правилото на чл.69,т.4 ГПК, тъй като се претендира установяване на частична нищожност на договора, на нищожност на част от поето задължение за заплащане на стойността на предоставената финансова услуга. Стойността на договора би била определяща за цената на иска, ако негов предмет е установяване нищожността /несъществуването/ на целия договор. В настоящата хипотеза цената на иска следва да се определи съобразно материалния интерес от отпадането /като неравноправни/ на оспорените клаузи, като база за определянето следва да послужи използваният от ищците алгоритъм за изчисление на търсените като недължимо платени на банката суми за лихви, такси и комисионни, но съобразени с целия срок на договора /25 години/, в което се състои и отговорът на поставения процесуален въпрос. С оглед на отговора, определението на въззивния съд и потвърдения с него акт на първоинстанционния съд, с които цената на иска е определена на 150 000лв. са неправилни и следва да бъдат отменени. Размерът на цената на иска за прогласяване нищожността на клаузи от договора не е изяснен и на настоящия етап преценката за родовата подсъдност на иска не може да бъде направена. Делото следва да бъде върнато сезирания съд- районния, който с оглед на обстоятелството, че за спора е приложима разпоредбата на чл.365,т.1 ГПК, следва да даде указания до ищците да представят справка по чл.366 ГПК, в която да пояснят методиката, по която изчисляват размера на претенциите по осъдителните искове и съобразно нея да посочат каква би била стойността на недължимите, с оглед оспорените като неравноправни от тях клаузи, суми за такси, лихви и комисионни, но за целия срок на договора, съобразно което ще бъде определена и цената на оценяемия установителен иск. Посочената от ищците /чл.70,ал.1,изр. първо ГПК/ цена на иска-5 500лв. касае само осъдителните искове без да включва цената на установителния, като при определяне цената на последния съдът разполага и с правомощията си по чл.70 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. О П Р Е Д Е Л И : Отменя Определение № 462 от 20.08.2013г. по в.ч.гр.д.№ 980/2013г. на Окръжен съд Велико Търново и потвърденото с него определение от 05.06.2013г. по гр.д.№ 223/2013г. на Районен съд Свищов. Връща делото на районен съд С. за процесуални действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.