Р Е Ш Е Н И Е   №.37   гр.София, .11.03.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на  двадесет и седми януари  две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 528/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 698 от 30.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 01.12.2008 год. по в.гр.дело № 2296/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, девети граждански състав в частта, с която по отношение на А. Н. А. и Т. П. А. е уважен предявения от К. К. Т. и Й. К. Т. иск, че А. не са съсобственици на терасата към първия жилищен етаж, на която се излиза от стълбището, обслужващо жилищната част на двуетажната с магазини на партерния етаж жилищна сграда, находяща се на ул.”П” № 20, гр. П., построена в имот 457, за който заедно с имоти №№ 455 и 456 е отреден УПИ *, 456, 457 от кв.34-нов, 104-стар по плана на ЦГЧ П. В останалата част, с която е уважен отрицателния установителен иск по отношение на избата, тавана и стълбището, не е допуснато касационно обжалване на решението. Поддържа се оплакване за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск по отношение на терасата или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация К. К. Т. и Й. К. Т. от гр. П. са на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявеното с жалбата основание за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение № 56 от 03.06.2008 год. по гр.дело № 4097/2007 год. Пловдивският районен съд, 16-ти гр.състав отхвърлил предявения срещу жалбоподателите иск за признаване за установено, че не са собственици на 1/6 ид.ч. от избата и тавана на двуетажната с магазини на партерния етаж жилищна сграда на ул.”П” № 20 в гр. П., построена в имот № 4* за който заедно с имоти № 455 и 456 е отреден УПИ *, 456 и 457 от кв.34-нов, 104-стар по плана на ЦГЧ- П. , както и че ответниците-сега касатори не са съсобственици на стълбището, обслужващо жилищната част на сградата с вход откъм ул.”П” и на терасата към първия жилищен етаж, на която се излиза от това стълбище. Прието е, че притежавайки право на собственост върху обект в сградата /собствения им магазин/, ответниците имат собственически права и върху общите части на сградата по силата на закона /чл.38 ЗС/ и върху избата и тавана на сградата на основание покупко-продажбата на магазина, извършена с нотариален акт № 246 от 28.08.1998 год., т.28, нот.дело № 10835/1998 год. С въззивното решение е прието, че още в края на 40-те и началото на 50-те години, процесната тераса, на която било технически възможно и се излизало само от стълбището на двата жилищни етажа, е ползвана само от собствениците на тези два жилищни етажа, явяващи се и собственици по равни части и на терасата; към същия момент магазините в партерния етаж били стопанисвани от „Ж”, т.е. върху тях била установена държавна собственост и от стопанисващите или ползващите ги не се осъществявало каквото и да е ползване на терасата, а такова ползване не било и възможно с оглед заключването на входа на жилищната част на сградата и съществуващия отделен самостоятелен вход откъм улицата за магазините, а от тях-надолу и към избеното помещение, принадлежащо към тези магазини. Прието е, че такова ползване на терасата не е било и необходимо с оглед обичайното ползване на една тераса, от каквото ползване поначало собственикът на един магазин не се нуждае. Според въззивния съд, обща в случая може да бъде само бетонната плоча, която е под терасата и служи като част от покрива на източната част на магазините от партерния етаж, но самата тераса – с оглед предназначението й на обект да се ползва за обичайното ползване на всяка една тераса, се явява принадлежност на жилищните етажи, при което право на собственост върху нея следва да имат само собствениците на двата жилищни етажа, към които терасата принадлежи, а собствениците на партерните магазини нямат идеална част от нея. В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон. В чл.38, ал.1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които представляват общи части и е обобщено, че такива части са и „всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване”. Общи части по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните обекти. Предмет на собственост, обща на всички етажни собственици /притежатели на отделни жилищни или магазинни обекти/ е и покривът на сградата. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС го причислява към общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен, терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната, функция на този вид тераси. Естествено, балконните тераси, които не изпълняват ролята на покрив, са съставни части на отделните апартаменти и принадлежат на отделните етажни собственици. Щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. В случая, от заключението на техническата експертиза /л.69 от гр.дело № 4097/2007 год. на ПРС, 16-ти гр.състав/ и устните разяснения на вещото лице в заседанието на 09.05.2008 год. е видно, че процесната тераса представлява покрив на източната част от магазина, намиращ се в партерния етаж на двуетажната жилищна сграда. Вещото лице М. П. М. е уточнило още, че: „Една част от магазина излиза извън застройката на сградата-тази източна част, на която терасата е покрив е извън застройката. Цялото това над магазина е терасата, но тя не излиза извън магазина”. С оглед на това, процесната тераса има преди всичко функциите на покрив, т.е. на обща по естеството си част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и като неотделима принадлежност към сградата, задължително я следва и не може да бъде обект на самостоятелно придобиване. Като е приел, че право на собственост върху терасата следва да имат само собствениците на двата жилищни етажа, въззивният съд е нарушил материалния закон, което съставлява основание за отмяна на решението на основание чл.281, т.3, предл.първо ГПК и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен. Ответниците/сега жалбоподатели/ се легитимират съгласно нотариален акт № 2* т. ХХVІІІ, нот.дело № 10835/28.08.1998 год. като съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност на намиращия се в партерния етаж на двуетажната жилищна сграда магазин с площ 91.50 кв.м., както и на съответните идеални части от процесната тераса, представляваща обща част на сградата. С оглед резултата от делото, следва да бъде отменено частично въззивното решение и по отношение на присъдените в полза на ищците разноски за двете инстанции (районен и окръжен съд), изчислени по компенсация, чиито размер следва да бъде намален до 221,15/двеста двадесет и един + 0,15/лева. За настоящата инстанция разноски не са поискани и не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 1* от 01.12.2008 год. по в.гр.дело № 2296/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, девети граждански състав в частта, с която е уважен иска по отношение на терасата към първия жилищен етаж, както и в частта, с която в полза на К. К. Т. и Й. К. Т. са присъдени разноски по делото за разликата над 221,15/двеста двадесет и един + 0,15/лева до размер на 612,55/шестстотин и дванадесет + 0,55/лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Т. и Й. К. Т. от гр. П., ул.”П” № 20, ет.2 иск за признаване за установено, че А. Н. А. и Т. П. А. от гр. П., ул.”Д” № 1* не са съсобственици на терасата към първия жилищен етаж, на която се излиза от стълбището, обслужващо жилищната част на двуетажната с магазини на партерния етаж жилищна сграда, находяща се на ул.”П” № 20, гр. П., построена в имот № 4* за който заедно с имоти №№ 455 и 456 е отреден УПИ *, 456, 457 от кв.34-нов, 104-стар по плана на гр. П..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!